Лош късмет и неприятности

Танкове или сгради — за Ричър беше все едно.

Той нави тринайсетата кърпа и я положи на земята.

Поля я с бензин, докато не се просмука напълно. Намери кутията с кибритени клечки и я пъхна в джоба си. Внимателно извади дванайсетте бутилки с бензин от багажника на колата, една по една, и ги подреди на улицата на два метра разстояние от задната броня на хондата. След това взе тринайсетата кърпа, подпъхна я под капака на багажника, оставяйки три четвърти отвън. В тъмното колата сякаш имаше къса бяла опашка. Като сребристо агне.

Време е за шоу, помисли си Ричър.

Запали клечка кибрит и я поднесе към кърпата, подпъхната в багажника, докато не се разгоря. След това хвърли клечката и взе първия коктейл „Молотов“. Запали фитила му, отстъпи и го хвърли високо във въздуха, над оградата. Бутилката се завъртя в ленива горяща дъга и се пръсна в задната стена на основната сграда. Бензинът експлодира, разгоря се и накрая се укроти в малка горяща локва.

Ричър хвърли и втората бомба. По същия начин. Запали фитила, отстъпи и я метна с всичка сила. Бутилката прелетя по същата дъга, удари се на същото място в стената и се пръсна. За момент пламъците се разгоряха по-ярко, после горящата локва се успокои — по-голяма отпреди. Пламъците запълзяха нагоре по стената на сградата.

Ричър хвърли третата бомба право в огъня. Както и четвъртата. Насочи петата малко вляво. Тя започна чисто нов пожар. Ричър хвърли в него шестата и седмата. Рамото започна да го боли от усилието. Цялата трева покрай стената на сградата вече гореше. Над нея се издигаше дим. Ричър хвърли осмата бутилка в празното място между двата пожара. Тя падна малко по-близо, отколкото трябваше, пръсна се и подпали тревата на два метра от тях. По този начин се образува голяма неравна горяща площ, широка около три метра и дълбока около два и петдесет. Пламъците се издигаха на височина метър и половина — червени, оранжеви и зелени от химическата реакция.

Ричър хвърли деветата бутилка по-силно и по-наляво. Тя избухна близо до вратата на сградата. Десетата бутилка я последва по същата траектория, но не избухна. Търколи се, разля бензин и пламъците подскочиха през сухата трева. Ричър спря, прицели се по-внимателно и метна единайсетата бутилка така, че да запълни празното място до ъгъла на сградата. Последва я дванайсетата, последна бутилка. Ричър я хвърли с всичка сила и тя се пръсна високо, избухна в пламъци и горящият бензин изпръска цялата стена.

Той отвори багажника, ритна горящата кърпа навън и я стъпка. След това пристъпи към оградата и погледна през нея. Тревата покрай стените на сградата яростно гореше. Пламъците подскачаха високо, а нагоре се виеше пушек. Самата сграда беше от метал и нямаше да се подпали. Но вътре със сигурност беше станало горещо.

Скоро ще стане още по-горещо, усмихна се Ричър.

Той завинти капачката на тубата с бензин, засили се и я хвърли като дискохвъргач. Тубата прелетя високо над оградата, преобърна се във въздуха и се приземи право в средата на пламъците. Тънка, леснозапалима пластмаса, в която имаше два галона бензин. За част от секундата не се случи нищо, после тубата избухна в огромно бяло огнено кълбо. За миг сякаш цялата сграда бе обхваната в пламъци. Когато огненото кълбо утихна, пламъците останаха два пъти по-високи отпреди, а боята по металната облицовка беше започнала да гори.

Ричър се върна в хондата, запали двигателя, направи обратен завой и пое обратно в посоката, от която беше дошъл. Ауспухът ръмжеше. Той се надяваше Диксън и О’Донъл да го чуят, където и да се намират. Три пресечки по-късно се върна до изходната си точка. Паркира зад хондата сивик на Нили, загаси двигателя и остана неподвижен, вторачен през прозореца. Далеч наляво виждаше заревото от пламъците. Над пожара се издигаха облаци черен дим, осветявани от огъня под тях. Съвсем приличен пожар, който ставаше все по-страшен с всяка изминала минута.

Впечатляващо.

Ричър мислено вдигна тост за другаря Молотов.

