Смъртоносна жега

ти е казала, че е съобщила на данъчните, но няма такава работа. Излизаше, че ти знаеш цялата истина и неохотно описваш какви лъжи си чувал от нея. А всъщност ти лъжеше. През цялото време. Беше много, много ефикасно. Като заклинание. А ти го прикриваше зад твърдението, че искаш да я спасиш. Дълго време ти вярвах.

— Наистина исках да я спася. И я спасявам.

— Глупости, Хак. През цялото време единствената ти цел беше да изкопчиш от нея признание за нещо, което не е извършила. Ясен и целенасочен план. Днес твоите наемници отвлякоха Ели, за да принудиш Кармен да направи самопризнания. Аз бях единственото ти затруднение. Останах тук и привлякох Алис. Бяхме ти трън в очите от понеделник сутринта. Затова се постара да ни заблудиш цели двайсет и седем часа. Въвеждаше ни в играта бавно и неохотно, стъпка по стъпка. Беше великолепна комедия. Е, почти. За да успееш докрай, трябваше да си най-добрият комедиант на света. А както би рекъл старият Коперник, какви са шансовете най-добрият комедиант на света да живее тъкмо тук, в Пейкъс?

Тишина. Чуваше се само потрепването на капки восък, съскането на фенера и дишането на пет човека. Старият климатик не работеше. Нямаше ток.

— Ти си луд — каза Уокър.

— Не, не съм. Ти успя да ме заблудиш, че ужасно съжаляваш за лъжите на Кармен и отчаяно искаш да я спасиш. Беше толкова хитър, че дори измисли цинично обяснение за постъпките си. Каза, че го правиш заради съдийското място, та да не се усъмня в невероятното ти човеколюбив. Страхотна идея, Хак. А през цялото време си разговарял с нея по телефона уж като адвокат, приглушавайки гласа си, за да заблудиш телефонистката. Заплашвал си, че ако проговори пред истински адвокат, Ели ще пострада. Затова тя отказа да разговаря с Алис. После си натракал цял куп фалшиви финансови документи на онзи компютър върху бюрото ти. Всички разпечатки си приличат. После си изработил фалшивото пълномощно. И фалшивите документи от социалните служби. Вероятно знаеш много добре как изглеждат истинските. И щом си чул, че детето е в ръцете на твоите хора, грабваш телефона и принуждаваш Кармен да си признае, като й диктуваш същите лъжи, които сервира на мен. После пращаш заместничката си да ги изслуша.

— Това е безумие.

Ричър сви рамене.

— Хайде да проверим. Да се обадим на ФБР и да попитаме докъде е стигнало издирването на Ели.

— Телефоните не работят — обади се Боби. — Бурята скъса жиците.

Ричър кимна.

— Добре, няма проблеми. — Продължавайки да се цели в гърдите на Уокър, той завъртя глава към Ръсти. — Кажи за какво те разпитваха агентите от ФБР.

Ръсти го изгледа е недоумение.

— Какви агенти?

— Не са ли идвали снощи агенти на ФБР?

Ръсти мълчаливо поклати глава. Ричър кимна.

— Ти разиграваше комедия, Хак. Ти ни каза, че си уведомил ФБР и щатската полиция, че има блокади, хеликоптери и над сто и петдесет преследвачи. Но не си се обаждал на никого. Защото, ако го беше сторил, най-напред щяха да дойдат тук. Щяха да разпитват Ръсти часове наред. Щяха да доведат криминалисти и художници, за да изработят предполагаем портрет. В края на краищата престъплението е станало точно тук. И Ръсти е единствената свидетелка.

— Грешиш, Ричър — каза Уокър.

— Наистина идваха хора от ФБР — обади се Боби. — Видях ги на двора.

Ричър поклати глава.

— На шапките им пишеше ФБР. Двама бяха. Но вече не носят шапки.

Уокър мълчеше.

— Голяма грешка, Хак — добави Ричър. — Да извадиш ония глупави значки и да ни пратиш тук. Ти си окръжен прокурор. Знаеше, че Ръсти е изключително важен свидетел. Знаеше също така, че тя няма да ми окаже съдействие. За един прокурор беше просто необяснимо решение. Направо не можех да повярвам. И после разбрах. Искаше да не ти се мотаем в краката. И по всяко време да знаеш къде се намираме. За да пратиш своите хора след нас.

— Какви хора?

