Продавачът продължи:
— Внимавай вратата да не те удари по задника, докато излизаш.
Магазинът беше тесен. Ричър беше в самото дъно. Продавачът беше зад щанда, на една трета от разстоянието до вратата. Пътеката беше тясна. Слънцето ярко светеше през прозореца.
— Напусни сградата, Елвис — каза продавачът.
Ричър остана неподвижен още малко. Заслуша се. Хвърли поглед наляво, надясно и зад себе си. В левия ъгъл, в дъното, имаше врата. Сигурно тоалетна. Не приличаше на офис. Зад щанда бяха натрупани документи. Никой не трупа документи зад щанда, ако си има отделно помещение. Значи мъжът беше сам. Нямаше партньор, нямаше подкрепление.
Нямаше да има повече изненади.
Ричър успя да си наложи изражение, което беше виждал в Лас Вегас. Тъжният играч, който е загубил.
Лявата ръка на Ричър отскочи встрани.
Смята се, че обсегът на боксьора Мохамед Али е бил около 100 сантиметра, а скоростта на ръцете му веднъж е била измерена и се е оказала 80 мили в час. Ричър не беше като Мохамед Али. Не можеше да се мери с него. Особено откъм по-слабата си лява страна. Лявата му ръка се движеше максимум с 60 мили в час. Само толкова. Но 60 мили в час означава същото като миля в минута, или 25 метра в секунда. А това означаваше, че на лявата ръка на Ричър й трябваха по-малко от трийсет хилядни от секундата, за да стигне от другата страна на щанда. А по средата на това разстояние тя вече беше свита в юмрук.
А трийсет хилядни бяха твърде малко време за продавача, за да натисне спусъка. Всички револвери имат доста сложна механика, а точно този модел колт е по-тежък от повечето револвери. Рискът от случайно произведен изстрел при него е доста малък. Показалецът на мъжа дори не помръдна. Юмрукът на Ричър се заби в лицето му още преди мозъкът му да регистрира движението. Ричър беше много по-бавен от Мохамед Али, но ръцете му бяха много по-дълги. А това означаваше, че главата на продавача продължи да се ускорява още цели четирийсет сантиметра, преди ръката на Ричър да се изпъне докрай. И продължи да се ускорява. Точно до момента, в който се блъсна в стената отзад и натроши на парчета стъклото, което покриваше разрешителното му за продажба на оръжие.
В този момент продавачът бавно се свлече на пода.
Ричър беше прескочил щанда миг преди това. Той изрита колта встрани и използва петата си, за да счупи пръстите на противника си. И на двете ръце. Видя се принуден да го направи, с толкова много оръжия наоколо, а и беше много по-бързо от връзване на ръцете. След това Ричър взе парите на Нили от джоба на продавача и намери ключовете му. Прескочи щанда обратно, отиде в дъното на магазина и отключи витрината на задната стена. Извади и седемте пистолета глок, взе един куфар и ги натъпка в него. После избърса отпечатъците си от ключовете и щанда и излезе навън.
Двамата спряха в един законен магазин за оръжие в Тъстин и купиха патрони. Много патрони. Изглежда, за тази стока нямаше ограничения. След това поеха обратно на север. Движението беше натоварено. Бяха стигнали близо до Анахайм, когато им се обади О’Донъл от източната част на Лос Анджелис.
— Тук нищо не се случва — каза той.
— Нищо?
— Абсолютно никакво движение. Не трябваше да се обаждаш от Лас Вегас. Голяма грешка. Изпаднали са в паника и са в положение на глуха защита.
61
Ричър и Диксън продължиха по магистрала 101 чак до Холивуд, където оставиха крайслера на паркинга на мотела и всеки взе по една хонда за пътя до източната част на Лос Анджелис. На Ричър се падна купе прелюд с подсилен, нервен четирицилиндров двигател. Колата имаше широки гуми, които поднасяха на лоша настилка, а гърленият рев от ауспуха, който го забавляваше през първите три пресечки, започна да го дразни. Тапицерията вонеше на евтин шампоан, а пукнатината на предното стъкло видимо се разширяваше, когато колата попаднеше върху гърбица за намаляване на скоростта. Но предната седалка можеше да се мести достатъчно назад, така че да му е удобно, а климатикът работеше. Като цяло не беше лошо превозно средство за разузнаване. Много пъти беше карал далеч по-лоши коли.
Четиримата проведоха конферентен разговор по мобилните си телефони и се уговориха да паркират на голямо разстояние един от друг. Ричър беше на две пресечки от сградата на „Нова ера“ и виждаше част от входа по диагонал между два склада. Порталът на „Нова ера“ беше затворен, а паркингът изглеждаше пуст. Вратите на рецепцията бяха затворени. Всичко беше неподвижно и притихнало.
— Кой е вътре? — попита Ричър.
— Може би никой — отвърна О’Донъл. — Тук сме от пет сутринта и никой не е идвал.
— Дори Жената-дракон?
— Съвсем не.
— Нито момичето на рецепцията?
— Съвсем не.
— Имаме ли техния телефонен номер?
— Аз имам номера на рецепцията — обади се Нили.
Тя му го продиктува, Ричър затвори и го набра.
Чу се сигнал „свободно“.
Но никой не вдигна.
Ричър отново се включи в конферентния разговор.
— Надявах се да проследим някой до фабриката.
— Няма да стане — отвърна О’Донъл. Телефоните мълчаха. В стъкления куб не помръдваше нищо.
Минаха пет минути. Десет. Двайсет.
— Стига толкова — каза Ричър. — Връщаме се в базата. Който стигне последен, плаща обяда.
Последен стигна Ричър. Той не караше бързо. Когато пристигна, другите три хонди вече бяха на паркинга. Той паркира своята в един ъгъл, извади куфара с откраднатите пистолети от багажника и го заключи в стаята си. После отиде пеша до закусвалнята „Денис“. Първото, което забеляза, беше краун викторията на Къртис Мони, ченгето от Лос Анджелис. Второто, което забеляза, беше самият Къртис Мони — видя го през витрината, седнал на кръгла маса в компанията на Нили, О’Донъл и Диксън. Бяха на същата маса, на която бяха седели с Даяна Бонд. Имаше пет стола — единият беше свободен и го чакаше. На масата нямаше нищо. Дори вода с лед, салфетки или чинии. Не бяха поръчали. Значи бяха дошли скоро. Ричър влезе, седна и после настъпи напрегнато мълчание, преди Мони да каже:
— Здравей отново.
Говореше тихо.
Внимателно.
Със съчувствие.
— Санчес или Суон? — попита Ричър.
Мони не отговори.
— Какво, и двамата ли? — попита Ричър.
— Ще стигнем и дотам. Първо ми кажи защо се криете.
— Кой казва, че се крием?
— Избягахте от Лас Вегас. Не сте регистрирани в нито един хотел в Лос Анджелис.
— Това не означава, че се крием.
— Спите в някаква дупка в западната част на Холивуд, регистрирали сте се с фалшиви имена. Мъжът на рецепцията ви издаде. Колоритна група сте. Не беше трудно да ви намеря. И не беше трудно да предположа, че ще обядвате тук. Иначе щях да дойда пак на вечеря. Или утре, на закуска.
