— Изпратиха го в края на осемдесет и девета. Мисля, че там постигна най-голямо професионално удовлетворение. Сигурно често си спомня за този период.
— Пфайфър е Мишел Пфайфър, така ли?
— Любимата му актриса.
— Анджела малко прилича на нея, не мислиш ли?
— И още как.
— „Военнополева болница“ — „ВПБ“, любимият му филм — обясни Ричър.
— Преди повече от десет години, когато сте се видели за последен път — възрази Нили. — Оттогава се появиха доста други хубави филми.
— Паролите обикновено са свързани с ранни спомени.
— Да, но е късо. Повечето програми изискват поне шест символа за паролата. Не е задължително, но мисля, че можем да го приемем за правило.
— Добре, задраскай го.
— Бруклин?
— Там е роден.
— Не знаех.
— Повечето хора не знаят. Преместили са се на запад, когато е бил малък. Точно затова ми се струва добра парола.
— Хайди?
— Първото му сериозно гадже. Страшно секси. Тигрица в леглото. Беше луд по нея.
— Изобщо не знаех. Явно не съм била включвана в мъжките разговори.
— Така е — потвърди Ричър. — Както и Карла Диксън. Не искахме да издаваме емоциите си пред вас.
— Махам Хайди от списъка — обяви Нили. — Само пет букви, а освен това сърцето му вече е било заето от Анджела. Не би било правилно да използва за парола името на старо гадже, колкото и секси да е била. Задрасквам и Мишел Пфайфър, по същата причина. А коя е Дженифър? Второто му сериозно гадже? И тя ли е била тигрица?
— Кучето му — каза Ричър. — Кучето му, когато е бил малък. Черно, улична порода. Живяло осемнайсет години. Когато умряло, бил съсипан.
— Значи и това е възможност. Но така стават шест. А ние имаме само три опита.
— Имаме дванайсет опита — поправи я Ричър. — Четири плика, четири флаш памети. Ако започнем с най-стария, можем да си позволим да изгорим първите три. Информацията в тях бездруго е остаряла.
Нили нареди четирите флаш памети на хотелското бюро по реда на датите от пликовете.
— Откъде знаеш, че не си е сменял паролата всеки ден?
— Кой, Франц? — учуди се Ричър. — Майтапиш ли се? Хората като него си избират една дума, която е важна за тях, и никога не я сменят.
Нили пъхна най-старата памет в слота и изчака иконата да се появи на екрана. Щракна върху нея и премести курсора в празното поле за паролата.
— Да започваме — каза тя. — Искаш ли да ги подредим по вероятност?
— Първо имената на хората. После на местата. Според мен при него по-скоро така се подреждат.
— „Доджърс“ спада към първия вид, нали?
— Естествено. Бейзболът се играе от хора.
— Добре. Но нека да започнем с музиката.
Тя набра „Майлс Дейвис“ и натисна „Enter“. След кратка пауза на екрана отново се появи предишното съобщение, но под него в червено беше написано „Грешна парола“.
— Едно на нула — отбеляза тя. — Продължаваме със спорта.
Тя пробва с „Доджърс“.
Грешна парола.
— Две на нула — каза Нили и набра „Куфакс“.
Твърдият диск в лаптопа прищрака и екранът угасна.
— Какво стана? — попита Ричър.
— Компютърът изтри флаш паметта — обясни тя. — Не е Куфакс. Три на нула.
Тя измъкна първата флаш памет и я метна в кошчето, като описа дълга сребриста дъга във въздуха. После пъхна втората на нейно място. Първо набра „Дженифър“.
Грешна парола.
— Четири на нула — каза тя. — Не е кучето.
Опита с „Панама“.
Грешна парола.
— Пет на нула.
„Бруклин“.
Екранът угасна и твърдият диск изщрака.
— Не е старият квартал — заключи Нили. — Компютърът ти води с шест на нула, Ричър.
Втората флаш памет издрънча в кошчето и тя пъхна третата.
— Други идеи?
— Ти си на ред — отвърна Ричър. — Изглежда, съм загубил тренинг.
— Какво ще кажеш за военния му номер?
— Съмнявам се. Той работеше по-добре с думи, отколкото с цифри. Освен това, поне за мен, военният номер бе същият като номера на социалната осигуровка. И за него вероятно е така. Твърде очевидно е за парола.
— А ти какво би използвал за парола?
— Аз ли? Аз работя по-лесно с цифри. Всичките са на горния ред на клавиатурата, в една удобна редичка. Няма нужда да умееш да пишеш на клавиатура.
— Кое число би избрал?
— С шест цифри? Вероятно щях да напиша рождения си ден — месец, ден и година — и да използвам за парола най-близкото просто число до него.
Той помисли секунда и добави:
— Всъщност така щеше да възникне проблем, защото има две най-близки прости числа — едното е точно със седем по-голямо, а другото със седем по-малко. Така че сигурно щях да използвам квадратния корен на рождения си ден, закръглен до третата цифра след десетичната запетая. Като не броим самата десетична запетая, остават шест цифри, всичките различни.
— Абсурд — каза Нили. — Според мен можем да бъдем съвсем сигурни, че Франц не би използвал подобна парола. Вероятно никой друг човек на света не би го направил.
— Значи ще бъде добра парола.
— Каква е била първата му кола?
— Вероятно някаква бричка.
— Но мъжете обичат коли, нали така? Каква беше любимата му кола?
— Аз не обичам коли.
— Мисли като него, Ричър. Той обичаше ли коли?
— Казваше, че винаги е искал да има червен ягуар Екс Кей И.
— Струва ли си да пробваме?
— Може би — отвърна Ричър. — Със сигурност ще бъде нещо специално за него. Нещо като талисман, за което му е било приятно дори само да си спомня. Или някакъв кумир, или нещо, за което винаги е мечтал. Така че ягуар Екс Кей И може би има смисъл.
— Да го пробвам ли? Остават ни само шест опита.
— Със сигурност бих го пробвал, но ако ни оставаха шестстотин.
— Чакай малко — каза Нили. — Помниш ли какво ни каза Анджела? Как постоянно повтарял, че военните следователи са недосегаеми?
