— Някои хора се дразнят.
— Не и аз.
— Освен това съм еврейка.
Ричър се усмихна.
— Вашите ли ти купиха пистолета?
Тя рязко се озърна към него.
— Откри ли го?
— Естествено. Много добро оръжие.
Алис кимна.
— Нали съм обратна вегетарианка от Ню Йорк и отгоре на всичко еврейка. Решиха, че ще ми трябва нещо такова.
Ричър пак се усмихна.
— Изненадан съм, че не са ти избрали картечница или гранатомет.
Тя отвърна на усмивката.
— Сто на сто са си го помислили.
— Ти явно приемаш изкуплението си много сериозно. Сигурно се чувстваш както аз едно време в Ливан.
Алис се разсмя.
— Всъщност тук съвсем не е зле. Като цяло Тексас е чудесно място. Срещат се невероятни хора.
— Какво работи Джудит?
— Адвокатка като мен. Сега е в Мисисипи.
— По същата причина?
Алис кимна.
— За пет години.
— Все още има надежди за американското право.
— Значи не те смущава? — отново попита Алис. — Нали разбираш, че ще е само приятелска вечеря и после те връщам в мотела.
— Друго не съм и очаквал — излъга той.
Ричър не беше гладен, но за щастие вечерята се оказа чудесна — тъмна смес от настъргани ядки, сирене и лук. Изобилие от белтъчини. Може би имаше и добавени витамини. Изпиха по малко вино и много вода. Ричър помогна на Алис да вдигне масата, после разговаряха до единайсет.
— Ще те откарам — предложи тя.
Но беше боса и се бе настанила толкова удобно, че Ричър поклати глава.
— По-добре да си ида пеш. Два-три километра ще ми дойдат добре.
— Още е горещо — предупреди го тя.
— Не се тревожи. Ще се справя.
Алис не възрази. Уговориха си среща за другата сутрин в кантората, след това се сбогуваха. Въздухът навън бе гъст като крем супа. Ричър се добра до мотела чак след четирийсет минути и когато влезе в стаята, ризата му пак беше мокра.
На сутринта се събуди рано, изпра си дрехите и ги облече мокри. По пътя към кантората те отново изсъхнаха. Вчерашната влажност бе изчезнала, нажеженият пустинен въздух изсмукваше всяка капка вода и оставяше плата твърд и изпънат като нов брезент. По синьото небе нямаше и следа от облаци.
Алис вече седеше зад бюрото с широка черна рокля без ръкави. Млад мексиканец тихичко й говореше нещо. Тя си записваше в бележника. Зад мексиканеца търпеливо чакаше секретарят от приемната на Хак Уокър. Държеше тънък оранжево-син пакет на куриерската служба „Федеръл Експрес“. Ричър се нареди на опашка след него. Изведнъж Алис усети натрупването на хора и вдигна глава. Изненадано махна на двамата да изчакат и пак се обърна към клиента. След малко остави молива и тихо заговори на испански. Младежът стоически я изслуша с безизразна физиономия, после стана и бавно се отдалечи. Секретарят прекрачи напред и остави пакета върху бюрото.
— Медицинските сведения за Кармен Гриър — каза той. — Това са оригиналите. Мистър Уокър си направи копия. Иска да се срещнете в девет и половина.
— Ще дойдем — обеща Алис.
Тя бавно дръпна пакета към себе си. Секретарят излезе подир младия мексиканец. Ричър седна на мястото за клиенти. Алис го погледна озадачено, опипвайки с пръсти пакета. Ричър сви рамене. И той бе очаквал пратката да бъде много по-дебела.
Алис вдигна капачето на плика и го притисна от двата края, за да се разтвори. Вдигна го и изсипа съдържанието върху бюрото. Имаше четири отделни комплекта документи, подредени в зелени папки. Върху всяка корица бе изписано името на Кармен, номерът на социалната й осигуровка, думата „пациент“ и дата. Най-старата беше отпреди шест години. Възрастта на папките можеше да се познае и по различното избледняване на кориците. Ричър дръпна стола си покрай бюрото и се настани до Алис. Тя подреди четирите комплекта по хронологичен ред, започвайки от най-стария. Разгърна папката и я избута наляво, между себе си и Ричър. После леко измести стола си, така че раменете им се докоснаха.
— Добре — каза тя. — Хайде да видим.
Първите документи бяха за раждането на Ели. Всичко се описваше по часове и минути. Имаше цял куп гинекологични термини — разкритие, контракции и тъй нататък. Прикрепване на монитори за отчитане на жизнените показатели на плода. В четири и тринайсет минути сутринта й сложили упойка. Започнала да действа около четири и двайсет. В шест часа дошла дневната смяна. До обяд раждането не било приключило. Били й инжекция за ускоряване. В един часа била извършена епизиотомия. Ели се родила в един и двайсет и пет. Нямало усложнения. Плацентата се отделила нормално. Последвало зашиване на разреза. Бебето било напълно здраво и нормално.
Нито дума за синини по лицето, разцепена устна или разклатени зъби.
Във втората папка се говореше за две пукнати ребра. Беше от пролетта, петнайсет месеца след раждането. Имаше приложена рентгенова снимка. Виждаше се цялата лява страна на торса. Ребрата бяха снежнобели. Върху две от тях имаше тънички сиви пукнатини. Лявата гръд се очертаваше като тъмна сянка. Лекарят бе отбелязал, че според собствените й думи пациентката паднала от кон и се блъснала в хоризонталната част на масивна ограда. Както при повечето подобни случаи нямало какво друго да се направи, освен ребрата да бъдат стегнати с плътна превръзка и да се препоръча пълен покой.
— Как ти се струва? — попита Алис.
— Може и да излезе нещо — каза Ричър.
Третата папка бе датирана шест месеца по-късно, в края на лятото. Ставаше дума за сериозна контузия на десния пищял. Същият лекар отбелязваше твърдението на Кармен, че паднала от кон при прескачане на препятствие и се ударила в опорния стълб. Имаше дълго и сложно описание на контузията с посочени точни размери по хоризонтала и вертикала. Засегнатата част представляваше леко наклонен овал, дълъг тринайсет сантиметра и широк десет. Рентгеновите снимки установили, че няма счупване на костта. Лекарят предписал обезболяващи, като първата доза била осигурена от запасите на спешното отделение.
Четвъртата папка бе датирана две години и половина по-късно, вероятно около девет месеца преди Слуп да влезе в затвора. Този път се говореше за счупена дясна ключица. Всички имена на лекари бяха нови. Изглежда, целият персонал на спешното отделение бе сменен. Новият лекар цитираше без коментар твърденията на Кармен, че паднала от коня върху скалите на платото. Следваше дълго описание на контузията. Бележките бяха много подробни. Приложената рентгенова снимка показваше рамото и извивката на шията. Ясно личеше, че ключицата е счупена по средата.
Алис струпа папките една върху друга и ги преобърна върху бюрото.
— Е? — попита тя.
Ричър не отговори. Само поклати глава.
— Е? — повтори Алис.
— Може да е посещавала и други болници.
— Не, щяхме да го открием. Нали ти казах, проверяваме навсякъде. Такава е практиката.
