Покушението

набучени на покрива. На шофьорската седалка се виждаше жена. Той я погледна веднъж, после повторно. Беше русичка и изглеждаше едновременно спокойна и някак напрегната. Освен това беше доста симпатична, дума да няма. Привлекателна малка женичка. Той влезе в сградата и си поиска парите. Сгъна банкнотите, пъхна ги в джоба си и когато излезе навън, жената му преграждаше пътя. Очите й бяха вперени право в лицето му, сякаш търсеха прилика с някакъв предварително запаметен образ. Процедурата му беше добре позната. И преди го бяха оглеждали така.

— Джак Ричър? — запита тя.

Той порови в паметта си, докато се убеди, че е прав. Къса руса коса, хубави очи, които сега гледаха право в неговите, ненатрапчива самоувереност. Все качества, които не се забравят лесно. Само че нея конкретно не я помнеше отникъде. Значи не я бе виждал лично.

— Вие сте познавали брат ми — каза той накрая.

В погледа й прочете изненада и някакво особено задоволство. За миг тя не знаеше какво да отговори.

— Веднага си личи — продължи той. — Ако някой ме гледа така, явно си мисли колко си приличаме двамата и същевременно колко сме различни.

Тя не отговори.

— Е, приятно ми беше — подхвърли той и пое по пътя си.

— Почакайте! — извика тя. Той се извърна. — Можем ли да поговорим?

Ричър кимна.

— Да влезем в колата — предложи той. — Ще замръзнем на тоя вятър.

Няколко мига жената не помръдна, очите й останаха приковани в лицето му. После внезапно се пресегна и отвори предната дясна врата.

— Моля — каза тя.

Той се качи в колата, докато тя заобиколи откъм предната страна и зае шофьорското място. Запали двигателя колкото да пусне отоплението, но не потегли.

— Познавах брат ви наистина, и то много добре — каза тя. — Бяхме гаджета. Повече от гаджета. По едно време имахме много сериозна връзка, преди Джо да умре.

Ричър нищо не каза. Жената се изчерви.

— Е, разбира се, че преди. Как можах да го кажа! — Тя млъкна.

— Кога беше това? — попита Ричър.

— Ходихме две години. Разделихме се година преди смъртта му. — Ричър кимна. — Аз съм Ем И Фрьолих.

— Еми, като телевизионната награда ли?

— Не. От инициалите на първите ми две имена: Ем И.

В думите й се четеше недоизказаният въпрос: Той споменавал ли ме е някога? Ричър кимна отново, сякаш името му говореше нещо. Но това не беше вярно. Никога не съм чувал за теб, каза си той.

— И какво всъщност означават инициалите Ем И?

— Е, това няма да ви кажа.

Той помълча и попита:

— А Джо как ви наричаше?

— Джо ми викаше Фрьолих.

Ричър кимна.

— Типично в негов стил.

— Още ми липсва — каза тя.

— И на мен сякаш — съгласи се той. — И така, заради Джо ли ме търсите, или има нещо друго?

Тя помълча още няколко мига, тялото й потрепери, сякаш да се отърси от нещо, после продължи делово:

— И двете. Главно заради нещо друго обаче.

— И няма ли да ми кажете какво искате?

— Искам да ви наема за една услуга — каза тя. — Заради нещо като посмъртна препоръка от брат ви Джо. Заради това, което ми е разказвал за вас. Ние си говорехме за вас от време на време.

Ричър отново кимна.

— Та за какво искате да ме наемете?

Фрьолих помълча още малко и после лицето й се разтегна в нерешителна усмивка.

— Тая реплика поне добре съм я отрепетирала — подхвърли тя. — Повече от веднъж.

— Ами да я чуем тогава — предложи той.

— Искам да ви наема да убиете вицепрезидента на Съединените щати.

2

— Нелоша реплика — каза Ричър. — И интересно предложение.

— Е, какъв е вашият отговор? — попита Фрьолих.

— Не — отвърна той. — Засега този отговор ми се струва най-безопасен.

Тя отново се усмихна с плахата си усмивка и вдигна чантичката си от седалката.

— Да ви покажа документ за самоличност…

— Няма нужда — отвърна той. — Вие сте от тайните служби на Съединените щати.

Тя го погледна одобрително.

— Доста сте бърз!

— Ами то се вижда отдалеч.

— Така ли?

Ричър кимна. Попипа десния си лакът през плата на якето. Беше натъртен и го болеше.

— Джо работеше за тайните служби — каза той. — И доколкото го познавам, работата е поглъщала цялото му време. Пък си беше и малко свит, та ако е имал приятелка, тя най-вероятно е била колежка от службата. Освен това кой друг би си дал труд да поддържа един събърбан на две години толкова чист и излъскан? И кой друг е в състояние да ме проследи толкова майсторски само по банковите ми преводи?

— Доста сте бърз, наистина! — възкликна повторно тя.

— Благодаря — отвърна той. — Само че, доколкото знам, Джо не се занимаваше с вицепрезиденти. Той работеше във финансовото разузнаване, а не в службата за охрана на Белия дом.

Тя кимна.

— От финансовото разузнаване се започва, всички сме минали оттам. Той ръководеше отдела за борба с фалшификаторите на пари. И ние наистина се познаваме от службата, както казахте. Но тогава той не пожела да ми стане гадже. Каза, че не било редно. Но аз си уредих да ме прехвърлят в охраната и щом това стана, започнахме да излизаме.

Тя отново замълча, загледана в дамската си чантичка.

— Е, и? — подкани я Ричър.

Тя вдигна поглед.

— Една нощ Джо ми подхвърли нещо. По онова време аз бях млада, доста амбициозна, както и Джо впрочем и двамата все се питахме дали сме достатъчно добри за тая професия. Оная нощ бяхме в едно такова, особено настроение и Джо каза, че най-добрият тест би бил да наемем външен човек, който да се опита да проникне до „обекта“. Просто да видим дали е възможно. Нещо като проверка на охраната в бойна обстановка, както се изрази той. Аз го запитах: имаш ли някого предвид? И той рече: ами малкият ми брат е идеален. Ако изобщо може някой да го направи, това е той. От начина, по който го каза тогава, ме побиха тръпки.

Ричър се усмихна.

— Напълно в негов стил. Джо си падаше по подобни дивотии.

— Смяташ, че е дивотия ли?

— Джо понякога вършеше доста големи глупости за безспорно интелигентен човек като него.

— Защо да са глупости?