— Разкажи ми за сестра си — подкани я той.
— Доведената ми сестра.
— Все едно. Разкажи ми за нея.
— Защо?
— Искаш да ти помогна. Нужна ми е информация. Например къде е служила, какво й се е случило, такива неща.
— Тя е богато момиче, което търсеше приключения.
— Затова ли постъпи в армията?
— Повярва на рекламите. Виждал си ги, нали? В списанията. Оставаш с впечатлението, че армията е великолепна възможност за жилави хора.
— Сестра ти жилава ли е?
Ламар кимна.
— Тя е спортен тип. Обича алпинизма, кара велосипед, ски, сърф. Мислеше, че в армията само ще се спуска по въже в пропасти, с нож между зъбите.
— Но се оказа, че не е така?
— Много добре го знаеш. Не и тогава, не и за една жена. Зачислиха я в някакъв транспортен батальон, накараха я да кара камион.
— Защо не напусна, след като е богата?
— Защото не е малодушна. Началното й обучение мина много добре. Искаше да постигне нещо повече.
— И?
— Срещна се няколко пъти с някакъв смахнат полковник, който уж щеше да й помогне в кариерата. Той намекнал, че ако при следващия разговор тя свали дрехите си, може и да има резултат.
— И?
— Накисна го. След това я преместиха където искаше, в някаква спомагателна част към пехотата. Една жена не би могла да се надява да се доближи повече до истинските бойни действия.
— Но?
— Знаеш как става, нали? Слухове. Няма дим без огън. Всички смятаха, че е спала с онзи тип, въпреки че го беше накиснала и го прибраха в затвора. Доста нелогично. В края на краищата тя не издържа на клюките и напусна.
— С какво се занимава в момента?
— С нищо. Самосъжалява себе си по цял ден.
— Близки ли сте?
Ламар не отговори веднага.
— Честно казано, не много. Не толкова, колкото бих искала.
— Харесваш ли я?
Тя направи физиономия.
— А защо да не я харесвам? Тя е много мила. Всъщност е страхотна. Аз обаче допусках грешки още от самото начало. Не се справих. Бях млада, баща ми беше умрял, нямахме никакви пари. Тогава се появи един богат тип, влюби се в майка ми и ме осинови. Бях изпълнена с неприязън. Предполагам, задето ме спасяваха. Не мислех, че трябва да обичам тъкмо
— Не го ли преодоля?
Ламар поклати глава.
— Не напълно. Моя е грешката, признавам си. Майка ми почина рано, а аз останах с чувството, че съм сама и изоставена. Не се справих добре. Така че сега доведената ми сестра е просто една много мила жена, която познавам. Добри познати сме. Предполагам, че и тя чувства същото. Все пак, когато сме заедно, се разбираме добре.
Той кимна.
— След като те са богати, значи и ти си богата.
Тя погледна встрани и се усмихна. Кривите зъби проблеснаха за миг.
— Защо? Харесваш ли богатите? Или може би смяташ, че богатите жени не бива да заемат работни места? Или това се отнася до всички жени?
— Просто поддържам разговора.
Тя отново се усмихна.
— По-богата съм, отколкото си мислиш. Вторият ми баща има много пари. И е много справедлив към нас двете, въпреки че аз не съм му истинска дъщеря.
— Имаш късмет.
— И много скоро ще станем още по-богати. За нещастие той е твърде болен. Бори се с рака от две години. Жилав старец е, но ще умре. Ще получим голямо наследство.
— Съжалявам, че е болен — обади се Ричър.
Ламар кимна.
— И аз съжалявам. Тъжно е.
Настъпи мълчание, нарушавано само от шума на мотора.
— Предупреди ли сестра си?
— Доведената ми сестра.
Той я погледна.
— Защо непрекъснато повтаряш, че ти е доведена сестра?
Ламар сви рамене.
— Защото Блейк ще ме отстрани от случая, ако реши, че съм лично засегната, а аз не искам това да се случи.
— Така ли?
— Естествено. Когато твой близък има неприятности, ти се ще да се погрижиш лично, нали?
Ричър отклони погледа си.
— Несъмнено — кимна той.
Тя замълча за момент.
— Чувствам се доста неловко с тази семейна история. Всичките ми някогашни грешки отново ме тормозят. Когато майка ми умря, можеха да ме забравят, но не го направиха. И двамата до ден-днешен се отнасят с мен както трябва, с обич и щедрост, почтеност и честност и колкото повече го правят, толкова по-виновна се чувствам, че в началото се смятах за Пепеляшка.
Ричър не каза нищо.
— Отново ли ме смяташ за ирационална? — попита тя и продължи да кара, вперила поглед в предното стъкло.
Ричър мълчеше.
— Пепеляшка — повтори тя след малко. — Макар че ти вероятно би ме определил като грозната сестра.
Той не отговори. Гледаше пътя отпред.
— Е, и така, предупреди ли я? — попита той отново.
Ламар му хвърли кос поглед и се върна към действителността.
— Както и да е — каза той. — Предупреди ли я?
— Да, разбира се, че я предупредих. След смъртта на Кук, когато схемата се изясни, й се обаждах няколко пъти. Би трябвало да е в безопасност. Прекарва доста време в болницата при баща си. Казах й, когато, си е вкъщи, да не пуска вътре абсолютно никого, каквото и да се случи.
— Тя взе ли те на сериозно?
— Постарах се това да стане.
Той кимна.
— Добре. В такъв случай би трябвало да е в безопасност. Остават още осемдесет и седем, за които трябва да се безпокоим.
