Лесни за убиване

— Добре — каза Блейк. — Сега вече знаем как транспортира боята. Доставя я предварително, в кашони от автоматични перални.

Седиш цял час, облива те пот и в края на краищата се убеждаваш, че кашонът е останал незапечатан. Не го направи ти, а и на нея не каза да го стори. Това вече е неоспорим факт и трябва да вземеш мерки.

Запечатването на кашоните гарантира известно забавяне. Знаеш как работят следователите. Един току-що доставен запечатан кашон от домакински уред в гаража или в мазето не би привлякъл вниманието. Такова нещо не може да бъде сред приоритетите на следователите. То е част от обичайното домашно безредие. На практика е невидимо. Но ти не си от глупавите. Знаеш как работят тези хора. Най-вярното ти предположение беше, че при първоначалния оглед нито един следовател няма да се сети да го отвори. Оказа се абсолютно вярно три пъти последователно. Във Флорида, Ню Хампшър и Калифорния тези кашони бяха част от нечий инвентар, но никой не ги отвори. Може би много по-късно, когато дойдат наследниците, за да разчистят, неминуемо ще ги отворят, ще видят празните кутии от боя и ще вдигнат шум, но тогава ще бъде твърде късно. Гарантирано забавяне от седмици, а може би и месеци.

Този път обаче няма да е така. Ще влязат в гаража, ще видят отворените капаци на кашона. С картона става така, особено при влага като онази там. Капаците ще се огънат назад. Ще погледнат вътре и няма да видят уплътнители от стиропор и лъскав бял емайл, нали?

Донесоха от джипа мощни лампи и ги подредиха около кашона, сякаш беше метеор от Марс. Стояха около него, леко приведени, и го гледаха, като че ли беше радиоактивен. Опитваха се да разгадаят тайните му.

Най-обикновен кашон от кафяв картон, скрепен с метални скоби. Имаше надписи с черно мастило, сред които биеше на очи името на производителя. Беше на известна фирма. Под него бе номерът на модела заедно със скица на самата машина.

Лепенката за запечатване също беше кафява. Бе срязана по дължина, за да може да се отвори капакът. Вътре нямаше нищо друго, освен десет четиринайсетлитрови празни кутии от боя. Бяха поставени в два реда по пет. Капаците бяха затворени, а тук-там ръбовете бяха изкривени от инструмента, с който бяха отворени. На всяка кутия имаше и ивица изсъхнала боя, останала при изливането.

Самите кутии бяха обикновени метални цилиндри. Нямаше име на производителя, нито търговска марка. Никакви реклами за качество и дълготрайност. Само малък етикет с дълъг номер и надпис „зелена“.

— Стандартни ли са? — попита Блейк.

Ричър кимна.

— Стандартна армейска боя.

— Кой я използва?

— Всяка част, в която има превозни средства. Използват я за малки поправки. В ремонтните работилници използват по-големи контейнери и компресори за пръскане.

— Значи не се среща рядко?

Ричър поклати глава.

— Точно обратното.

В гаража настъпи мълчание.

— Добре, изнесете ги — каза Блейк след малко.

Един техник от екипа, с гумени ръкавици, извади една по една кутиите от кашона и го подреди върху работния тезгях на Алисън Ламар. После обърна назад капаците на кашона и насочи лампа към вътрешността. Върху дъното на кашона се бяха отпечатали кръгове от дъната на кутиите.

— Били са пълни, когато са били сложени тук — отбеляза техникът.

Блейк излезе от обсега на ярката светлина, обърна се с гръб към кашона и се втренчи в стената.

— Как ли го е докарал тук? — попита той.

Ричър сви рамене.

— Както сам каза… Бил е доставен предварително.

— Но не го е направил лично.

— Едва ли. Не би дошъл тук два пъти.

— Кой тогава?

— Някоя компания за доставки. Човекът го е изпратил предварително чрез „Федеръл Експрес“, Ю Пи Ес или някоя друга фирма.

— Но обикновено битовите електроуреди се доставят с транспорт на магазина, от който са купени.

— Не и в този случай — възрази Ричър. — Кашонът не е от магазин.

Блейк въздъхна, сякаш светът беше полудял. После се обърна и отново се приближи до кашона. Обиколи го. Разгледа го от всички страни. На едно място повърхността беше неравна, в правоъгълна форма, като че ли някой беше отлепил нещо.

— Етикет за транспортирането — отбеляза Блейк.

— Може да е бил от онези пластмасови пликове, в който слагат транспортните документи.

— Да, но къде е? Кой го е откъснал? Във всеки случай не е транспортната компания.

— Убиецът го е направил — каза Ричър. — Впоследствие. За да не можем да проследим пратката.

Замълча. Каза „да проследим“, не „да проследите“. Ние. Блейк също го забеляза и вдигна глава.

— Как обаче е направил доставката? — попита той. — Поначало. Представи си, че си Алисън Ламар. Стоиш си у дома и изведнъж пристига представител на компания за доставки с пералня, която никога не си поръчвал. Няма да приемеш доставката, нали?

— Може да е пристигнала, когато не е била тук — каза Ричър. — Когато е била в болницата при баща си. Шофьорът може да я е оставил в гаража и да си е заминал.

— Тя не е ли трябвало да се разпише за получаването?

Ричър сви рамене.

— Не знам. Никога не са ми доставяли пералня. Предполагам, че невинаги е нужен подпис. Изпращачът може да е посочил, че не държи на това.

— Да, но веднага след като се е върнала и е прибрала колата в гаража, тя е видяла кашона.

Ричър кимна.

— Така е. Кашонът е доста голям.

— И какво според теб е направила?

— Обадила се е на транспортната фирма. Може би тогава самата тя е откъснала плика и го е занесла в къщата, за да им съобщи подробностите за доставката по телефона.

— Защо не е отворила кашона?

Ричър се намръщи.

— Знае, че не е за нея. Защо да го отваря? След това ще трябва да го запечатва отново.

— Спомена ли ви нещо онзи ден? За неочаквани доставки?

— Не. Но е напълно естествено да не направи връзка. Такива грешки стават непрекъснато. Нормално е.

Блейк кимна.

— Ако пликът от кашона е в къщата, ще го намерим. Техниците ще се занимаят с това, след като приключат патолозите.

— Патолозите няма да открият нищо — каза Ричър.

Блейк го погледна мрачно.

— Този път ще трябва да открият.

— Тогава вие ще трябва да постъпите по друг начин — каза Ричър, като подчерта „вие“. — Трябва да извадите цялата вана и да я занесете в някоя голяма лаборатория в Сиатъл. Или дори в Куонтико.

— Как, по дяволите, да стане това?

— Изкъртете стената. Свалете покрива и я вдигнете с кран.

Блейк се замисли.

— Можем да го направим. Разбира се, най-напред ще трябва да получим разрешение, макар че сега