дрънкането разбрах, че тежките неща са от метал. Тя остави сака близо банята и попита:
— Добре ли си?
— А ти?
Тя кимна.
— Все едно че нищо не се е случило. Отново сме на работа.
— Какво има в сака?
— Нямам представа. Мъж, когото никога не съм виждала, го донесе в управлението.
— Спрингфийлд?
— Не. Заяви, че се казва Браунинг. И обясни още, че е в интерес на превенцията на престъпленията да направя така, че да не стигне до теб.
— Но го донесе въпреки това?
— Охранявам го лично. По-безопасно е, отколкото ако го оставя да се търкаля наоколо.
— Добре.
— Ще трябва да ме принудиш със сила да ти го дам, а нападението над полицай е противозаконно.
— Така е.
Тя седна на леглото. На метър от мен. Може би по-малко.
— Претърсихме трите стари сгради на Петдесет и осма улица — продължи тя.
— Спрингфийлд ти е споменал за тях?
— Спомена, че името му е Браунинг. Нашите хора влязоха преди два часа. Двете жени не са там.
— Знам.
— Били са там, но вече не са.
— Знам.
— Откъде знаеш?
— Предадоха Леонид и приятелчето му. Преместили са се на място, за което тези двамата не знаят. Потъват по-дълбоко.
— Защо са предали Леонид и приятелчето му?
— За назидание на останалите тринайсет. И за да нахранят машината. Ние ще ги попритиснем малко, арабските медии ще кажат, че сме ги изтезавали, и терористите ще спечелят поне десет нови привърженици. Чиста печалба от осем души. А и бездруго Леонид и другият не са кой знае каква загуба. Бяха безнадеждни.
— Останалите тринайсет по-добри ли ще са?
— Според закона за средните стойности по-вероятно да.
— Тринайсет е безумно число.
— Петнайсет, ако броим и двете жени.
— Не трябва да го правиш.
— Особено ако не съм въоръжен.
Тя погледна към сака, после отново към мен.
— Можеш ли да ги откриеш?
— Откъде идват парите им?
— Не можем да ги проследим по този начин. Преди шест дни престанаха да използват кредитни карти и банкомати.
— Което е обяснимо.
— Което затруднява откриването им.
— Джейкъб Марк върна ли се в Джърси жив и здрав? — попитах.
— Мислиш, че не трябва да се замесва ли?
— Да.
— А аз трябва ли?
— Ти си замесена — отговорих. — Донесе ми сака.
— Охранявам го.
— Какво друго правят вашите хора?
— Търсят — каза тя. — Заедно с ФБР и Министерството на отбраната. В този момент по улиците има шестстотин души.
— Къде търсят?
— Всички имоти, наети или купени през последните три месеца. От кметството също помагат. Техните служители проверяват хотелските регистри и наетите офис площи и складове в целия град.
— Добре.
— Говори се, че става дума за файл на Пентагона, записан на флаш памет.
— Общо взето, е така.
— Къде е?
— Не и между Девето и Парк Авеню, Трийсета и Четирийсет и пета улица.
— Предполагам, че съм си го заслужила.
— Ще се досетиш и сама.
— Наистина ли знаеш? Дохърти смята, че не знаеш. Според него блъфираш, за да се отървеш от неприятностите.
— Явно Дохърти е много циничен.
— Циничен или прав?
— Знам къде е.
— Тогава иди и я вземи. Остави някой друг да се погрижи за двете жени.
Пропуснах това край ушите си.
— Тренираш ли във фитнеса? — попитах.
— Не много — отвърна тя. — Защо?
— Питам се колко трудно би било да те победя физически.
— Не много — каза тя.
Замълчах.
— Кога смяташ да тръгнеш? — попита тя.
— След два часа — отговорих. — След това ми трябват още два часа, за да ги намеря и да ги ударя в четири сутринта. Любимото ми време. Научихме го от руснаците. Установили са го техни лекари. Хората са най-уязвими в четири сутринта. Универсална истина.
— Измисли си го.
— Не съм.
— Няма да ги откриеш за два часа.
— Мисля, че ще ги открия.
— Липсващият файл е свързан със Сансъм, нали?
— Отчасти.
— Той знае ли, че е у теб?
— Не е у мен. Но знам къде е.
— Той знае ли това?
Кимнах.
— Значи си се спазарил с него — отбеляза Лий. — Да отърве мен, Дохърти и Джейкъб Марк, а ти да го отведеш до паметта.
— Целта на пазарлъка беше да отърве първо и преди всичко мен самия.
— Не се е получило. Федералните продължават да те издирват.
— Получи се поне по отношение на нюйоркската полиция.
— Получи се и за нас. За което благодаря.
— Няма защо.
— А как мислят да излязат от страната двете жени? — попита тя.
— Не смятам, че имат такова намерение. Мисля, че тази възможност е била отхвърлена преди няколко дни. Явно са очаквали нещата да минат по-гладко, отколкото всъщност се оказа. Сега всичко е на живот и смърт. Или ще свършат работата, или ще умрат.
