Предположих, че дупката е пробита с ритник. Беше близо до вратата. Представих си, че достатъчно висок мъж е можел да бръкне през отвора и да свали резето. Трябвало е просто да се протегне и да извие силно ръка, за да не закачи дрехата си на стъклото. Представих си го долепил лява буза до студеното стъкло, задъхан, опипваш в тъмното вратата, за да намери резето.
Паркирахме точно пред магазина. Слязохме от колата и цяла минута разглеждахме витрината. Беше пълна със стока. Но от този, който я беше подредил, нямаше да излезе аранжор на Пето Авеню. Витрината беше наредена без въображение. Без замисъл. Всичко беше просто наслагано едно до друго върху ръчно сковани лавици. На всеки артикул имаше етикет с цената. Витрината сякаш казваше:
Влязохме. На вратата имаше обикновено звънче, което дрънна при отварянето. Простата логика и редът, които бяхме забелязали на витрината, се възпроизвеждаха и вътре. Навсякъде изрядно подредени стелажи, лавици и кошове. Подът беше от широки чамови дъски. Зад тезгяха стоеше възрастен мъж, някъде между шейсет и седемдесетгодишен. Бе чул звънеца и гледаше към нас. Среден на ръст, слабичък, леко прегърбен. С кръгли очила и сива плетена жилетка. Очилата му придаваха вид на интелектуалец, който не е докосвал по-голям инструмент от миниатюрна отвертка. На човек, който вместо да продава сечива и железария, би бил далеч по на място в някой университет, за да преподава историята на техния дизайн, производство и усъвършенстване.
— Какво обичате? — запита той.
— Дошли сме във връзка с откраднатия железен лост — казах аз. — Или щанга, както може би се нарича по тия места.
Той кимна.
— Лост е добре. Щанга ми звучи неточно.
— Е, добре, дошли сме във връзка с откраднатия лост.
Той се усмихна.
— Вие сте от войската. Да не е обявено военно положение?
— Водим паралелно разследване — каза Съмър.
— От военната полиция ли сте?
— Да — отвърна Съмър и ни представи с имената и чиновете ни. В отговор той ни каза своето име, което съответстваше на табелата над вратата.
— Нужна ни е малко обща информация — казах аз. — За пазара на железни лостове.
Изражението му показваше, че темата го интересува, без да го вълнува особено. Все едно да разпитваш някой съдебен лекар за пръстови отпечатъци, вместо за ДНК. Лично аз имах впечатлението, че железните лостове са спрели да се развиват преди доста време.
— Откъде да започна? — запита той.
— Например колко различни вида има?
— Десетки — отвърна той. — В страната има поне шест фирми, с които бих търгувал. И много други, с които не бих.
Огледах се.
— Понеже винаги продавате само най-доброто?
— Именно — каза той. — Не мога да се състезавам с големите вериги само по цената. Затова предлагам най-качественото.
— Заели сте добра пазарна ниша.
Той отново кимна.
— Най-евтините железни лостове се внасят от Китай — каза той. — Там ги произвеждат в големи серии от чугун, ковано желязо, нискокачествена стомана. Те изобщо не ме интересуват.
— Какво ви интересува тогава?
— Внасям известен брой титанови лостове от Европа — каза той. — Много скъпи, но и много здрави. И най-важното, изключително леки. Специално разработени за полицаи и пожарникари. Или за подводна работа, където има опасност от корозия. Или за други цели, където е необходимо нещо малко, леснопреносимо и изключително издръжливо.
— Само че откраднатият лост не е от тях.
Старецът поклати глава.
— Не, титановите лостове са за специалисти. Другите видове, които предлагам, са за по-широка публика.
— И какви са те?
— Магазинът ми е малък — каза той. — Затова подбирам много внимателно стоката, която предлагам. Което, от една страна, може да е бреме, но, от друга, е много приятно, понеже изборът разкрепостява. Това са решения, които вземам съвсем сам. Така че като става дума за лостове, моят избор на материал е високовъглеродна хромова стомана. После възниква въпросът: дали да бъде еднократно или двойно темперирана? Личното ми предпочитание е за двойно темперираната заради по-високата якост. А накрайниците трябва да са тънки, за удобство, следователно трябва да са отделно закалени, за безопасност. Това при определени ситуации би могло да спаси човешки живот. Представете си, че работите на висока подпокривна греда и внезапно ви се строши накрайникът. Като нищо ще паднете.
— Вероятно — казах аз. — Значи лостовете трябва да са от подходяща стомана, двойно темперирани, с отделно закалени накрайници?
— Всъщност един-единствен път направих компромис с такъв артикул. Предпочитаният от мен производител не изработваше лостове с дължина под четирийсет и пет сантиметра. Докато на мен ми трябваше трийсетсантиметров лост.
Сигурно сме го изгледали неразбиращо, защото той поясни:
— За разковаване на подпокривни напречници. Ако работите в пространство с размери четирийсет на четирийсет сантиметра, не можете да използвате четирийсет и пет сантиметров лост, нали?
— Сигурно — съгласих се аз.
— Така че аз поръчвах трийсетсантиметрови лостове с половин цол дебелина, макар че бяха само еднократно темперирани. Мисля, че вършеха работа. Имам предвид по отношение на здравината. При трийсетсантиметрово рамо силата на човешката ръка не е достатъчна, за да го пречупи.
— Ясно — казах аз.
— Извън този конкретен артикул и специализираните титанови лостове всичко останало поръчвам само от една много стара фирма в Питсбърг на име „Фортис“. Те произвеждат два модела по мои спецификации. Единият е дълъг четирийсет и пет сантиметра, другият деветдесет. И двата са с напречно сечение три четвърти цол. От високовъглеродна двойно темперирана хромова стомана, с отделно закалени накрайници, с покритие от висококачествена боя.
— И са ви откраднали точно един деветдесетсантиметров?
Той ме изгледа, сякаш бях ясновидец.
— Детектив Кларк ни показа мострата, която сте му заели.
— Сега разбирам — каза той.
— Искате да кажете, че деветдесетсантиметровият стоманен лост на „Фортис“ със сечение три четвърти цол е рядък артикул?
Старецът направи гримаса, сякаш беше леко разочарован от моята несхватливост.
— Продавам по един годишно — каза той. — Максимум два, ако имам късмет. Това е скъп инструмент. А и хората все по-малко ценят истинското качество. Като пословичната свиня и кладенчовата вода, бих казал.
— Навсякъде ли е така? — запитах.
— Навсякъде?
— Имам предвид и в останалите магазини в областта. По отношение на инструментите на фирмата „Фортис“.
— Съжалявам — каза той. — Може би не се изразих достатъчно ясно. Тези лостове се произвеждат
