— И ти никога не си гледал мач на Мики Мантъл.
— Гледал съм документални филми.
— Съединените американски щати имат близо четири милиона квадратни мили площ.
— Не чак толкова — каза Ричър.
— И накъде ще тичаме?
— Махмуд не е тъп. Даже останах с впечатлението, че е много интелигентен и предпазлив човек. Току-що е похарчил шейсет и пет милиона долара за нещо, което по същество са отделни части. Със сигурност е настоявал в сделката да се включи и човек, който да му покаже как се сглобяват проклетите ракети.
— Кой?
— Какво ни каза приятелката на Нили? Онази политичка Даяна Бонд.
— Каза ни много неща.
— Каза ни, че инженерът на „Нова ера“ проверява качеството на продукцията, защото засега е единственият човек в света, който знае как би трябвало да действа „Малко крило“.
— А Ламейсън го е държал с нещо — допълни Диксън.
— Заплашил е дъщеря му.
— Значи Ламейсън е трябвало да го закара някъде — каза О’Донъл. — Но ти изхвърли Ламейсън от хеликоптера, преди да го попиташ къде.
Ричър поклати глава.
— Ламейсън говореше за цялата история така, сякаш е останала далеч в миналото. Каза, че сделката е приключена. Усещаше се в гласа му. Ламейсън не се канеше да кара никого никъде.
— Тогава кой е?
— Това не е най-важният въпрос — отвърна Ричър. — Най-важният въпрос е „къде“.
— Ако човекът е само един, а Ламейсън не е планирал да го кара никъде, значи трябва да докарат ракетите при него — каза Диксън.
— Абсурд — възрази О’Донъл. — Не можеш да докараш цял камион с ракетни установки в апартамент с градина в центъра на Лос Анджелис.
— Този човек не живее в центъра на Лос Анджелис каза Ричър. — Живее в пустинята. Насред нищото. На края на света. Има ли по-добро място, където да закараш камион с ракети?
— Мобилните телефони работят — подвикна пилотът.
Ричър извади предплатения си телефон, купен от супермаркета. Намери номера на Нили и натисна зеления бутон. Тя вдигна.
— Къщата на Дийн? — попита той.
— Къщата на Дийн — потвърди тя. — Със сигурност. Аз съм на двайсет минути оттам.
83
В хеликоптера имаше джипиес, но той не показваше карти на екрана. Не приличаше на устройството в колата под наем на О’Донъл. Системата в хеликоптера показваше двойка постоянно променящи се числа в бледозелено — географската дължина и географската ширина. Ричър нареди на пилота да ги закара някъде на юг от Палмдейл и да спре. Пилотът се притесняваше за горивото. Ричър му заповяда да се сниши. Хеликоптерите понякога оцеляваха след спиране на двигателя на височина няколкостотин метра. Но рядко оцеляваха, ако двигателят откаже да работи на хиляда метра.
После Ричър отново се обади на Нили. Беше взела адреса на Дийн от Маргарет Беренсън в хотела й в Пасадина. Но тя също нямаше джипиес. Носеше се в мрака с чифт фарове, боядисани в синьо, от което светлината им отслабваше. А покритието на телефона й постоянно се губеше. Връзката се разпадна на два пъти. Преди да се разпадне за трети път, Ричър й каза да намери къщата на Дийн и да започне да обикаля в стегнати кръгове около нея с включени дълги светлини.
След това Ричър зае мястото на Ламейсън отпред и притисна челото си в прозореца, точно както беше направил той. Диксън и О’Донъл заеха прозорците отзад. Заедно покриваха сто и осемдесет градуса. Може би повече. За по-сигурно Ричър беше наредил на пилота от време на време да прави широки кръгове, ако това, което търсеха, случайно беше някъде далеч зад тях.
Не видяха нищо.
Абсолютно нищо, освен безкрайна чернота и отделни точки оранжева светлина. Може би бензиностанции, или миниатюрни паркинги пред минимаркети. Видяха няколко самотни коли по пустите шосета, но нито една от тях не беше хондата сивик на Нили. Бяха с жълти, а не със сини фарове. Ричър отново извади телефона си. Нямаше покритие.
— Горивото е на привършване — обади се пилотът.
— Отляво има магистрала — подвикна Диксън.
Ричър сведе поглед. Не беше кой знае каква магистрала. На нея се виждаха пет коли в продължение на близо една миля — две отиваха на юг, а три на север. Той затвори очи и си спомни картите, които беше разглеждал.
— Не бива да виждаме магистрала, която върви от север на юг — каза той. — Отишли сме твърде далеч на запад.
Хеликоптерът се люшна, направи дълъг бърз завой на изток и отново се изравни.
— Скоро ще трябва да кацна — каза пилотът.
— Ще кацнеш, когато аз ти кажа — отвърна Ричър.
На север от планините въздухът беше по-чист. Имаше прах и мараня, но беше ясно чак до хоризонта. Далеч напред мъждукаше мрежа от светлинки. Палмдейл. Ричър беше чувал, че е хубав град. Град с бъдеще. Град, в който хората искаха да живеят. И следователно — скъп. Значи човек, който търсеше изолирано място и максимална площ за парите си, щеше да стои далеч от него.
— Завий на юг — нареди той. — И набери височина.
— При изкачването се харчи много гориво — каза пилотът.
— Трябва ни по-добра видимост.
Хеликоптерът бавно се издигна на няколкостотин метра. Пилотът наведе носа и направи широк завой, все едно претърсваше хоризонта с въображаем прожектор.
Не видяха нищо.
И телефоните им нямаха покритие.
— Още по-високо — нареди Ричър.
— Не мога — отвърна пилотът. — Виж уредите.
Ричър потърси индикатора за горивото. Стрелката беше в края на циферблата. На теория резервоарите бяха празни. Ричър отново затвори очи и си представи картата. Беренсън беше казала, че Дийн се оплаква от пътуването до работа. За да стигне до Хайленд Парк, имаше само два възможни маршрута. Или по шосе 138 от източната страна на планините Сан Антонио, или по шосе 2 на запад, покрай обсерваторията на Маунт Уилсън. Шосе 2 вероятно беше по-тясно и с повече завои. И стигаше до магистрала 210 в Глендейл. Значи сигурно беше по-неприятно за шофиране от източния маршрут. Нямаше смисъл да кара по него, ако имаше друг избор. А това означаваше, че Дийн тръгва отнякъде на юг от Палмдейл, а не на югоизток. Ричър погледна право пред себе си и изчака, докато далечната мрежа от светлинки се появи отново.
— Сега направи обратен завой — нареди той.
— Нямаме гориво.
— Направи го.
Хеликоптерът се подчини. После наведе нос и продължи в обратната посока.
Откриха Нили шейсет секунди по-късно.
На хиляда и шестстотин метра пред себе си и на сто и двайсет метра под тях видяха конус от синя светлина, който се въртеше и мигаше като светлината на фар. Изглеждаше така, все едно Нили е навъртяла волана максимално в едната посока и описва кръгове с диаметър десет метра, като в движение сменя от къси на дълги светлини. Ефектът беше впечатляващ. Светлината подскачаше, извиваше се, хвърляше танцуващи сенки и осветяваше пространство от няколкостотин метра, на което нямаше никакви
