— Дори да е вярно, дава ли му това правото да я бие?
Уокър се поколеба за миг, после каза:
— Не, разбира се. Но точно там е проблемът. Истината е, че той не я биеше. Никога, Ричър. Не беше груб с нея. Никога. Аз познавах Слуп. Много неща могат да се кажат за него и ще призная, че не всички са хубави. Той беше ленив, гледаше през пръсти на бизнеса. Между нас казано, понякога беше нечестен. Не си слагам розови очила. Но всичките му недостатъци идваха от убеждението, че е тексаски джентълмен. Знам го отлично, защото в сравнение с него аз бях бедно момче. Едва ли не просяк. Той имаше голямо ранчо и много пари. Това го правеше малко нахален и високомерен, оттам идваше както мързелът, така и пренебрежението му към строгите принципи. Но да бъдеш джентълмен в Тексас между другото означава, че никога не удряш жена. Която и да е тя. Никога. Тъй че и това е нейна измислица. Знам го. Той не я е докосвал и с пръст. Уверявам ви.
Ричър тръсна глава.
— Вашите уверения не струват пет пари като доказателство. Какво друго може да се очаква от вас? Били сте приятели.
Уокър пак кимна.
— Напълно ви разбирам. Но нямаме друга отправна точка. Просто нямаме. Нито доказателства, нито свидетели, нито каквото и да било. Ние бяхме близки. Срещали сме се хиляди пъти. Чувах за нейните злополуки. Те не бяха чак толкова много и изглеждаха съвсем истински. Разбира се, ще поискаме сведения от болницата, но съм почти уверен, че нищо няма да изяснят.
— Сам казахте, насилието може да бъде прикрито.
— Чак толкова прикрито? Аз съм окръжен прокурор, Ричър. Всичко съм виждал. Бих повярвал да стане такова нещо с някоя самотна двойка в стар фургон. Но Слуп и Кармен живееха при роднини. Срещаха се с приятели всеки ден. А преди да разкажете тази история на Алис Арон, нито една жива душа в цял Тексас не бе дочула и намек за насилие между тях. Нито аз, нито Ал, нито някой друг. Разбирате ли какво имам предвид? Липсват доказателства. Разполагаме само с нейните твърдения. И вие сте единственият човек, който е чувал за насилието. Но ако решите да я подкрепите със своите показания, процесът моментално ще свърши, защото останалата част от вашия разказ ще докаже, че тя е патологична лъжкиня. Нека попитам например, наистина ли ви каза, че е уведомила данъчните власти?
— Да, каза го. Обадила се в някакъв специален отдел.
Уокър поклати глава.
— Заловиха го чрез банковата документация. Стана съвсем случайно, при проверка на друг човек. Тя не знаеше. Аз обаче го знам със сигурност, защото Слуп веднага се обърна към Ал Юджин, а Ал дойде при мен да търси съвет. Видях обвиненията на данъчните. Черно на бяло. Кармен е чисто и просто лъжкиня, Ричър. Или може би не е само това. Може да има далеч по-дълбоки мотиви.
Ричър дълго мълча.
— Може да е лъжкиня — каза накрая той. — Но и лъжците стават жертви на насилие, както всички останали хора. А насилието може да бъде прикрито. Вие не знаете дали го е имало, или не.
Уокър кимна.
— Вярно, не знам. Но си залагам главата, че е така.
— Тя ме убеди.
— Вероятно е убедила и самата себе си. Тя живее във въображаем свят. Познавам я, Ричър. Тя е най- обикновена лъжкиня, извършила предумишлено убийство.
— Тогава защо разговаряме?
Уокър помълча.
— Мога ли да ви се доверя? — попита той.
— Има ли значение? — отвърна Ричър.
Уокър стисна устни. Цяла минута гледа стената пред себе си. После още една и още една. Мълчанието бе нарушавано само от боботенето на климатиците.
— Да, има значение — каза той накрая. — Голямо значение. За Кармен и за мен. Защото в момента вие тълкувате поведението ми съвсем погрешно. Не съм разгневен приятел, опитващ да опази светлата памет на покойника. Не разбирате ли, всъщност искам да намеря защита за Кармен. Дори да я измисля, ако трябва. Нали разбирате, просто да се престоря, че е имало насилие и да бягам като попарен от идеята за предумисъл. Сериозно се изкушавам. Защото тогава изобщо не се налага да предявя обвинение и вероятно запазвам шансовете си за съдийско място.
Отново настана тишина. Не се чуваше нищо друго освен бученето на климатиците, приглушен телефонен звън в преддверието и тракане на факс.
— Искам да я видя — каза Ричър.
Уокър поклати глава.
— Не мога да ви разреша. Не сте адвокат.
— Можете да загърбите правилата.
Уокър пак въздъхна и отпусна глава върху ръцете си.
— Моля ви, не ме изкушавайте. В момента се чудя как да изхвърля всички правила през прозореца.
Ричър не отговори. Уокър гледаше някъде в пространството и очите му потрепваха от напрежение.
— Искам да разбера истинския й мотив — каза накрая той. — Защото, ако е било извършено хладнокръвно, да речем за пари, не ми остава никакъв избор. С нея е свършено.
Ричър мълчеше.
— Но ако не е така, искам да ми помогнете — продължи Уокър. — Ако открием в медицинските документи поне намек за правдоподобност, ще се опитам да я спася с теорията за домашно насилие.
Ричър мълчеше.
— Е, добре, всъщност би трябвало да кажа, че ще се опитам да спася себе си — призна Уокър. — Да спася шансовете си за съдийското място. По-точно и двете, разбирате ли? Себе си
— А от мен какво искате?
— Ако изберем този начин на действие.
Ричър кимна.
— Ако.
— Бих искал да излъжете пред съда — каза Уокър. — Да повторите всичко, което ви е казала за побоищата и да измените останалото, за да не бъде уличена в лъжа.
Ричър мълчеше.
— Именно затова трябва да ви вярвам — добави Уокър. — И затова трябва да ви го изясня без увъртане. За да знаете съвсем ясно в какво се замесвате.
— Никога не съм вършил подобно нещо.
— Нито пък аз — каза Уокър. — Призлява ми само като си го помисля.
Ричър дълго мълча и накрая попита:
— Защо предполагате, че ще се съглася?
— Мисля, че я харесвате. Мисля, че я съжалявате. И искате да й помогнете. Следователно ще помогнете и на мен.
— Как ще го уредите?
Уокър сви рамене.
— Аз ще се оттегля от самото начало, тъй че с работата ще се заеме някоя от заместничките ми. Ще разбера какво може да докаже със сигурност и ще ви осведомя, за да не сбъркате някъде. Точно затова не мога да ви разреша среща с Кармен. Долу записват всяко свиждане. Ще изглежда, че сте се наговорили.
— Не знам — каза Ричър.
— И аз не знам. Но може и да не се стигне до съд. Ако медицинските данни изглеждат поне донякъде правдоподобни и разполагаме с клетвени декларации от вас и Кармен, може би ще имам някакви основания да сваля обвинението.
— Лъжата в клетвена декларация не е по-добра от лъжа пред съда.
— Помислете за Ели.
