— Понеже ми е интересно като явление. Все едно да наблюдаваш как се гърчат червеи в труп на нещо, което наскоро е умряло.
— Какво е умряло?
— Желанието ми да ставам от леглото сутрин.
— Заради една гнила ябълка — рече Съмър — не си струва да хвърляме кошницата.
— Може би — отвърнах аз. — Стига ябълката да е само една.
Тя не отговори.
— Тия железни лостове — казах аз. — Вече имаме два случая с тях, а аз не обичам съвпаденията. Само дето не виждам връзка помежду им. Просто няма как да ги свържем. Карбоун е бил на милион километри от мисис Креймър, и то във всеки възможен смисъл. Те са обитавали два съвсем отделни свята.
— Васел и Кумър са връзката — каза тя. — Трябвало им е нещо, което според тях е имало в къщата на мисис Креймър, а освен това са били в базата вечерта, когато е убит Карбоун.
Кимнах.
— Побъркваща работа. Връзката я има, само дето не е налице. Във Вашингтон не са се обаждали на никого от хотела, приели са едно-единствено външно позвъняване, а и са били твърде далеч от Грийн Вали, за да могат да убият мисис Креймър. Вярно, били са тук, когато е убит Карбоун, но през цялото време са вечеряли в офицерския клуб, риба и пържола, имат десетки свидетели.
— Първия път ги возеше шофьор. Майор Маршъл, помниш ли? Докато втория път са били сами. Звучи ми подозрително, сякаш крият нещо. Сякаш са имали някаква тайнствена причина да дойдат.
— Няма нищо тайнствено в това да се помотаеш в бара на офицерския клуб, после да се преместиш в столовата и да си хапнеш хубаво. Околните не са ги изпускали от поглед нито за миг.
— Но защо са били без шофьор? Защо са дошли сами? Маршъл положително е бил с тях на погребението. И изведнъж решават да шофират петстотин километра насам и петстотин обратно?
— Може Маршъл да е бил зает — казах аз.
— Той е тяхно лично протеже, тяхната гордост — отвърна тя. — Не може да е зает, когато им трябва.
— Защо изобщо са идвали дотук? Доста път са били за една вечеря.
— Дошли са за куфарчето, Ричър. Нортън греши. Положително греши. Някой им го е дал. И те са си тръгнали с него.
— Не мисля, че Нортън греши. Поне мен успя да ме убеди.
— Може да са им го предали на паркинга. Нортън няма как да е видяла това. Не вярвам да е излязла на студа да им маха за сбогом. Но няма съмнение, че са потеглили оттук с куфарчето. Как иначе са си тръгнали толкова спокойно за Германия?
— Може просто да са се отказали. Те при всички случаи са били длъжни да пътуват за Германия. Не са можели да стоят тук вечно. Трябвало е да се борят за мястото на Креймър.
Съмър не каза нищо.
— Както и да е — рекох аз. — Не е възможно да има връзка.
— На тоя свят са възможни всякакви неща.
Кимнах.
— Във всеки случай те не са толкова важни засега. Важен е Карбоун.
— Ще се връщаме ли да търсим кофичката от мляко?
Поклатих глава.
— Тя е в колата на убиеца. Или в боклука му.
— Можеше да ни бъде от полза.
— Ще се съсредоточим върху лоста. Той е съвсем нов. Може би е купен по едно и също време с киселото мляко.
— Нямаме хора.
— Детектив Кларк от Грийн Вали ще свърши работата вместо нас. Той сигурно вече търси
— Това ще му създаде допълнителна работа.
Кимнах.
— Трябва да му предложим нещо в замяна. За да има интерес да ни помага. Ще му кажем, че и ние работим по нещо, което може да му бъде от полза.
— Какво например?
Усмихнах се.
— Ще измислим. Например може да му подхвърлим името на Андрея Нортън. Нека и тя да види на какво му се вика семейство.
Обадих се на детектив Кларк. Не му дадох името на Андрея Нортън. Вместо това му казах няколко лъжи. Казах му например, че съм си спомнил за разбитата врата на мисис Креймър и за раните по главата й и съм стигнал до заключението, че и двете са нанесени с железен лост. После набързо си съчиних някаква поредица от обири в складовете на военните бази по цялото Източно крайбрежие, при които уж били използвани същите железни лостове, и го попитах дали не бихме могли да си спестим малко тичане, като използваме неговата информация от издирването на оръжието на убийството в Грийн Вали. Известно време той мълча, затова запълних паузата, като му казах, че понастоящем военните нямат на склад точно този вид лост, поради което съм бил убеден, че убиецът е използвал инструмент, придобит от цивилен източник. За да му замажа очите, подхвърлих, че няма смисъл да дублираме неговите усилия, тъй като в момента работим по някаква много интересна версия, която поглъща цялото ни време. Кларк продължи да мълчи, явно в очакване да чуе какво му се предлага в замяна. Обещах му, че веднага щом имаме профил или описание на извършителя, той също ще го получи. Като чу това, се поободри. Явно беше отчаян, изправен пред каменна стена. Запита ме какво точно искам. Казах му, че ще е от полза, ако може да разшири обсега на проверката си върху всички железарски магазини в радиус от петстотин километра около Грийн Вали и да поиска справка за продадени лостове, да кажем, в периода от 31 декември до 4 януари.
— Каква е тази толкова интересна версия, по която работите? — запита той.
— Може да се намери връзка между мисис Креймър и военните — казах аз. — Може ние първи да разкрием извършителя и тогава ще ти го сервираме на поднос, вързан с панделка.
— Много бих се зарадвал — рече той.
— Едната ръка мие другата — рекох аз.
— Така си е — отвърна той.
Настроението му се оправи. Прие всичко, което му предложих. Обеща да разшири района на издирване и да ме държи в течение. Когато затворих, телефонът веднага иззвъня отново. Вдигнах слушалката и чух женски глас. Топъл, интимен, южняшки. Помоли ме да изпълня 10–33 по отношение на 10–16 от КО на ВП във Форт Джаксън, което на нормален език означаваше:
14
Моят колега от Южна Каролина се казваше Санчес, познавах го добре и ми беше доста симпатичен. Интелигентен мъж, който си разбираше от работата. Включих телефона на високоговорител, за да чува Съмър, и двамата със Санчес обсъдихме накратко въпроса за юрисдикцията, но без особен ентусиазъм. При такива следствия юрисдикцията и без това е мъгляво понятие, а този път поначало нямахме шансове за намеса. Брубейкър беше отишъл на почивка със семейството; трупът му беше открит на градска уличка,
