аеродинамична гледна точка единствено ако е бил жив и е размахвал ръце по време на падането. Ако е бил мъртъв, е щял да падне на главата си.
— Установили са самоличността му по пръстовите отпечатъци — добави Нили.
— Ти как разбра? — попита Ричър.
— Обади ми се жена му. Преди три дни. Записал е имената на всички ни в бележника си. На отделна страница. Приятелите му от едно време. Жена му успяла да открие само мен.
— Не знаех, че е бил женен.
— Отскоро. Детето им е само на четири години.
— Работел ли е нещо?
Нили кимна.
— Частен детектив. Еднолична фирма. В началото бил консултант на корпорации. В последно време се е занимавал предимно с проверки на съдебно минало. В бази данни. Нали си спомняш колко методично работеше.
— Къде?
— Тук, в Лос Анджелис.
— Всички ли сте станали частни детективи?
— Доколкото знам, повечето.
— Освен мен.
— Това е единственото ни умение, от което могат да се изкарат пари.
— Какво искаше от теб жената на Франц?
— Нищо. Просто ми съобщи.
— Не поиска ли някакви обяснения?
— Полицията вече се е заела със случая. Всъщност лосанджелиските ченгета. Намерили са го в окръг Лос Анджелис, но извън юрисдикцията на градската полиция, така че са го възложили на двама местни полицаи. Работят по версията за падане от самолет. Предполагат, че е излетял от Лас Вегас. И преди се е случвало.
— Не е било самолет — каза Ричър.
Нили не каза нищо.
— Колко бавно може да лети един самолет? — продължи той. — Със сто мили в час? С осемдесет? Въздушната струя щеше да го отхвърли хоризонтално и да го блъсне или в крилото, или в опашката. Щеше да има допълнителни контузии.
— И двата му крака са счупени.
— Според теб за колко време се пада от хиляда метра?
— За двайсет секунди?
— В кръвта му са открити хистамини, които се отделят при много силна болка. За двайсет секунди между контузията и смъртта този химически процес дори нямаше да е започнал.
— Което значи?
— Краката му са счупени много по-рано. Поне два-три дни преди падането. Може би повече. Знаеш ли какво означава „железен окис“?
— Ръжда — отвърна Нили.
Ричър кимна.
— Някой му е счупил краката с железен прът. Вероятно един след друг. Сигурно го е завързал за стълб. Целел се е в пищялите. Ударил е достатъчно силно, за да натроши костите и да набие ръжда в плата на панталоните му. Сигурно адски го е заболяло.
Нили не отговори.
— Освен това са го мъчили с глад — продължи Ричър. — Не са му давали течности. Отслабнал е поне с десет килограма. Значи е бил в плен поне два-три дни. Може би повече. И са го измъчвали.
Нили мълчеше.
— Хеликоптер — добави Ричър. — Вероятно през нощта. Виси на място във въздуха, на хиляда метра височина. Блъснали са го навън през вратата.
Той затвори очи и си представи как старият му приятел пада в тъмното в продължение на двайсет секунди, размахва ръце, преобръща се и не знае къде е земята и кога ще се удари в нея. Представи си как счупените му крака болезнено се мятат във въздуха.
— Значи вероятно не е излетял от Лас Вегас — заключи той и отвори очи. — Повечето хеликоптери не могат да дойдат оттам и да се върнат без презареждане. Сигурно е долетял от Лос Анджелис от североизток. Ченгетата са тръгнали по грешна следа.
Нили продължаваше да слуша мълчаливо.
— Храна за койотите — продължи Ричър. — Идеалният метод за отърваване от труп. Не остават следи. Въздушната струя от падането отнася всички косми и нишки от извършителите. Криминологичната лаборатория няма за какво да се хване. Точно затова са го изхвърлили още жив. Можели са първо да го застрелят, но не са искали да рискуват с балистичната експертиза.
Ричър замълча. След доста дълго време затвори папката, обърна я и я бутна обратно към Нили през масата.
— Но ти вече знаеш всичко това — обади се той. — Нали? Все пак и ти можеш да четеш. Значи пак ме проверяваш. Искаш да си сигурна, че мозъкът ми все още работи както трябва.
Нили не отговори.
— Играеш си с мен — отбеляза Ричър.
Тя не каза нищо.
— Защо ме повика? — попита той.
— Както сам каза, ченгетата са тръгнали по грешна следа.
— Е и?
— Значи трябва ти да направиш нещо.
— О, аз ще направя нещо. Можеш да бъдеш сигурна. Онези типове вече са мъртви. Никой не може да хвърля приятелите ми от хеликоптер и да остане жив, за да се хвали с това.
— Не — каза Нили. — Друго искам да направиш.
— Какво?
— Искам пак да събереш специалния отряд.
7
Специалният отряд беше типично изобретение на армията на САЩ. Около три години след като нуждата от него беше станала болезнено очевидна за всички останали, Пентагонът за пръв път се беше замислил за евентуалното му създаване. След още една година на работа в комисии и делови срещи командването най- сетне беше прегърнало идеята. Тогава проектът изведнъж се беше озовал на нечие бюро и изпълнението му започна с обичайната паника от крайните срокове. Изготвени бяха заповеди. По очевидни причини никой офицер, който имаше поне капчица здрав разум, не искаше да го оглави, така че създадоха нов отряд от 110-а специална част на военната полиция. Успехът му беше желателен, но евентуалният неуспех трябваше да бъде оправдан, така че двигателите на проекта се заеха да търсят компетентен парий да го оглави.
Ричър беше очевиден кандидат.
Смяташе се, че мотивацията му е била отново да го повишат в майор, но истинската причина Ричър да приеме задачата беше желанието му поне веднъж да свърши нещо както трябва. По неговия начин. Дадоха му картбланш да избере, когото поиска, за да сформира отряда. Това му хареса. Смяташе, че в отряда за специални разследвания трябва да работят най-добрите кадри, които армията бе в състояние да предложи. А той знаеше кои са те и къде работят. Отрядът трябваше да бъде малък, за да работи бързо и гъвкаво, и без помощен персонал, за да се предотврати изтичането на информация. Реши, че ще се справят сами с документацията. В крайна сметка се спря само на осем души: Тони Суон, Хорхе Санчес, Калвин Франц, Франсис Нили, Станли Лори, Мануел Ороско, Дейвид О’Донъл и Карла Диксън. Диксън и Нили бяха единствените жени, а Нили беше единственият военнослужещ без офицерски чин. О’Донъл и Лори бяха капитани, а всички останали — майори, което абсолютно противоречеше на стандартната военна йерархия,
