направил труда да спре заради него. А дори и да хрумнеше някому подобна мисъл, докато вземе решение, вече щеше да е отминал поне на километър. После щеше да свие рамене, пак да натисне газта и да си помисли:
Не само тъпо, а направо самоубийствено. Слънцето печеше немилостиво, температурата вече надхвърляше четирийсет и пет градуса. Въздушният поток от преминаващите коли беше като гореща вихрушка, а палещият ураган подир камионите можеше да повали човек на земята. Ричър нямаше вода. Едва дишаше. Само на пет метра от него се носеше непрестанен човешки поток, ала въпреки това бе тъй сам, сякаш бродеше слепешком из пустинята. Ако случайно не минеше патрулна кола да го арестува за ходене по магистралата, можеше да умре тук.
Обърна се и видя кадилака все тъй неподвижен край платното. Упорито продължи да крачи напред. Измина около петдесет метра и спря. Завъртя се на изток и вдигна палец. Но от самото начало си знаеше, че е безнадеждно. След пет минути и стотина отминали коли нямаше никакъв признак, че са го забелязали. Само шофьорът на някакъв тежък камион натисна клаксона и прелетя покрай него с басов рев и свистене на претоварени гуми сред вихрушка от прах и боклуци. Ричър имаше чувството, че изгаря и същевременно се задушава.
Отново хвърли поглед през рамо. Видя как кадилакът се люшна и бавно потегли заднишком към него. Кармен не се справяше много добре. Караше на зигзаг и рискуваше да се вреже в някоя от връхлитащите коли. Ричър тръгна насреща й. Колата увеличи скорост и взе да се мята още по-хаотично. Ричър побегна. Изравниха се и Кармен натисна спирачката. Колата подскочи. Кармен свали страничното стъкло.
— Извинявай — каза тя.
Ревът на движението заглуши думата, но Ричър я разчете по устните й.
— Качвай се — каза Кармен.
Ризата му лепнеше по гърба. Очите му бяха пълни с пясък. Воят на колите по магистралата беше оглушителен.
— Качвай се — повтори Кармен. — Съжалявам.
Ричър влезе в колата. Усещането бе точно както първия път. Климатикът бучеше, седалката беше като ледена буца. А зад волана седеше дребна, уплашена жена.
— Извинявай — каза тя. — Съжалявам. Наговорих ти глупости.
Той затръшна вратата. Изведнъж настана тишина. Ричър протегна ръка към хладния полъх.
— Не го мислех сериозно — каза Кармен.
— Сигурно — промърмори той.
— Наистина не го мислех. Просто съм отчаяна. Вече не различавам доброто от злото. И много съжалявам, задето ти подметнах за секса. Гадно беше. — Гласът й изтъня. — Някои от онези, с които опитах… имах чувството, че само така ще се съгласят.
— Значи щеше да легнеш с тях, за да убият мъжа ти?
Тя кимна.
— Казах ти вече, в капан съм, умирам от страх и съм готова на всичко. Нямам какво друго да предложа.
Ричър мълчеше.
— Гледала съм филми, в които става точно така — добави тя.
Той кимна.
— И аз съм ги гледал. Накрая планът винаги се проваля.
Кармен дълго мълча.
— Значи няма да го направиш — каза тя, сякаш се бе примирила с факта.
— Няма — потвърди Ричър.
Сега Кармен мълча още по-дълго.
— Добре, ще те сваля в Пейкъс. Не бива да вървиш пеш. Може да умреш в тази жега.
Ричър също замълча. Накрая тръсна глава. Така или иначе, трябваше да отиде
— Не, ще дойда с теб — каза той. — Ще поостана ден-два. Защото ти съчувствам, Кармен. Наистина. Не желая да го убивам, но това не означава, че не бих ти помогнал по някакъв друг начин. Ако още искаш да дойда, разбира се.
Тя се поколеба.
— Да, още искам.
— А пък аз искам да се запозная с Ели. На снимката изглежда страхотно хлапе.
— Наистина е страхотна.
— Но няма да убивам баща й.
Кармен премълча.
— Ясно ли е? — попита Ричър.
Тя кимна.
— Разбрано. Извинявай, че те помолих.
— Не само аз, Кармен — каза Ричър. — Никой не би го направил. Самозалъгвала си се. Планът ти нищо не струва.
Кармен изглеждаше съвсем дребна и объркана.
— Мислех си, че никой не би ми отказал — промълви тя. — Ако знае каква е истината.
Изви глава и се загледа в потока от идващи автомобили. Изчакваше да се освободи пролука. След шест коли тя изкара кадилака на платното и натисна газта. След малко вече отново караше със сто и трийсет, задминавайки кола след кола. Камионът, който бе обсипал Ричър с прах, издържа цели седем минути, преди да остане зад тях.
За осемдесет минути фордът се добра до избраната от жената цел. На картата тя изглеждаше като неголямо кафяво петно, а в действителност се оказа пак кафяво петно, само че с ширина около шейсет километра. От север на юг през него лъкатушеше самотен път, следващ очертанията на далечните планини. Горещо, пусто и забравено от Бога място. Точно такова, каквото търсеше жената. Щеше да послужи за нейните цели. По лицето й плъзна лека усмивка. Имаше дарба инстинктивно да подбира терена.
— Добре — каза тя. — Рано утре сутрин. Точно тук.
Голямата кола направи завой и потегли обратно на юг. Прашният облак след нея остана да виси във въздуха няколко дълги минути, сетне бавно се слегна върху прегорялата земя.
Малко преди Пейкъс Кармен напусна магистралата и пое на юг по тесен селски път, който водеше към пущинака. След седем-осем километра Ричър имаше чувството, че са попаднали на луната.
— Разкажи ми за Ехо — помоли той.
Тя сви рамене.
— Какво да ти разкажа? Нищо и половина. Когато преди сто години съставяли първите карти на Тексас, Бюрото по преброяването смятало едно място за населено, ако имало поне трима души на квадратен километър, а ние
— Но е много красиво — каза Ричър.
Така си беше. Пътят криволичеше и лъкатушеше през безкрайни скални формации, обграден от червеникави каньони — високи и величави откъм източната страна, разпокъсани и неравни на запад, където в древни времена реките бяха търсили проходи към бреговете на Рио Гранде. По-нататък се извисяваха огромни сухи планини, а над всичко това като в широкоекранен филм се простираше необятно синьо небе и дори от летящата кола Ричър долавяше потресаващото безмълвие на хилядите квадратни километри абсолютна пустош.
— Ненавиждам го — каза Кармен.
— Къде ще отседна? — попита той.
— В имението. Вероятно в спалното помещение за работниците. Ще те наемат да работиш с конете. Вечно не ни достигат хора. Ти изглеждаш енергичен, ще ги заинтересуваш. Можеш да кажеш, че си каубой. Това е добра маскировка. Така ще си близо до мен.
