Смъртоносна жега

— Намали скоростта — каза Ричър.

Тя поклати глава.

— Не мога. Искам да видя Ели.

Той се подпря на таблото. Леденият въздух от климатика го блъсна в гърдите.

— Не бой се — каза Кармен. — Няма да катастрофирам. Ели се нуждае от мен. Ако не беше Ели, отдавна да съм се блъснала в някое дърво, повярвай ми.

Но все пак понамали газта. Камионът започна да ги догонва.

— Знам, че разговорът е труден — каза тя.

— Мислиш ли?

— Но трябва да разбереш и моята гледна точка. Моля те Ричър. Милион пъти съм го обмисляла. До дъно. Обмислях от А до Б, после до В и тъй нататък, чак до Я. След това пак и пак. И пак. Разгледах всички възможности. Тъй че за мен цялата работа изглежда съвсем логична. И това е единственият начин. Знам го. Но е трудно да разговаряме, защото на теб ти идва изведнъж. Не си го обмислял. Изненадан си. Затова ти изглеждам смахната и безчувствена. Знам това. И те уважавам за тази мисъл. Но не съм нито смахната, нито безчувствена. Просто аз имах време да стигна до крайния извод, а ти не. И това е единственият изход, уверявам те.

— Каквото и да кажеш, нямам намерение да убивам човек, когото никога не съм виждал.

— Той ме бие, Ричър — настоя тя. — Пребива ме. С юмруци, с ритници, с каквото му падне. Това му доставя удоволствие. Смее се, докато го върши. Непрестанно живея в страх.

— Тогава иди при ченгетата.

— При ченгето. Имаме само един шериф. И той няма да ми повярва. А дори да повярва, пръста си няма да помръдне. По тоя край всички са стари приятели. Нямаш представа какво е.

Ричър мълчеше.

— Той се прибира — каза Кармен. — Можеш ли да си представиш какво ще ми направи?

Ричър продължаваше да мълчи.

— Аз съм в капан, Ричър. В клопка съм заради Ели. Разбираш ли?

Той не отговори.

— Защо не искаш да ми помогнеш? Заради парите ли? Защото не мога да ти платя?

Мълчание.

— Отчаяна съм — каза тя. — Ти си единственият ми шанс. Умолявам те. Защо не искаш да го направиш? Защото съм мексиканка ли?

Мълчание.

— Защото съм цветнокожа, нали? Боба̀рка. Би ли го направил заради бяла жена? Като приятелката ти. Бас държа, че е бяла. И сигурно руса, нали?

— Да, руса е — каза Ричър.

— Ако някой започне да я измъчва, ще го убиеш.

Да, ще го убия, помисли си той.

— А тя е избягала в Европа без теб. Не е пожелала да тръгнеш с нея. Но заради нея ти би го направил, а заради мен не.

— Не е същото — каза той за трети път.

— Знам — кимна тя. — Защото съм мръсна боба̀рка. Няма смисъл да си папаш ръцете заради мен.

Той премълча.

— Как й е името? — попита Кармен. — На твоята приятелка.

— Джоди — каза Ричър.

— Добре, представи си Джоди там, в Европа. Заплела се е в отчаяно положение и някакъв смахнат садист я бие всеки ден. Разказва ти за това. Разголва душата си. До най-дребната унизителна и ужасна подробност. Какво ще направиш?

Ще го убия, помисли си той.

Тя кимна, сякаш бе прочела мисълта му.

— Но няма да го сториш за мен. Готов си да го направиш заради онази гринга, но не и заради мен.

Той се поколеба с полуотворена уста. Истина беше. Би го направил заради Джоди Гарбър, но не и заради Кармен Гриър. Защо не? Защото тия неща идват внезапно. Не можеш да ги предизвикаш. Кръвта кипва във вените ти като наркотик и нейният напор те повлича. Липсва ли това безумие, нищо не можеш да направиш. Просто и ясно. Много пъти се беше поддавал на порива. Който посегнеше срещу него, получаваше каквото си търси. Посегнеха ли на Джоди, все едно посягаха на самия него. Защото Джоди беше част от него. Поне за известно време. А Кармен не беше. И никога нямаше да бъде. Тъй че поривът просто липсваше.

— Не опира до цвета на кожата — тихо каза той.

Кармен мълчеше.

— Моля те, Кармен. Трябва да разбереш.

— Добре тогава, до какво опира?

— До това, че нея познавам, а теб не.

— Толкова ли е важно?

— Естествено, че е важно.

— Опознай ме тогава — каза тя. — Имаме още два дни. Ще се срещнеш с дъщеря ми. Опознай ни.

Ричър не отговори. Кадилакът се носеше напред. Пейкъс 90 километра.

— Ти си бил полицай — каза Кармен. — Би трябвало да изпитваш желание да помагаш на хората. Или може би се страхуваш? Това ли е? Да не би да си страхливец?

Ричър мълчеше.

— Можеш да го направиш — каза тя. — Правил си го и друг път. Следователно знаеш как. Можеш да го извършиш и да ти се размине. Да захвърлиш трупа някъде, където никой няма да го намери. Далеч в пустинята. Никой няма да разбере. Ако внимаваш, няма да го свържат с теб. Няма да те хванат. Ти си хитър.

Ричър не каза нищо.

— Хитър ли си? Знаеш ли как? Знаеш ли?

— Естествено, че знам — каза той. — Но няма да го направя.

— Защо?

— Казах ти защо. Защото не съм убиец.

— Но аз съм в отчаяно положение — каза Кармен. — Трябва да го направиш заради мен. Умолявам те. Готова съм на всичко, стига да ми помогнеш.

Той мълчеше.

— Какво искаш, Ричър? Секс ли искаш? Можем да го уредим.

— Спри колата — каза той.

— Защо?

— Защото ми писна.

Кармен натисна газта с всичка сила. Колата се стрелна напред. Ричър се озърна за коли, после посегна и блъсна скоростния лост в нулево положение. Двигателят нададе вой и заглъхна, колата се разлюля и скоростта почна да намалява. Ричър стисна волана с лява ръка, преодоля отчаяните усилия на Кармен и зави настрани. Колата слезе от асфалта, под гумите захрущя чакъл и скоростта бързо спадна до нула. Ричър дръпна ръчната спирачка и същевременно отвори вратата. Колата се разтърси и спря. Той се измъкна навън и остана да стои леко замаян. Жегата го блъсна в цялото тяло като удар с чук. Ричър затръшна вратата и тръгна покрай шосето.

4

След първите двайсет метра го обля пот. Вече съжаляваше за решението си. Беше насред пущинака, вървеше покрай магистралата, а най-бавните коли се движеха със сто километра в час. Никой не би си