Смъртоносна жега

— Много неща научих.

— Например?

— Например, че лъжите са гадно нещо. Изплъзват ти се от контрол. Но и истината не е цвете за мирисане. Тъй че както и да се въртиш, все налиташ на остър ръб. Видя ли нещо чистичко и спретнато, обземат ме подозрения. А положението на Кармен беше толкова калпаво, че изглеждаше съвсем истинско.

— Но?

— Един-два ръба ми се сториха прекалено остри.

— По-точно?

— По-точно това, че нямаше пари в себе си. Знам го. Да има два милиона в банката и да пътува петстотин километра само с един долар в портмонето? Да спи в колата, да не яде? Да прескача от бензиностанция на бензиностанция? Нещо не се връзваше.

— Разигравала е комедия. Типично за нея.

— А ти знаеш ли кой е Николай Коперник?

— Астроном — каза Уокър. — Поляк, струва ми се. Доказал, че земята обикаля около слънцето.

Ричър кимна.

— И на практика доказал много повече от това. Накарал всички ни да се замислим доколко е вероятно да бъдем в центъра на вселената. Какви са шансовете? Дали онова, което виждаме, е изключително? Най- лошото или най-доброто? Основен философски въпрос.

— И какво следва?

— Следва, че ако Кармен е имала два милиона в банката, но е пътувала с един долар в чантата само заради вероятността да се сблъска с толкова недоверчив тип като мен, значи без съмнение е най-добрата комедиантка в цялата история на света. Тук старият Коперник ме пита: доколко вероятно е това? Случайно да срещна най-добрата комедиантка в цялата история на света. И отговаря: не е особено вероятно. Според него ако изобщо се сблъскам с някоя комедиантка, тя ще е скучна и некадърна.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че нещата не се връзваха. Замислих се за парите. И тогава изскочи още нещо.

— Кое?

— Хората на Ал Юджин изпратиха финансовите документи по куриер, нали така?

— Да, тази сутрин. Имам чувството, че е било преди цял век.

— Работата е там, че видях кантората на Ал. Когато отскочих до музея. Тя е буквално на две крачки от съда. Една минута път. Тогава вероятно ли е да пратят нещо по куриер? Защо да не дойдат пеш? Заради един стар приятел на Ал. Особено ако е спешно. Десет пъти повече време биха загубили само докато се свържат с куриерската служба.

Пламъчетата танцуваха и примигваха. Из стаята тръпнеше червено сияние.

— Хората пращат по куриер какво ли не — каза Уокър. — Станало им е навик. А и беше много горещо.

Ричър кимна.

— Може би. Тогава не ми направи особено впечатление. Но после изскочи и още нещо. Ключицата.

— Какво общо има ключицата?

Ричър се завъртя към Алис.

— Ти счупи ли си ключицата, когато падна с летни кънки?

— Не.

— Нарани ли се изобщо?

— Раздрах си дланта. На бетона.

— Значи протегна ръка, за да се подпреш?

— Рефлекс — каза тя. — Няма начин да го удържиш.

Ричър кимна. Отново се завъртя в здрача към Уокър.

— В събота яздих заедно с Кармен. За пръв път се качвах на кон. Натъртих си задника, но най-силно запомних друго: колко високо седях. Страшничко е. Затова възниква въпрос: ако Кармен е паднала отвисоко върху камениста почва, при това с такава сила, че да си строши ключицата, как така не си е раздрала дланите?

— Може да ги е раздрала.

— Не беше записано в документите.

— Може да са забравили.

— Докладът беше извънредно подробен. Нов персонал, много старателен. Аз забелязах това. Кауан Блек също. Каза, че бележките са много подробни. Не биха пропуснали да впишат охлузване на дланта.

— Значи е носила ръкавици.

Ричър поклати глава.

— Тя каза, че тук никой не носи такива неща. Било много горещо. А определено не би го казала, ако ръкавиците я бяха спасили от сериозно нараняване. Напротив, щеше да си умира за ръкавици. И непременно щеше да ги препоръча на новак като мен.

— И какво?

— И взех да се чудя дали строшената ключица не е наистина дело на Слуп. Предположих, че е възможно. Например докато Кармен стои на колене, а той замахва отгоре с юмрук и тя отмята глава. Само че тя претендираше още за счупена ръка и избити зъби, а документите не споменаваха нищо подобно и тогава спрях да се чудя. А и вече бях узнал, че пръстенът е истински.

Една свещ изгасна в левия край на масата. Струйка дим плъзна право нагоре, после изведнъж се завихри.

— Тя е лъжкиня — каза Уокър. — Ето ти отговора.

— Такава си е — подкрепи го Боби.

— Слуп никога не я е удрял — обади се Ръсти. — Мой син не би вдигнал ръка срещу жена, която и да е тя.

— Един по един, ако обичате — тихо каза Ричър.

Той помълча и усети растящото напрежение в стаята. Движение на лакти по масата, размърдване на крака. Най-напред се обърна към Боби.

— Ти твърдиш, че тя е лъжкиня. И знам защо. Защото не я харесваш, защото си гаден расист и защото е имала връзка с учителя. Затова между другото пое инициативата да ме прогониш. В знак на вярност към брат си.

После се завъртя към Ръсти.

— Много скоро ще стигнем и до въпроса какво е вършил Слуп и какво не. Но засега си затваряй устата, разбра ли? Ние с Хак имаме работа.

— Каква работа? — попита Уокър.

— Тази — каза Ричър.

Измъкна пистолета на Алис, подпря дръжката върху масата и насочи цевта право в гърдите на Уокър.

— Какво правиш, по дяволите? — възкликна прокурорът.

Ричър махна с палец предпазителя. Тихото щракване отекна из всекидневната. Свещите трепнаха, фенерът тихо изсъска.

— Накрая проумях как стоят нещата около диаманта — каза Ричър. — После всичко си дойде на мястото. Особено след като ти ни даде значките и поръча да дойдем при Ръсти.

— Какво говориш?

— Всичко беше като заклинание. През цялото време. Ти познаваш Кармен много добре. Затова знаеше какво може да ми е казала. А то бе истина от начало до край. Истината за нея и за онова, което е вършил Слуп. Затова ти го преобърна с главата надолу. Не е трудно. Простичък и ефектен трик. Например тя казва, че е родом от Напа, а ти заявяваш: Хей, сигурно ти е казала, че е от Напа, но лъже, от мен да го знаеш. Или пък тя казва, че е уведомила данъчните, а ти възразяваш: Хей, сигурно