Ричър се усмихна.
— Добър опит. Но не ти вярваме.
— Защо?
— Защото не можем да си позволим да повярваме на първия отговор. Очевидно щеше да се опиташ да ни метнеш. Освен това през повечето от тези шейсет години сме се занимавали с разпити на лъжци, така че веднага ги познаваме. Да не забравяме също, че през част от тези шейсет години сме чели всякакви глупости, измислени от Пентагона, така че знаем как се изразяват. Ако беше нов вид торпедо, по-вероятно щеше да се казва „Малка риба“. Освен това „Нова ера“ е чисто нова компания, която е можела да си избере къде да построи базата си, така че ако работеха за флота, щяха да се установят в Сан Диего, някъде в щата Кънетикът или в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния. Но те не са го направили. Вместо това са се установили в Лос Анджелис. А най-близките военни бази до Лос Анджелис са военновъздушни, включително и „Едуардс“, откъдето пристигна ти. И „Малко крило“ определено звучи като нещо, което се използва във въздуха.
Даяна Бонд сви рамене.
— Трябваше да пробвам.
— Пробвай пак — каза Ричър.
Нова пауза.
— „Малко крило“ е оръжие за пехотата — започна тя. — За сухопътните войски, а не за военновъздушните сили. „Нова ера“ е в Лос Анджелис, за да бъде близо до Форт Ъруин, а не до базата „Едуардс“. Но си прав, наистина ще се използва във въздуха.
— Как по-точно?
— Портативна ракета „земя-въздух“. Ново поколение.
— Как действа?
Даяна Бонд поклати глава.
— Не мога да ви кажа.
— Ще се наложи. Иначе шефът ти си отива.
— Не е честно.
— В сравнение с какво?
— Мога само да ви кажа, че е революционно ново устройство.
— Вече сме ги чували такива. На практика това означава, че ще излезе от употреба след една година вместо след обичайните шест месеца.
— Според нас по-скоро ще бъдат две години.
— Как точно действа? — повтори Ричър.
— Нали няма да се обадите на пресата — отвърна Бонд. — Ще означава да продадете родината си.
— Пробвай.
— Сериозно ли говориш?
— Определено.
— Не вярвам.
— Не се инати. Иначе шефът ти още утре ще си търси нова работа. Според нас така по-скоро ще направим услуга на родината си.
— Не го обичате, така ли?
— Че кой го обича?
— Пресата никога няма да публикува такова нещо.
— Мечтай си.
Бонд помълча още малко.
— Обещайте ми, че няма да излезе от вас.
— Вече го направих — отвърна Ричър.
— Сложно е.
— Колкото аеродинамиката?
— Нали знаете за „Стингър“? Сегашното поколение ракети „земя-въздух“?
— Виждал съм ги в действие — кимна Ричър. — Всички сме ги виждали.
— Как действат?
— Преследват термалната следа от изгорелите газове на самолета.
— Но отдолу — уточни Бонд. — Това е основната им слабост. Трябва едновременно да набират височина и да маневрират. Така че са сравнително бавни и доста тромави.
Засича ги всеки радар, насочен надолу. Пилотът може да ги избегне. Освен това са уязвими за защитни устройства, например за сигнални ракети, с които ги отклоняват от курса.
— Е и?
— „Малко крило“ е революционна нова технология. Както много други велики идеи, и тази е съвсем проста. Ракетата пренебрегва целта, докато набира височина. Свършва цялата работа по обратния път надолу.
— Разбирам — кимна Ричър.
— Докато лети нагоре — продължи Бонд, — е най-обикновена ракета. Но много, много бърза. Издига се на височина двайсет и пет хиляди метра, забавя се, спира и се преобръща. И започва да пада. Едва тогава се включва електрониката и започва да търси целта. Гравитацията осигурява по-голяма част от тягата и маневрирането става невероятно прецизно.
— Значи атакува жертвата отгоре — каза Ричър. — Като ястреб.
— С невероятна скорост — уточни Бонд. — Почти свръхзвукова. Няма начин да пропусне целта. И не може да бъде спряна. Радарите на самолетите винаги са насочени надолу. Сигналните ракети също се изстрелват надолу. Така както стоят нещата в момента, самолетите са много уязвими отгоре. Досега можеха да си го позволят. Защото отгоре не ги атакуваше почти нищо. Но сега всичко ще се промени. Точно затова информацията е толкова секретна. Разполагаме с около две години, през които нашите оръжия „земя- въздух“ ще бъдат абсолютно непобедими. През този период всеки, който стреля с „Малко крило“, ще може да свали всичко, което лети във въздуха. Може би дори малко повече от две години. Зависи колко време ще отнеме производителите на самолети да пренастроят защитните си системи.
— Тази скорост много ще затрудни защитата — отбеляза Ричър.
— До невъзможност — съгласи се Бонд. — Човешките реакции са твърде бавни. Защитата ще трябва да се автоматизира. А това означава, че ще трябва да се доверим на компютрите да различат птица, която лети на сто метра височина, от „Малко крило“ на две хиляди метра височина и спътник на осемдесет хиляди метра над земята. Може да настъпи хаос. Гражданските авиолинии очевидно ще поискат да разполагат със защита заради опасността от терористични атаки. Но над гражданските летища е пълно със самолети. Така че ще трябва да изключват защитата, докато излитат и кацат — и ще стават максимално уязвими точно в най-критичните моменти.
— Кутията на Пандора — отбеляза Диксън.
— Теоретично — уточни О’Донъл. — Доколкото разбрахме, „Малко крило“ не функционира много добре.
— Не бива да разгласявате тази информация — каза Бонд.
— Вече се разбрахме.
— Защото става дума за производствени тайни.
— Които са много по-важни от военните?
— Прототипите работеха добре — продължи Бонд. — Тестовете бяха отлични. Но когато започнаха производство, се появиха и проблемите.
— С ракетите, с електрониката или и с двете?
— С електрониката — отвърна тя. — Ракетната технология е на повече от четирийсет години. Могат да произвеждат ракети и насън. Това се случва в Денвър, щата Колорадо. Но електронната част им създава проблеми. Тук, в Лос Анджелис. А все още дори не са започнали масово производство. Все още сглобяват всичко на ръка. И дори с това не се справят както трябва.
Ричър кимна, но не отговори. Погледна навън през прозореца, после извади куп салфетки от скобата, отвори ги като ветрило, пак ги събра на спретната купчина и ги прибра обратно. Подпря ги със захарницата. В ресторанта почти не бяха останали хора. Имаше само двама мъже, които седяха в отделни сепарета в
