краката си и подпъхнаха горните ръбове в обувките си.
— Тя отвори при второто почукване — продължи Харпър. — Показах й значката си през шпионката.
— Беше доста предпазлива — отбеляза Ричър. — Каза, че Джулия я предупредила да не отваря.
Блейк кимна мрачно и бутна вратата с крак, за да отвори. Пантите изскърцаха както преди.
— Спряхме тук, във вестибюла — каза Харпър. — После тя ни предложи кафе и всички отидохме в кухнята.
— Някакви промени тук? — попита Блейк.
Ричър се огледа. Боровата ламперия по стените, боровите дъски на пода, жълтите карирани пердета, канапетата, газените лампи с монтирани електрически крушки.
— Не виждам нищо по-различно — каза той.
— Добре. Отиваме в кухнята.
Влязоха. Подът беше все така лъснат до блясък. Шкафовете бяха същите, печката беше студена и празна, уредите под плота бяха същите. Всичко беше на мястото си. В мивката имаше неизмити съдове, а едно от чекмеджетата за прибори беше леко отворено.
Харпър погледна към прозореца.
— Само гледката е различна — каза тя. — Днес е много по-мрачен ден.
— В мивката нямаше нищо — каза Ричър. — И това чекмедже беше затворено.
Застанаха пред мивката. Вътре беше оставена една чиния, чаша за вода, чаша за кафе, нож и вилица. По чинията имаше остатъци от пържени яйца и трохи от препечен хляб. В чашата за кафе имаше утайка.
— Може би от закуска — каза Блейк.
— Или вечеря — кимна Харпър. — Яйце върху препечен хляб може да бъде вечерята на една жена, която живее сама.
Блейк отвори чекмеджето с върха на пръста си. Беше пълно с евтини прибори и всякакви инструменти — малки отвертки, клещи, изолирбанд, жици, резервни бушони.
— Добре, а какво стана после? — попита Блейк.
— Аз останах тук с нея — отвърна Харпър, — а Ричър разгледа къщата.
— Покажи ми — каза Блейк и последва Ричър обратно в коридора.
— Проверих гостната и всекидневната — каза Ричър. — Огледах прозорците и реших, че са сигурни.
Блейк кимна.
— Нашият човек не влиза през прозорците.
— После излязох навън и огледах двора и гаража.
— Първо ще се качим горе — уточни Блейк.
— Добре.
Ричър тръгна първи. Много добре съзнаваше къде отива. Само преди около трийсет часа убиецът беше минал по същия път.
— Проверих стаите. В нейната спалня влязох най-накрая.
— Да вървим — каза Блейк.
Минаха през спалнята на Алисън и спряха за миг пред вратата на банята.
— Хайде — подкани го Блейк.
Погледнаха вътре. Банята беше безукорно чиста. По нищо, освен ваната, не личеше, че там се е случило нещо. Но ваната беше пълна със зелена боя почти догоре, а под повърхността се виждаха контурите на дребно мускулесто женско тяло, покрито с тънък втвърден пласт. Очертаваха се бедрата, гърдите, стомахът. Наклонената назад глава. Брадичката, челото. Леко отворената уста, устните, изопнати настрани от лека гримаса.
— По дяволите! — изруга Ричър.
— Да, по дяволите! — каза Блейк.
Ричър стоеше и се опитваше да види признаците. Да ги разчете. Но нямаше нищо. Банята беше абсолютно същата, както и преди.
— Виждаш ли нещо? — попита Блейк.
Ричър поклати глава.
— Не.
— Добре. Да излезем навън.
Слязоха по стълбата, без да говорят. Харпър ги чакаше в коридора. Тя погледна въпросително Блейк. Той само поклати глава. Може би искаше да й каже да не се качва горе. След това излязоха на двора през задната врата.
— Проверих прозорците отвън — каза Ричър.
— Този тип не е влязъл през проклетите прозорци — повтори Блейк, — а през вратата.
— Но как, по дяволите? — попита Ричър. — Когато ние дойдохме, вие вече я бяхте предупредили по телефона. Харпър й показа служебната значка и няколко пъти повтори, че е от ФБР. А тя буквално се криеше вътре. И после, когато най-сетне отвори, трепереше като лист. Как онзи е успял да я накара да му отвори?
Блейк сви рамене.
— Казах ти още в началото, че жертвите го познават. Доверяват му се. Той е някакъв стар приятел или нещо подобно. Чука на вратата, те го виждат през шпионката, усмихват се радостно и му отварят.
Вратата към мазето беше затворена. Катинарът си беше на мястото.
Вратата на преустроената в гараж плевня също бе затворена, но не беше заключена. Двамата влязоха в сумрачното помещение. Новият джип беше там, купчината с кашони също. И големият кашон от автоматична пералня беше на мястото си, с леко отворени капаци и увиснали лепенки.
— Има нещо различно — каза Ричър.
— Какво?
— Чакай да помисля.
Затвори очи, после отново ги отвори и се опита да си спомни картината от предния път, сякаш сравняваше две снимки.
— Колата е местена — каза след малко.
Блейк въздъхна разочаровано.
— Естествено, след като сте си тръгнали, е ходила до болницата.
Ричър кимна.
— Има и още нещо.
— Какво?
— Чакай да помисля.
И тогава го видя.
— По дяволите!
— Какво?
— Пропуснал съм го! Съжалявам, Блейк, но просто не го забелязах.
— Какво?
— Онзи кашон от пералня. А тя вече имаше чисто нова пералня. В кухнята, под плота.
— Е, и? Сигурно е извадена от този кашон.
Ричър поклати глава.
— Не. Преди два дни кашонът беше запечатан. А сега е отворен.
— Сигурен ли си?
— Да. Същият кашон, на същото място. Тогава обаче беше затворен, а сега е отворен.
Блейк отиде до кашона, извади химикалка от джоба си и с нея повдигна единия капак. Втренчи се във вътрешността му.
— Твърдиш, че този кашон вече е бил тук?
Ричър кимна.
— Запечатан.
— Сякаш е бил доставен като пратка?
— Да.