После се облегна назад и зачака пожарната команда.

73

Пожарните коли се появиха в рамките на четири минути. Очевидно в „Нова ера“ имаше алармена система, свързана директно с пожарната. Ричър предполагаше, че това бе изискване на Пентагона, точно както и будката на пазача на портала. Далеч вдясно от себе си чу слабия басов вой на сирените и видя на хоризонта мигащите сини светлини. Видя Нили да пали двигателя и да включва колата си на скорост. Воят на сирените приближаваше, превръщаше се в маниакален непрекъснат писък на оживените кръстовища, после отново утихваше между сградите. Сините светлини замигаха все по-ярко. Пожарните коли вече бяха на две пресечки от тях. Фаровете им пронизваха мрака. Нили се отдели от бордюра. Ричър я последва. Тя потегли напред и спря на кръстовището. Ричър беше точно зад нея. Пожарните коли вече бяха на една пресечка разстояние и се приближаваха бързо, като надуваха сирените и мигаха със светлините си. Нили изведнъж изскочи и направи ляв завой, точно пред конвоя. Ричър я последва със свирене на гуми, като изскочи на броени метри пред първия камион. Сирената на камиона ядосано му изрева. Нили кара в продължение на няколкостотин метра. Една пресечка. После две. Излезе на пресечката на „Нова ера“. Пое покрай оградата от предната страна. Ричър я следваше през цялото време. Сирените зад него виеха яростно. После Нили отби — като съвестна гражданка. Ричър също отби зад нея. Камионите се люшнаха наляво и ги подминаха. После, почти веднага след това, набиха спирачките с всичка сила, направиха завой и се устремиха към портала на „Нова ера“. Бяха три. Цяла пожарна команда. Очевидно „Нова ера“ беше важен клиент.

Порталът на „Нова ера“ вече се отваряше. Защото пожарната сирена върши по-добра работа от всички пропуски и документи на света.

Тогава Нили заби колата си на пет-шест метра навътре в една странична улица, изскочи от мястото си и с всички сили се затича в тъмното. Ричър я следваше плътно. Прекосиха улицата с максимална скорост и настигнаха последната пожарна кола, докато тя намаляваше скоростта, за да мине през портала. Минаха от лявата й страна, където нямаше да се виждат от будката на пазача и от мястото на пожара. Далеч от центъра на вниманието. Тичаха с всички сили, за да не изостават. Влязоха през портала заедно с пожарната кола. Сирената продължаваше да вие. Двигателят ревеше. Шумът беше оглушителен. От пожара се издигаше дим — лютив и кисел в нощта. Пожарната кола продължи напред. Но Нили рязко зави наляво и се затича покрай вътрешната страна на оградата. Ричър пое по диагонал през тревата. Тича с максимална скорост в продължение на десет секунди, после се хвърли по очи, претърколи се и се притисна по корем в праха.

След минута вдигна глава.

Беше на шейсет метра от пожара. Между него и огъня бяха трите пожарни коли — огромни, шумни, с проблясващи сини светлини и светнати фарове. Зад тях се виждаха пламъци. Както и хора, които се суетяха напред-назад. Охраната на „Нова ера“. Бяха до отсрещния край на оградата и се опитваха да разберат кой или какво бе започнало пожара. Искаха да се приближат до него, но горещината ги отблъскваше. Навсякъде тичаха пожарникари, теглеха екипировката си, развиваха маркучи.

Пълен хаос.

Ричър извърна глава и напрегна взор, за да пробие мрака. В тревата на четирийсет метра от него имаше силует, който трябваше да е на Нили.

Бяха минали зад оградата.

Незабелязано.

На най-смелите мъже в Лос Анджелис им трябваха осем минути, за да потушат огъня. След това им трябваха още трийсет и една, за да напоят пепелта с вода, да си подготвят доклада и да извършат всички останали необходими действия, свързани с професията им. Общо трийсет и девет минути. През първите двайсет от тях Ричър огледа сградите от безопасно разстояние. През следващите деветнайсет той изпълзя възможно най-далеч от огъня. Докато пожарните коли приключат с работата си и се изтеглят през портала, той вече беше в най-далечния заден ъгъл на фабриката — на сто и петдесет метра от центъра на