— Можеш ли?
— Бил съм ченге цели тринайсет години. Откровено казано, няма да ми е за пръв път.
— Как ще обясниш отпечатъците върху пистолета?
— Ще заявя, че съм го намерил захвърлен някъде. И най-невинно съм й го върнал. Може би ще създам впечатление, че след покупката е променила намеренията си.
— Не ти ли е неудобно да говориш така?
— Не, ако целта оправдава средствата. А мисля, че случаят е точно такъв. Просто ще бъде трудно да го докажем. А ти как смяташ?
Алис кимна.
— Да, случаят май наистина е такъв. Не ме интересува какво е разправяла за произхода си. Хората прибягват до подобни лъжи по най-различни причини. Остава само въпросът за подготовката. В повечето щати това изобщо не е проблем. Там признават реалността. Не е задължително една пребита жена да реагира светкавично. Понякога й се налага да изчака, докато мъжът се напие или заспи. Нали разбираш, да отложи реакцията. В другите щати има множество подобни дела.
— Добре, откъде да започнем?
— Откъдето сме принудени — каза Алис. — Отправната точка не е твърде приятна. Косвените доказателства ни притискат здраво. Както се казва,
— Тогава?
— Тогава бягаме от въпроса за наличието на предумисъл и се опитваме да докажем насилието чрез медицинските свидетелства. Аз вече започнах. Разбрахме се с прокуратурата да издадем съвместно нареждане за издирване. До всички болници в Тексас и съседните щати. Това е стандартната процедура при домашно насилие, защото понякога хората се опитват да го прикрият и обикалят от място на място. По принцип болниците реагират доста бързо, тъй че след ден-два би трябвало да получим справките. Тогава пак опираме до
После тя излиза пред съда и разказва за побоищата. Вярно, ще й натрият носа за другите лъжи. Но ако си свършим работата както трябва, това може дори да ни бъде от полза. Лошо ли е една бивша проститутка да търси почтен живот? Това по-скоро буди съчувствие.
— Изглеждаш доста добра адвокатка.
Алис се усмихна.
— За възрастта си, нали?
— Кога се дипломира? Преди две години?
— Преди шест месеца. Но по тукашните места човек бързо се учи.
— Очевидно.
— Както и да е, ако внимаваме при подбора на заседателите, поне половината ще са на наша страна. Останалите ще се колебаят. Нашите хора ще ги изтощят за ден-два. Особено ако е толкова горещо.
Ричър разкърши рамене под мократа риза.
— Мислиш ли, че жегата ще се задържи толкова време?
— Чакай малко — прекъсна го Алис, — говоря за следващото лято. И то ако тя има късмет. Може да е и по-следващото.
Ричър се втренчи в нея.
— Шегуваш се.
Тя поклати глава.
— Тукашният рекорд е четири години от ареста до съдебното заседание.
— Ами Ели?
Алис сви рамене.
— Само се моли медицинските данни да излязат убедителни. Тогава бихме имали шанс Хак да свали обвинението. Всичко зависи от него.
— В момента е склонен да го направи — каза Ричър.
— Затова бъди оптимист. Цялата работа може да свърши за ден-два.
— Кога ще се срещнеш с Кармен?
— Днес следобед. Първо ще отскоча до банката да осребря един чек за двайсет хиляди долара. После ще прибера парите в книжен плик и отивам да ги връча на едно много щастливо семейство.
— Добре — каза Ричър.
— И не искам да знам как си изкопчил чека.
— Просто помолих.
— Не искам да знам — повтори Алис. — Но ми се ще да дойдеш при онези хора. Тъкмо ще ме пазиш. Не ми се случва всеки ден да обикалям из Дивия запад с двайсет хиляди долара в книжен плик. В колата ще е прохладно.
— Добре — повтори Ричър.
Банката не прояви особен интерес към изплащането на двайсет хиляди долара в брой. За касиерката това очевидно ос всекидневие. Тя преброи парите три пъти и грижливо ги прибра в кафявия книжен плик, който Алис й подаде. Ричър взе плика и двамата тръгнаха към паркинга. Всъщност присъствието му беше излишно. Нямаше и най-малка опасност от обир. Жестоката жега бе опразнила улиците почти напълно, а малцината минувачи едва тътреха нозе.
Фолксвагенът беше напечен дотолкова, че не можаха веднага да влязат. Алис включи климатика и остави вратите отворени, докато купето се охлади с двайсетина градуса. Когато седнаха вътре, температурата все още беше около четирийсет. Но изглеждаше прохладно. Всичко е относително. Алис подкара на североизток. Шофираше умело. По-добре от Ричър. Не задави двигателя нито веднъж.
— Ще има буря — каза тя.
— Всички така разправят — отвърна Ричър. — Но нещо не я виждам да се задава.
— Виждал ли си някога такава жега?
— Може би — каза той. — На два-три пъти. В Саудитска Арабия и в Тихия океан. Но в Саудитска Арабия е по-сухо, а в океана по-влажно. Тъй че точно такава жега не съм виждал.
От горещината небето над тях бе станало бледосиньо, почти бяло. Слънцето сякаш печеше от всички страни. Не се мяркаше нито едно облаче. Ричър усети, че очите го болят от присвиване.
— На мен ми е за пръв път — каза Алис. — Категорично. Знаех, че тук е горещо, но чак пък толкова…
После тя го попита кога е бил в Средния изток и Тихия океан, а той отговори с разширения десетминутен вариант на автобиографията си, защото внезапно откри, че му харесва да бъде с нея. Както винаги с първите трийсет и шест години всичко мина сравнително гладко. Те представляваха почти праволинеен разказ за детство и възмъжаване, за успехи и постижения, отбелязани и възнаградени с повишения и медали, както се полага в армията. И пак както винаги последните години бяха по-трудни. Безцелно скитане, носене по течението. За него те бяха триумф на свободата от всякакви връзки, но знаеше, че другите хора едва ли ще сметнат същото. Затова просто разказа всичко както си беше, отговори на неудобните въпроси и остави Алис да мисли каквото си иска.
После тя на свой ред му разказа за себе си. В известен смисъл животът им бе протекъл еднакво. Той беше син на войник, а тя — дъщеря на адвокат. Също като него, Алис бе тръгнала по утъпкания семеен път. Цял живот бе гледала как се практикува един занаят и накрая, точно като Ричър, го бе избрала за своя професия. Той беше учил четири години в Уест Пойнт, а тя — седем години в Харвард. Сега беше адвокатка на двайсет и пет години. Преведено във военен мащаб, това би отговаряло на амбициозен млад лейтенант. Ричър си спомняше много добре как се чувства един амбициозен лейтенант на двайсет и пет години.
— А по-нататък? — попита той.
— След сегашната работа ли? Сигурно ще се върна в Ню Йорк. Или може да ида във Вашингтон. Напоследък почнах да се интересувам от политика.
