Лесни за убиване

— Както и да ти счупя врата.

Блейк кимна.

— Искаш ли да престанеш със заплахите? Положението ти не го позволява.

— Знам, че всичко това сбило твоя идея.

Блейк поклати глава.

— Не се тревожа за теб, Ричър. Знам, че дълбоко в себе си ти си убеден, че си свестен човек. Ще ми помогнеш, после ще забравиш всичко за мен, и толкова.

Ричър се усмихна.

— Точно както си мислех. Вие психолозите сте ужасно проницателни.

Интервалът от три седмици е много удобен и ще ги накара да се чудят — затова го избра. Няма очевиден смисъл. Ще полудеят, докато се мъчат да схванат какво се крие зад него. Ще трябва да ровят много, много дълбоко, за да разберат какво правиш. Твърде дълбоко е, за да е вероятно. И колкото повече се приближават, толкова по-необяснимо става. Интервалът не води доникъде. Значи те предпазва.

Трябва ли обаче да бъде спазван? Може би. Схемата си е схема. Трябва да е много стриктна. Прецизна. Защото те очакват тъкмо това. Стриктно придържане към схемата. В подобни случаи това е типично. Схемата те защитава. Важна е. Значи трябва да се спазва. Или… може би пък не трябва? Три седмици са доста време. Отегчително е. Може би трябва да ускориш нещата. Но тогава програмата ще бъде напрегната при работата, която трябва да се свърши. Веднага след края на едната ще трябва да започнеш подготовката за следващата. Не е леко. Трудна работа при напрегнат график. Не всеки би се справил. Но, ти, разбира се, ще се справиш.

Съвещанието по случая се проведе в продълговата стая с нисък таван на етажа над кабинета на Блейк. Стените бяха покрити със светлокафяви тапети, лъснати на местата, където се бяха облягали хора или се бяха отривали дрехите им. На едната стена имаше четири осветени ниши, имитация на прозорци, макар че стаята беше четири етажа под земята. Един телевизор без звук показваше заседанието за бюджета, но никой не го гледаше. Дългата маса от скъпо дърво бе заобиколена от евтини столове, обърнати под ъгъл от четирийсет и пет градуса към единия край на масата. Там на стената беше подпряна голяма черна дъска. Беше модерна, сякаш взета от богат колеж. Помещението беше задушно, тихо и изолирано, като място, предназначено за сериозна работа — зала за семинари на аспиранти.

Харпър заведе Ричър до най-отдалеченото от черната дъска място до масата. Последният чин в класната стая. Тя седна на по-близкия до центъра стол, така че да вижда, и той трябваше да гледа през рамото й. Блейк седна на най-близкия до дъската стол. Поултън и Ламар дойдоха заедно, понесли папки, погълнати от разговор. Погледнаха единствено към Блейк. Той изчака да затворят вратата, стана и завъртя черната дъска, така че задната й част дойде отпред.

Плътно вдясно беше залепена голяма карта на Съединените щати, в която бяха забити флагчета. Ричър предположи, че са деветдесет и едно, без да ги брои. Бяха червени, с изключение на три черни. Вляво от картата беше забодена цветна снимка, направена с евтин фотоапарат и на евтин филм. От нея се усмихваше жена, примижала срещу слънцето. Нямаше трийсет години, беше хубава, с щастливо закръглено лице, обрамчено от къдрава кестенява коса.

— Лорейн Стенли, дами и господа — каза Блейк. — Убита наскоро в Сан Диего, Калифорния.

Под това усмихнато лице имаше още няколко снимки, подредени в строга последователност. Снимките от местопрестъплението. Бяха по-качествени. Професионално направени. Къща в испански стил, снимана от улицата. Вратата в близък план. Кадри от коридор, всекидневна, спалня, баня. Цялата стена над двойната мивка — в огледала. Виждаше се отражението на фотографа — гумени ръкавици, гумена шапка, фотоапарат пред лицето, блясъкът на светкавицата, уловен в огледалото. Вдясно имаше кабинка с душ. Вляво беше ваната. Ниска, с широка горна част. Пълна със зелена боя.

— Била е жива допреди три дни — каза Блейк. — Съседка я видяла да изкарва кофата за боклук на тротоара в осем и четирийсет и пет сутринта, местно време. Трупът е открит вчера от чистачката.

— Установено ли е времето на смъртта? — попита Ламар.

— Приблизително — отговори Блейк. — По някое време на втория ден.

— Съседите забелязали ли са нещо?

Блейк поклати глава.

— Върнала е кофата за боклук обратно същия ден. След това никой не е видял нищо повече.

— Как е извършено убийството?

— Точно както първите две.

— Следи?

— Досега никакви. Продължават да търсят, но не съм оптимист.

Ричър се взираше в снимката на коридора. Беше дълъг и тесен, минаваше покрай портала на всекидневната и водеше към спалните отзад. Вляво имаше тесен нисък шкаф, отрупан с малки глинени саксии с кактуси и други растения. На дясната стена тесни рафтове с различна дължина и на различна височина бяха осеяни с порцеланови фигурки, повечето кукли, боядисани в ярки цветове, сякаш са в национални носии. Неща, които човек мечтае да има в собствения си дом.

— Какво е направила чистачката? — попита той.

Блейк го погледна от другия край на масата.

— Предполагам, че е изпищяла. После е повикала полицията.

— Не преди това. Имала е ключ за къщата, така ли?

— Очевидно.

— Първо в банята ли е влязла?

Блейк го погледна с недоумение, после отвори папката пред себе си. Прелисти я и намери получения по факс протокол от разпита.

— Да, първо в банята. Излива някакъв препарат в клозетната чиния, оставя го да действа, докато изчисти останалата част от къщата, после се връща и я измива.

— Значи е намерила трупа веднага, преди да започне да чисти?

Блейк кимна.

— Добре — каза Ричър.

— Какво „добре“?

— Колко широк е този коридор?

Блейк се обърна и погледна снимката.

— Един метър? Къщата е малка.

Ричър кимна.

— Добре.

— Какво добре?

— Къде е насилието? Къде е гневът? Тя отваря вратата, онзи тип някак си я заставя да отстъпи назад по коридора, през спалнята, до банята, а после донася осемдесет литра боя, без да събори нито един от рафтовете по пътя си?

— Е, и?

Ричър сви рамене.

— Струва ми се прекалено кротко. Аз не бих могъл да преведа човек по този коридор, без да съборя нещо. Няма начин. И ти няма да можеш.

Блейк поклати глава.

— Той не упражнява насилие. Според медицинското заключение, вероятно дори не докосва жертвите си. Всичко минава тихо и спокойно, защото няма насилие.

— Ти доволен ли си от това? Имам предвид от гледна точка на профила. Гневен войник, който търси възмездие и наказание, но всичко минава тихо и кротко?

— Той ги убива, Ричър. Според мен това е достатъчно възмездие.

Ричър сви рамене.

— Все едно.