Смъртоносна жега

— А вие за съдийското място.

Уокър кимна.

— Не го крия. Естествено, искам да ме изберат. Но мотивите ми са почтени. Искам да поправя системата, Ричър. Открай време имам тази амбиция. Както аз си знам — отвътре. Друг начин няма. Поне за човек като мен. Нямам политическо влияние. Всъщност не ме бива за политик. Интригите ме смущават. Нямам дарба за тях.

Ричър мълчеше.

— Изчакайте да си помисля — каза Уокър. — Ден или два. Оттам нататък взимам нещата в свои ръце.

— Сигурен ли сте?

Уокър отново въздъхна.

— Не, разбира се, не съм сигурен. Цялата тази история ми е противна. Но Слуп е мъртъв, по дяволите. С нищо не можем да го върнем обратно. Такава е истината. Вярно, ще опетня паметта му. Но това ще спаси Кармен. А той я обичаше, Ричър. По свой начин, който никой не може да разбере. Нямате представа как го презираха заради нея. Роднините му, изисканото общество. Мисля, че с радост би дал репутацията си, за да я спаси. Би пожертвал своя живот заради нейния и това не са празни приказки. Навярно би пожертвал и Ал, и мен, и всеки друг. Той я обичаше.

Отново настана тишина.

— Трябва да я освободите под гаранция — каза Ричър.

— Моля ви — възрази Уокър. — И дума да не става.

— Ели се нуждае от нея.

— Не е там въпросът. Ели може да остане няколко дни при баба си. Трябва да мислим за целия й живот занапред. Дайте ми време да уредя нещата.

Ричър сви рамене и се изправи.

— Всичко това е само между нас двамата, нали? — каза Уокър. — Трябваше да го изясня от самото начало.

Ричър кимна.

— Ще чакам да ми се обадите.

После рязко се обърна и излезе от кабинета.

12

— Един простичък въпрос — каза Алис. — Възможно ли е домашното насилие да бъде толкова прикрито, че дори най-близки приятели да не подозират за него?

— Не знам — отговори Ричър. — Нямам богат опит в тази насока.

— Нито пък аз.

Двамата седяха един срещу друг край бюрото в дъното на адвокатската кантора. Наближаваше пладне и убийствената жега бе накарала всичко живо да се укрие. Никой не би излязъл навън без крайна необходимост. Кантората пустееше. Освен Алис и Ричър имаше само един адвокат, седнал на пет-шест метра от тях. Температурата вътре със сигурност надхвърляше четирийсет градуса. Влажността се засилваше. Старият климатик над вратата изобщо не помагаше. Алис отново беше по шорти. Седеше с ръце зад тила, извила гръб, за да не се докосва до лепкавата синтетична тапицерия на облегалката. Беше обляна в пот от глава до пети. Загорялата й кожа лъщеше, сякаш бе намазана с плажно масло. Ризата на Ричър бе мокра. Той вече се чудеше дали да не я изхвърли преди определените три дни.

— Същински Параграф 22 — каза Алис. — Насилието, за което знаеш, не е прикрито. Истински прикритото насилие май изобщо не съществува. Аз например съм убедена, че татко не е удрял мама. Но може и да греша. Кой знае? А твоят баща?

Ричър се усмихна.

— Едва ли. Той беше военен от морската пехота. Едър и не от най-кротките. Но пък да беше видяла майка ми. Може тя да го е пердашила.

— Добре, какво ще речеш за Кармен и Слуп? Да или не?

— Тя ме убеди — каза Ричър. — Без капка съмнение.

— Въпреки всичко?

— Убеди ме — повтори той. — Може да лъже за всичко останало, но той я е малтретирал. Така смятам.

Алис го погледна с адвокатски скептицизъм.

— Изобщо ли не се съмняваш?

— Не.

— Добре, но от това случаят само става още по-труден. Откровено казано, никак не ми харесва.

— И на мен. Но труден и невъзможен са две различни неща.

— Разбираш ли юридическите тънкости?

Ричър кимна.

— Не е особено сложно. Откъдето и да го погледнем, здравата е загазила. Ако е имало насилие, тя провали всичко с предварителната си подготовка. Ако не е имало, значи се сблъскваме с предумишлено убийство. И в двата случая никой няма да й повярва, защото лъже и си измисля. Край на играта. Спасява я само отчаяното желание на Уокър да стане съдия.

— Точно така — потвърди Алис.

— Радваш ли се на този късмет?

— Не.

— Аз също.

— Нито от морална, нито от практическа гледна точка — каза Алис. — Всичко може да стане. Може Хак да има незаконно дете. Разчуе ли се такова нещо, той напуска играта. Може да си пада по секс с броненосци. Ноември е много далеч. Глупаво би било да си въобразяваме, че при всяко положение ще остане в борбата за съдийския пост. Неговият тактически проблем с Кармен може да изчезне всеки момент. Значи й трябва истинска, добре подготвена защита.

Ричър пак се усмихна.

— Ти си по-умна, отколкото предполагах.

— Мислех си, че ще кажеш „отколкото изглеждаш“.

— Напротив, смятам, че адвокатите по-често трябва да се обличат така.

— В никакъв случай не трябва да излизаш пред съда — каза Алис. — Така е по-безопасно за нея. И никакви клетвени декларации. Без теб единствената улика за предумисъл е пистолетът. А ние ще заявим, че да купиш пистолет в никакъв случай не доказва наличието на намерение да го използваш. Може да го е купила по съвсем друга причина.

Ричър не каза нищо.

— Сега го изследват — добави Алис. — В лабораторията. Балистична експертиза и проверка за отпечатъци. Казват, че имало отпечатъци от двама души. Вероятно нейните и неговите. Може би са се борили за оръжието. Може да е нещастен случай.

Ричър поклати глава.

— Другите отпечатъци сигурно са от мен. Тя ме помоли да я науча да стреля. Излязохме на платото и потренирахме.

— Кога?

— В събота. Един ден преди той да се прибере.

Алис се втренчи в него.

— Божичко, Ричър! Непременно стой по-настрани от съда, разбра ли?

— И аз така смятам.

— Ами ако нещата се променят и съдът ти прати призовка?

— Вероятно ще се наложи да лъжа.