Лесни за убиване

— И последният фактор — добави Ричър тихо. — Трябва да ти е ясно, че рано или късно и бездруго ще ми кажеш. Въпрос на време е. Избирай. Можеш да го направиш веднага или след половин час, след като счупя ръцете и краката ти, а после и гръбнака ти.

— Той е гаден.

Ричър кимна.

— Не се съмнявам. Ти обаче трябва да степенуваш нещата. Каквото и да се е заканил, че ще ти стори, е само на теория, някъде в далечното бъдеще, и както ти казах, няма да стане. Но онова, което се каня да направя, ще се случи сега. Веднага.

— Няма да направиш нищо — каза Макгуайър.

Ричър се обърна и взе дървения стол. Обърна го наопаки пред гърдите си и хвана двата крака. Напрегна мишци и дръпна силно. Напречната летва издрънча на пода. Той обърна стола, задържа седалката в едната си ръка, а с другата отчупи единия крак. Хвърли счупения стол на пода и задържа крака, който беше дълъг повече от петдесет сантиметра, с дебелина на бейзболна бухалка.

— Можеш да направиш същото — каза той.

Макгуайър обърна другия стол, сграбчи краката и напрегна мускули. Не се получи.

— Много лошо — каза Ричър. — Опитах се да ти дам шанс.

— Беше в Специалния корпус — каза Макгуайър. — Участва в „Пустинна буря“. Този тип не се шегува.

— Няма значение — отвърна Ричър. — Ако се противи, ФБР ще го застреля и край на проблема.

Макгуайър мълчеше.

— Няма да разбере, че си го накиснал ти — продължи Ричър. — Ще се направят, че са го хванали, защото се е издал.

Макгуайър мълчеше.

Ричър вдигна крака на стола.

— Лявата или дясната? — попита той.

— Какво?

— Коя ръка предпочиташ да счупя първо?

— Ласал Крюгер — каза Макгуайър. — Командир на снабдителен батальон. Полковник е.

25

Да откраднеш телефон беше детинска игра, но наблюдението не е никак проста работа. Най-важното нещо е времето. Трябваше да изчакаш да се стъмни, защото искаш да го направиш през последния час от дневната смяна на ченгето. Защото ченгето е по-тъпо от агента на ФБР и защото краят на смяната винаги е по-подходящ от началото. Вниманието е притъпено. Отегчен е до смърт. Погледът му е замъглен и си мечтае за чаша бира с приятели, за вечер пред телевизора с жена си или за някакво друго обичайно занимание в свободното време.

Значи имаш на разположение четирийсет минути, да кажем, от седем до седем и четирийсет. Трябва да стане на два пъти. Най-напред къщата, после районът наоколо. Връщаш се от летището и минаваш по главната улица. Спираш на паркинга за туристи на двеста метра от кръстовището, което е на три преки от къщата и. Оттук започва широка пясъчна алея, която води на изток, нагоре по склона на Маунт Худ. Слизаш от колата, обръщаш се с гръб към алеята и тръгваш на северозапад през гориста местност. Достигаш до равнището на първата си позиция, но от другата страна на къщата, зад нея, а не отпред.

Заради хълмистия терен къщите нямат големи дворове. Зад тях има тесни обработени ивици, след това са оградите, после стръмни участъци с диви храсталаци. Пробиваш си път през тях и се озоваваш до оградата й. Заставаш неподвижно в тъмнината и наблюдаваш. Пердетата са дръпнати. Тихо е. Чуваш приглушени звуци на пиано. Къщата е построена под прав ъгъл към улицата. Всъщност страничната й стена е отпред. Верандата е по цялата дължина. Срещу теб има стена, осеяна с прозорци. Няма врати. Промъкваш се покрай оградата и проверяваш другата страна, която всъщност е задната й част. И там няма врата. Значи единствените входове са вратата отпред, на верандата и на гаража, който гледа към улицата. Не е идеално, но е точно това, което очакваше. Според плана. Предвидени са всякакви случайности.

— Добре, полковник Крюгер — каза Лейтън. — Сега вече ще те пипнем.

Бяха се върнали в стаята на дежурния, мокри от тичането под нощния дъжд, въодушевени и разгорещени от успеха. Бяха си стиснали ръцете, Харпър бе прегърнала Ричър. Сега Лейтън преглеждаше данни на екрана на компютъра си, а Ричър и Харпър седяха на старите високи столове пред бюрото му. Харпър все още се усмихваше с облекчение и радост.

— Това със стола ми хареса — отбеляза тя. — Видяхме всичко на видео екрана.

Ричър сви рамене.

— Излъгах го — каза той. — Избрах подходящия стол. Прецених, че когато сержантът ходи там, сяда на онзи до вратата и понеже се отегчава, започва да се върти. При неговите размери столът със сигурност се беше разклатил. Буквално се разпадна в ръцете ми.

— Но изглеждаше страхотно.

— Така беше по план. Първото правило е да изглеждаш наистина добър.

— Ето, има го в списъка на състава — обади се Лейтън. — Ласал Крюгер, полковник.

Той чукна екрана с нокът.

— Имал ли е проблеми? — попита Ричър.

— Още не мога да кажа — отвърна Лейтън. — Смяташ ли, че има досие във военната полиция?

— Нещо се е случило — отвърна Ричър. — Бил е в Специалните части по време на операция „Пустинна буря“, а сега е в снабдяването. Защо?

Лейтън кимна.

— Трябва да се обясни. Може да е дисциплинарно наказание.

Излезе от файла със списъците на личния състав и влезе в друго Меню. След малко поклати глава.

— Това може да отнеме цяла нощ.

Ричър се усмихна.

— Искаш да кажеш, че не желаеш ние да видим.

Лейтън също се усмихна.

— Позна от първия път. Можеш да малтретираш затворниците колкото си искаш, но не можеш да четеш секретни материали. Знаеш как е.

— Разбира се — отвърна Ричър.

— Преди малко стана дума за гуми за джипове — обади се Харпър. — Може ли да се провери дали не липсват количества зелена маскировъчна боя?

— Може — отговори Лейтън. — Поне теоретично.

— В списъка му има единайсет жени, по осемдесет литра за всяка, това прави някъде около деветстотин литра. За мен ще е достатъчно, ако успеем да свържем Крюгер с боята.

Лейтън кимна.

— Също и датите — добави тя. — Разберете дали е бил в почивка в дните на убийствата. Проверете и дали е имало кражби на местата, където са служили жертвите. Намерете доказателства, че са знаели нещо.

Лейтън я погледна.

— Армията ще ме заобича безкрайно, нали? — каза той. — Крюгер е наше момче и цяла нощ се блъскам, за да го предам на Бюрото.

— Съжалявам — отвърна Хапър, — но нещата тук са повече от ясни. Убийството е по-тежко престъпление от кражбата.

Лейтън кимна и изведнъж стана сериозен.

— Без никакво съмнение — каза той.

Огледа къщата достатъчно добре. Нищо няма да промениш, ако продължиш да се взираш в