Съмър ме изгледа още веднъж, после се обърна към картата. Аз поставих телефона на високоговорител и положих слушалката на бюрото. По линията се чу припукване и след миг гласът на Санчес:
— Досега се разправях с полицията в Кълъмбия за колата на Брубейкър.
— Още ли не са я открили? — запитах.
— Не — отвърна той. — Нито пък се опитват да я открият. Което ми се струва малко странно. Затова ги тормозя.
— Е, и?
— Току-що изплюха камъчето.
— Тоест?
— Брубейкър не е убит в Кълъмбия — каза Санчес. — Трупът му просто е бил захвърлен там. Това е.
17
Санчес ни каза, че съдебните лекари от град Кълъмбия открили нееднозначни ливидни петна по тялото на Брубейкър, което според тях означавало, че е бил мъртъв от три часа, когато трупът му е бил захвърлен в онази сляпа уличка. Ливидността показва какво се случва с кръвта на човека, след като умре. Сърцето спира, кръвното налягане спада до нула, кръвта се оттича до най-ниските части на тялото единствено по силата на земното притегляне. След известно време кожата започва да се оцветява в лилаво. Между три и шест часа по-късно цветът се фиксира трайно, подобно на проявена снимка. Така на човек, умрял по гръб, гръдният кош ще бъде блед, а гърбът — лилав. И обратното при човек, умрял по корем. Докато при Брубейкър ливидните петна били навсякъде. Ето защо съдебните медици от Колумбия предположили, че е бил убит, след което е прекарал по гръб около три часа, докато е бил пренесен и захвърлен по корем в уличката. Били доста сигурни в оценката си за трите часа, тъй като петната започват да се фиксират тогава. Докторите казали, че имало следи от ранно фиксирана ливидност по гърба, но основните ливидни петна били по корема. Казали още, че Брубейкър имал широка ивица от обгоряла кожа по гърба си. Направо бил опечен.
— Бил е в багажник на кола — казах аз.
— Точно над ауспуха — допълни Санчес. — Пътувал е три часа, а отдолу му е парело.
— Това променя много неща.
— Най-вече обяснява защо шевролетът не е открит в Кълъмбия.
— Нито пък гилзите от куршумите. И защо няма свидетели.
— Е, какво знаем сега?
— Три часа с кола? — казах аз. — И то нощем по празни пътища? Това може да означава район с радиус триста километра.
— Доста обширен кръг — каза Санчес.
— Над двеста и осемдесет хиляди квадратни километра. Пи по радиуса на квадрат. Какво прави полицията в Кълъмбия по въпроса?
— Вече си измиха ръцете. Случаят е прехвърлен на ФБР.
— А какво смята Бюрото за историята с дрогата?
— Отнасят се скептично. Знаят, че хероинът не е по нашата част. Във войската си падаме по марихуана и амфетамини.
— Де да беше така — подхвърлих аз. — В момента и едното, и другото ще ми дойдат много добре.
— Но те знаят, че момчетата от „Делта“ ходят къде ли не. В Пакистан, в Южна Америка. Хероинът идва оттам. Затова и от ФБР, и от градската полиция ще си имат едно наум.
— Само си губят времето. Хероин значи? Брубейкър по-скоро би умрял.
— Като се замислиш, той точно това е и направил.
По линията отново се чу щракване. Изключих говорителя и затворих телефона.
— Вероятно е станало на север — каза Съмър. — Брубейкър е тръгнал от Роли. Трябва да търсим колата му някъде там.
— Случаят не е наш — казах аз.
— Добре де, ФБР да я търси там.
— Сигурен съм, че това и правят.
На вратата се почука. Влезе един ефрейтор от военната полиция със снопче листове в ръка. Отдаде уставно чест, пристъпи крачка напред и положи листовете на бюрото ми. Отстъпи крачка назад, отново отдаде чест и каза:
— Копията от книгата на портала, сър. От първи до четвърти този месец между часовете, указани от вас.
После се обърна и излезе. Погледнах хартиите на бюрото си. Общо седем-осем листа. Не беше чак толкова страшно.
— Е, на работа — казах аз.
Операция „Справедлива кауза“ ни помогна и този път. Повишената степен на бойна готовност в базите означаваше, че голяма част от домашните отпуски около Нова година са били отменени. Не че имаше съществена причина, понеже ставащото в Панама не ни заплашваше с нищо, но при военните всичко се вършеше така. Какъв е смисълът да има различни степени на бойна готовност, ако не да бъдат променяни? А какъв е смисълът да бъдат променяни, ако няма последици за личния състав? Защо да се правят драми в чужбина, ако те не се усещат в родината?
Същевременно какъв беше смисълът от отмяна на отпуските, ако на хората не се предложеше някакво друго занимание? Затова в такива периоди се планираха допълнителни занятия и ежедневни бойни тревоги. Повечето изнурителни и започващи рано сутрин. От което основната полза бяхме извлекли ние: почти всички, излизали в отпуск за Нова година, се бяха върнали в базата сравнително рано. Някъде докъм четири-пет сутринта, понеже след шест движението през портала беше намаляло рязко.
Броят на влезлите през осемнайсетте часа на първи януари, които ни интересуваха, възлизаше на деветнайсет. Аз и Съмър бяхме сред тях. Бяхме се прибрали от посещението при вдовицата, като пътем се бяхме отбили в „Уолтър Рийд“. Задраскахме имената си от списъка.
На следващия ден, втори януари, броят на влезлите в базата, ако не се смятахме ние двамата, беше шестнайсет души. На трети януари — дванайсет. До 20:00 часа на четвърти — седемнайсет. Общо шейсет и две имена през интересуващия ни период от осемдесет и шест часа. От тях девет бяха цивилни доставчици. Задраскахме ги. Единайсет се повтаряха. Бяха влизали и излизали по няколко пъти. Работеха в базата, но живееха извън нея. Сред тях беше и моята сержантка. Аз лично я задрасках, понеже беше жена. И то нисичка. При всички останали случаи на повтарящи се имена задраскахме второто и следващите влизания.
Накрая се получи списък на четирийсет и едно лица, всеки записан с фамилия, чин и начална буква на собственото име. Нямаше начин да се разбере кои от тях бяха мъже и кои жени. Още по-малко кои от мъжете бяха едри, силни и десняци.
— Ще им определя пола — каза Съмър. — Още пазим списъците от изпита за физическа издръжливост. Там са записани с трите си имена.
Кимнах. Оставих я да се занимава с това. Позвъних на патоанатома и му наредих да ме чака в моргата. Незабавно.
Отидох с колата до моргата, за да не ме видят, че се разхождам из базата с железен лост. Паркирах пред входа и зачаках. Докторът пристигна след пет минути, пеша, откъм офицерския клуб. Сигурно десертът му беше останал недояден. Или дори основното ястие. Слязох да го посрещна, наведох се и измъкнах лоста от задната седалка. Той му хвърли бърз поглед и тръгна към входа. Явно се досещаше какво се иска от него. Отключи вратата на кабинета, запали осветлението и се наведе над бюрото. Отключи чекмеджето. Извади лоста, с който беше убит Карбоун. Постави го върху бюрото. Аз поставих до него взетия назаем образец. Развих хартиената кърпа. Изравних двата лоста. Бяха идентични.
— Има ли големи различия? — запита патоанатомът. — Между отделните видове лостове, искам да