— Наемниците, Хак. Онези, с шапките, от ФБР. Хората, които изпрати да убият Ал Юджин. Бяха много добри. Истински професионалисти. Но професионалистите искат да работят и в бъдеще. Ал Юджин не беше проблем. Всеки можеше да го очисти насред пущинака. Но със Слуп работата стана дебела. Току-що си бе дошъл от затвора и нямаше намерение да ходи където и да било. Значи работата трябваше да се свърши тук, а това пораждаше рискове. Затова са те притиснали да ги прикриеш, като натопиш Кармен. После ти си ги притиснал да извършат отвличането, макар че не е в техния стил.

— Това е нелепо — каза Уокър.

— Ти знаеше, че Кармен си е купила пистолет. Сам ми каза, документите минават през теб. И знаеше защо го е купила. Знаеше какво представлява Слуп и какво върши с нея. Знаеше, че спалнята им е камера за мъчения. Е, ако реши да скрие там пистолет, къде ще го сложи? Има три варианта. На горната лавица в гардероба, в нощното шкафче или в чекмеджето си за бельо. Също като всяка друга жена във всяка спалня. Аз го знам, и твоите хора го знаеха. Вероятно са наблюдавали през прозореца, докато тя влезе в банята. После надяват ръкавици, след минута са в стаята, заплашват Слуп със своите пистолети, докато открият оръжието на Кармен, и го застрелват. Трийсет секунди по-късно вече са навън. Бърз спринт до мястото, където са скрили колата, и изчезват. Тази къща е истински лабиринт. Но ти сам знаеш това. Нали си семеен приятел. Уверил си ги, че могат да влязат и да се измъкнат, без някой да забележи. Вероятно дори си им начертал план.

Уокър затвори очи. Мълчеше. Изглеждаше стар и пребледнял на светлината на свещите.

— Но ти допусна грешки, Хак — продължи Ричър. — Хора като теб винаги правят грешки. Финансовите отчети бяха съшити с бели конци. Толкова много пари и почти никакви разходи? Как е възможно? Да не би отгоре на всичко да е била и скъперница? А номерът с куриерската служба окончателно те препъна. Ако наистина бяха пратили документите по куриер, щеше да ги оставиш в пакета, както направи с медицинските отчети. Така биха изглеждали още по-официално.

Уокър предизвикателно отвори очи.

— Медицинските сведения — повтори той. — Ти сам ги видя. Те доказват, че Кармен лъже. Чу какво смята Кауан Блек.

Ричър кимна.

— Беше хитро да ги оставиш в пакета. Изглеждаха като току-що донесени. Само че трябваше да отлепиш етикета. Защото, ако случайно не знаеш, „Федеръл Експрес“ определя таксата според теглото. А аз претеглих пакета с кухненските везни на Алис. Четиристотин и осемдесет грама. Но на етикета пишеше хиляда и двеста грама. Значи е станало едно от двете. Или „Федеръл Експрес“ удря в грамажа клиентите, или ти си изхвърлил шейсет процента от съдържанието направо на боклука. И знаеш ли какво? Твърдо смятам, че си проверил съдържанието, преди да ни пратиш пакета. Отдавна работиш като прокурор, гледал си много дела и знаеш как изглеждат убедителните доказателства. Тъй че всичко, свързано с побоищата, е отишло право в боклука. Оставил си само истинските злополуки. Но не ти е дошло наум за охлузени длани, затова си оставил ключицата. Или пък си решил, че трябва да я оставиш, защото знаеш, че удебелената кост се вижда, и си се боял да не заподозра нещо.

Уокър мълчеше. Фенерът отново изсъска.

— Счупената ръка, челюстта, зъбите — каза Ричър. — Предполагам, че още пет-шест папки лежат в някоя кофа за боклук. Вероятно не зад съда. Нито пък в задния ти двор. Прекалено си хитър. Може би до автогарата. Някъде на оживено обществено място.

Уокър мълчеше. Пламъчетата подскачаха. Ричър се усмихна.

— Но като цяло свърши много добра работа. Когато съобразих, че не е стреляла Кармен, ти завъртя нещата към заговор с нейно участие. Без миг колебание. Дори когато установих връзката с Юджин, ти не излезе от релсите. Беше потресен. Пребледня и се обля в пот. Не заради Ал. А защото го бяха открили толкова скоро. Ти не беше предвидил това. И все пак само след десет секунди успя