Лош късмет и неприятности

— Това е адски дълго за парола.

— Можем да го разбием на части. „Военни следователи“ или „недосегаеми“.

Слонска памет.

Ричър кимна.

— Общо взето, ние си живяхме доста добре, нали? Значи сигурно му е било приятно да си спомня старите времена. Особено тук, в Кълвър Сити, където не се случва нищо интересно. Хората се наслаждават на носталгията, нали? Като в онази песен — „Каквито бяхме“.

— Имаше и филм с това заглавие.

— Виждаш ли? — каза Ричър. — Значи е популярна емоция.

— Кое да пробваме първо?

Ричър чу детското гласче на Чарли в главата си. Момчето каза Военните следователи и спря, все едно думата „недосегаеми“ беше твърде трудна за него.

— Недосегаеми — изрече той. — Единайсет букви.

Нили набра „недосегаеми“.

Грешна парола.

— По дяволите — изруга тя.

После набра военните следователи. Пръстът й увисна над клавиатурата.

— Много е дълго — заяви Ричър.

— Да или не?

— Пробвай.

Грешна парола.

— По дяволите — изруга отново Нили и замълча.

Ричър продължаваше да мисли за Чарли. И за малкия му стол, на който беше написано името му. Представи си сигурната ръка на Франц, която го изписва на облегалката. Миризмата на прогореното дърво. Подарък от баща за син. Направен с любов, гордост и вярност.

— Чарли ми харесва — каза той.

— И на мен — отвърна Нили. — Сладко хлапе.

— Не, за паролата.

— Прекалено е очевидно.

— Той не приемаше тези неща много на сериозно. Изпълняваше ги автоматично. По-лесно е просто да напишеш първото, което ти идва наум, вместо да програмираш софтуера да не ти иска парола.

— Все пак е прекалено очевидно. Освен това в случая той би трябвало да приеме нещата сериозно. Явно е имал сериозни проблеми, за да праща писма до себе си.

— Значи може да е двоен блъф. Толкова е очевидно, че никой не би го пробвал наистина. Това също е доста ефективна парола.

— Не е изключено, но е малко вероятно.

— А какво изобщо очакваме да намерим вътре?

— Нещо, което наистина искаме да видим.

— Пробвай „Чарли“ заради мен, моля те.

Нили сви рамене и набра Чарли.

Грешна парола.

Твърдият диск се завъртя и флаш паметта се изтри.

— Девет на нула — каза Нили.

Тя хвърли третата флаш памет в кошчето и пъхна четвъртата в слота. Последната.

— Имаме още три опита.

— Кого е обичал най-много преди Чарли? — попита Ричър.

— Анджела — отвърна Нили. — Прекалено очевидно е.

— Пробвай.

— Сигурен ли си?

— Не, но съм хазартен тип.

— Остават ни само три опита.

— Пробвай — настоя Ричър.

Нили набра Анджела.

Грешна парола.

— Десет на нула — отбеляза тя. — Остават ни само два опита.

— Какво ще кажеш за Анджела Франц?

— Това е още по-зле.

— А моминското й име?

— Не го знам.

— Обади се да я питаш.

— Сериозно ли говориш?

— Нека поне да опитаме.

Нили прелисти бележника си, откри номера и се зае с мобилния си телефон. Отново се представи. Поговори за някакви незначителни неща, за да предразположи Анджела. После й зададе въпроса, който ги интересуваше. Ричър не чу какво отговори Анджела. Но видя как очите на Нили се разширяват за част от секундата, което за нея беше равносилно на това да припадне от изненада.

После Нили затвори.

— Моминското й име е Пфайфър — обяви тя.

— Интересно — отбеляза Ричър.

— Да, много.

— Дали са роднини?

— Не каза.

— Пробвай го. Това си е направо две за едно. Когато го е писал, на Франц може да му е било два пъти по-приятно, без да се е чувствал гузен, че изневерява.

Нили набра „Пфайфър“.

Грешна парола.

16

В стаята беше горещо и задушно. Сякаш нямаше въздух. Освен това изглеждаше по-малка отпреди.

— Единайсет на нула — каза Нили. — Остава ни само един опит. Последен шанс.

— Какво ще стане, ако не успеем? — попита Ричър.

— Няма да разберем съдържанието на файла.

— Не, имам предвид друго. Трябва ли да го направим сега? Или може да постои така?

— Може да си стои колкото иска.

— Тогава нека да прекъснем за малко. Да пробваме пак по-късно. След като ни остава само един опит, трябва да внимаваме.

— Досега не внимавахме ли?

— Очевидно не колкото трябва. Да отидем до източната част на града, за да потърсим Суон. Ако го намерим, може той да има някакви идеи. Ако не, поне ще се върнем по-свежи.

Нили отново се обади на паркинга и след десет минути двамата вече бяха в мустанга и караха на изток по Уилшър Булевард. Минаха през Уилшър Сентър и Уестлейк, а после завиха на юг направо през Макартър Парк. След това продължиха на североизток по магистрала „Пасадина“, покрай бетонната грамада на бейзболния стадион на „Доджърс“ сред огромен пуст паркинг. После потънаха в лабиринта от градски улици, затворени в квадрата между Бойл Хайтс, Монтерей Парк, Алхамбра и южната част на Пасадина. Минаха покрай институти, бизнес паркове, търговски улици, стари и нови къщи и жилищни блокове. Покрай бордюрите имаше плътно паркирани редици от коли, а самите улици бяха пълни с пълзящи автомобили. Небето беше кафяво.