Смъртоносна жега

— Смяташ ли, че съдебните заседатели ще повярват на теб? Или на една бивша курва? Лично аз нямам подобни илюзии. Лесно бихме могли да докажем мотива — ревност и сексуална страст. Както казах, нищо не би ти попречило на другата вечер да се промъкнеш там, да извадиш пистолета от чекмеджето, да застреляш Слуп и да се измъкнеш. Нищо освен едно — по това време са те карали с полицейска кола. Явно си голям късметлия, Ричър. Защото в момента бих дал мило и драго за един бял заподозрян от мъжки пол. Можеше на бърза ръка да попаднеш в отделението за осъдени на смърт. Ако бях избрал за обвиняем бял мъжага като теб сред толкова чернокожи и мургави кандидати, хората щяха да ме обявят за най-безпристрастния прокурор в Тексас. И съдийското място щеше да ми е в кърпа вързано.

Ричър мълчеше. Уокър въздъхна.

— Но за жалост убиецът не си ти, а е тя. Тя е. И с какво разполагам сега! Предварителната подготовка става все по-очевидна. Вече смърди до небесата. Явно тя е обмислила всичко до най-дребните подробности. Дори е подмамила бивш военен да я учи да стреля. След като открихме твоите отпечатъци, изтеглихме и досието ти. Шампион по стрелба с пистолет две поредни години. От теб става страхотен инструктор, за бога. Лично си й заредил пистолета. Какво да правя сега, по дяволите?

— Каквото смяташе от самото начало — отвърна Ричър. — Ще чакаш медицинските документи.

Уокър се умълча. Въздъхна. После кимна.

— Утре ще ги получим. И знаеш ли какво направих? Наех експерт по защитата да ги прегледа. Знаеш ли, че има експерти, които работят единствено за защитата? Обикновено гледаме да си нямаме вземане-даване с тях. Обикновено се стараем да изясним нещата, а не да ги потулим. Но аз наех експерт по защитата — същия, когото би наела и Алис Арон, ако можеше да си го позволи. Защото търся човек, който да ме убеди, че има поне малка надежда Кармен да казва истината, та да я пусна, без да ме сметнат за луд.

— Тогава се отпусни — каза Ричър. — Така или иначе, утре всичко ще свърши.

— Надявам се — каза Уокър. — Може и да свърши. От кантората на Ал Юджин ще ми пратят някакви финансови справки. Ал се занимаваше с делата на Слуп. Така че ако няма финансов мотив и ако медицинските данни изглеждат убедителни, наистина ще мога да се отпусна.

Тя нямаше пукната пара. Това й беше един от големите проблеми.

Уокър кимна.

— Добре. Защото нейните големи проблеми решават моите.

В кабинета настъпи мълчание. Бучаха само климатиците. Ричър усещаше тила си мокър и влажен.

— Трябва да проявиш по-голяма активност — каза той. — Заради изборите.

— Тъй ли? И как точно?

— Направи нещо, с което да спечелиш популярност.

— Какво например?

— Например да извадиш от архивите разследването за граничния патрул. На хората ще им хареса. Наскоро срещнах едно семейство, чийто син е бил застрелян.

Уокър отново помълча, после решително поклати глава.

— Стара история.

— Не и за близките на убитите — настоя Ричър. — За една година са загинали над двайсет души. Повечето от оцелелите навярно живеят по тия места. И вероятно вече почти всички са гласоподаватели.

— Имало е разследване — каза Уокър. — Още преди мен, но знам, че е било адски старателно. Лично прегледах досиетата.

— При теб ли са?

— Естествено. Повечето убийства са станали в Ехо и документацията пристига тук. По всичко личи, че няколко смахнати граничари са решили да действат на своя глава, а после разследването ги е уплашило. Вероятно са напуснали. В граничните служби имаше доста голямо разместване. Днес виновниците могат да бъдат буквално навсякъде. Най-вероятно са напуснали щата. Не само емигрантите бягат на север.

— Това би повишило авторитета ти.

Уокър сви рамене.

— Не се и съмнявам. Много неща биха го повишили. Но все пак имам някакви принципи, Ричър. Едно разследване ще е най-обикновено прахосване на обществени средства. Чисто и просто самохвалство от моя страна. Няма да ни доведе доникъде. Гарантирам ти. Виновниците са изчезна ли много отдавна. Всичко това е стара история.

— Дванайсет години не са много време.

— Зависи къде. По нашия край нещата се променят бързо. В момента се мъча да разбера какво е станало снощи, а не преди дванайсет години.

— Добре — съгласи се Ричър. — Ти решаваш.

— Ще се обадя на Алис утре сутринта. Когато получим материалите. До обяд може да сме приключили.

— Да се надяваме.

— Дано — каза Уокър.

Ричър слезе по горещото, задушно стълбище и излезе навън. На тротоара беше още по-горещо. Толкова горещо, че не можеше да се диша. Сякаш всичкият кислород във въздуха бе изгорял до последната молекула. Докато прекоси улицата и се добере до кантората, потта вече се стичаше в очите му. Блъсна вратата, влезе и завари Алис съвсем сама зад бюрото.

— Вече си тук? — изненада се той.

Тя само кимна.

— Видя ли я?

Алис кимна отново.

— Какво каза тя?

— Абсолютно нищо — отвърна Алис. — Освен че не желае да я защитавам.

— Какво искаш да кажеш?

— Точно каквото казах. Това бяха единствените думи, които изкопчих от нея. Цитирам: „Не желая да ме защитавате.“

— Защо?

— Не ми обясни. Изобщо не проговори, казах ти вече. Знам само, че не ме иска.

— Защо, по дяволите?

Алис мълчаливо сви рамене.

— Случвало ли се е нещо подобно и друг път?

Алис поклати глава.

— Не. Нито на мен, нито на когото и да било друг адвокат, откакто съществува Пейкъс. Обикновено се чудят дали да ти отхапят ръката, или да те обсипят с целувки.

— Тогава какво става, по дяволите?

— Не знам. Тя изглежда напълно спокойна и разсъдлива.

— Опита ли се да я убедиш?

— Естествено, че се опитах. До един момент. Но исках да се измъкна, преди да си изтърве нервите и да се разкрещи. Чуе ли я някой друг, нямам правото да се натрапвам. А тогава наистина ще загази. Възнамерявам по-късно да опитам още веднъж.

— Каза ли й, че аз те пращам?

— Разбира се. Все повтарях за теб: Ричър това, Ричър онова. Никаква реакция. Каза само, че се отказва от адвокатска защита. Повтори го три-четири пъти. После млъкни.

— Имаш ли някаква идея защо го прави?

Алис сви рамене.

— При дадените обстоятелства — никаква. Сам разбираш, не съм велик адвокат като Пери Мейсън. Може би не вдъхвам особено доверие. Влязох в килията полугола и потна като прасе. Ако бяхме на Уолстрийт или друго подобно място, би било разбираемо клиентът да ме погледне и да си рече: