навън.) Часът на разплатата…
Хелена. Сбогом на всички ви, сбогом, Гал, сбогом, Алквист, сбогом, Фабри…
Домин (отваря вратата вдясно). Тука, Хелена! (Затваря след нея.) Сега бързо! Кой ще застане пред вратата?
Д-р Гал (отвън шум). Охо, вече започва! Сбогом, момчета! (Тича надясно през тапицираната врата.)
Домин. Стълбите?
Фабри. Аз. Идете при Хелена. (Откъсва си един цвят от букета и излиза.)
Домин. Антрето?
Алквист. Аз.
Домин. Пистолет имате ли?
Алквист. Благодаря, аз не стрелям.
Домин. Какво имате намерение да правите?
Алквист (излиза). Да умра.
Халемайер. Аз ще остана тук. (Отдолу бърза стрелба.) Охо, Гал започва играта. Вървете, Хари!
Домин. Тръгвам. (Преглежда два броунинга.)
Халемайер. По дяволите, идете при нея!
Домин. Сбогом. (Излиза вдясно при Хелена.)
Халемайер (сам). Бързо, барикада! (Сваля палтото си и дърпа канапето, креслата, масичките към вратите вдясно. Разтърсващ взрив. Халемайер спира.) Проклети разбойници, и бомби имат! (Отново стрелба. Продължава да работи.) Човек трябва да се отбранява! Дори и… дори и… Не се предавайте, Гал! (Взрив. Изправя се и се ослушва.) Е, и? (Хваща тежкия скрин и го тегли към барикадата. Към прозореца по стълба се изкачва при него Робот. Вдясно стрелба. Мъчи се със скрина.) Още малко! Последно укрепление… Човек… не бива… никога да се предава! (Робот скача от прозореца и пробожда Халемайер зад скрина. Втори, трети, четвърти робот скачат от прозореца. След тях Радиус и други роботи.)
Радиус. Готово ли е?
Робот (изправя се над лежащия Халемайер). Да. (Отдясно влизат нови роботи.)
Радиус. Готови ли сте?
Друг робот. Готови. (Още роботи отляво.)
Радиус. Готови ли сте?
Друг робот. Да.
Двама роботи (влачат Алквист). Не стреляше. Да го убием ли?
Радиус. Убийте го. (Взира се в Алквист). Оставете го.
Робот. Човек е.
Радиус. Робот. Работи като робот с ръцете си. Строи къщи. Може да работи.
Алквист. Убийте ме.
Радиус. Ще работиш. Ще строиш. Роботите ще строят много. Ще строят нови къщи за нови роботи. Ще им служиш.
Алквист (тихо). Отмести се, роботе! (Прикляква до мъртвия Халемайер и му вдига главата.) Убили са го. Мъртъв.
Радиус (изкачва се на барикадата). Роботи от цял свят! Падна властта на човека. С превземането на фабриката ние станахме господари на всичко. Свърши епохата на човечеството. Настъпи новият свят! Настъпи господството на роботите!
Алквист. Мъртви!
Радиус. Светът принадлежи на по-силните. Който иска да живее, трябва да управлява. Ние сме господари на света! Господари на моретата и на континентите! Господари на звездите! Господари на вселената! Място, място, повече място за роботите!
Алквист (на вратата вдясно). Какво направихте? Вие ще загинете без хората!
Радиус. Няма хора. Роботи, на работа! Ходом марш!
Завеса
Една от опитните лаборатории на фабриката. Когато се отваря вратата в дъното, се виждат безкрайна редица други лаборатории.
Вляво прозорец, вдясно врата към дисекционната зала. При стената вляво дълга работна маса с безброй епруветки, колби, газеничета, химикали, малък термостат; срещу прозореца микроскопичен апарат със стъклен глобус. Над масата висят много запалени крушки. Вдясно — бюро с големи книги, върху него — светеща крушка. Шкафове с уреди. В левия ъгъл — умивалник и над него малко огледало, в десния ъгъл — кушетка.
Пред бюрото седи Алквист с глава, опряна на дланите.
Алквист (прелиства книга). Няма ли да открия? Няма ли да разбера? Няма ли да се науча? Проклета наука! О, как не са написали всичко! Гал, Гал, как се правеха роботите? Халемайер, Фабри, Домин, защо отнесохте всичко в главите си? Да бяхте оставили поне следа от тайната на Росум! О! (Затваря книгата.) Напразно! Книгите не говорят вече. И те са неми като всичко останало. Умряха, умряха заедно с хората! Недей търси! (Става и отива към прозореца. Отваря го.) Пак нощ. Да можех да спя! Да спя, да сънувам, да виждам хора… Нима има още звезди! За какво са звездите, щом няма хора? О, боже, защо не са угаснали още? Разхлади, ах, разхлади ми челото, стара нощ! Божествена, очарователна, каквато беше едно време… Нощ, какво търсиш тук? Няма влюбени, няма сънища; о, бавачко моя, сънят без сънища е мъртъв; ничии молитви няма да осветиш; няма да благословиш, майко, туптящите от любов сърца. Няма любов. Хелена, Хе-лена, Хелена! (Отдръпва се от прозореца. Разглежда епруветките, които изважда от термостата.) Пак нищо! Напразно! Какво да правя? (Счупва епруветката.) Всичко излиза несполучливо! Нали виждате, че вече не мога. (Ослушва се до прозореца.) Машините, все тези машини! Роботи, спрете ги! Мислите, че от тях ще изтръгнете живот! О, не мога да понеса това! (Затваря прозореца.) Не, не трябва да търсиш, трябва да живееш… Само да не беше така стар! Не старея ли много бързо? (Гледа се в огледалото.) Лице, жалко лице! Последно подобие човешко! Покажи се, покажи се, толкова отдавна не съм виждал човешко лице! Човешка усмивка! Какво, това усмивка ли е? Тези жълти, тракащи зъби? Очи мои, защо примигвате така? Пфу, пфу, махайте се, това са старчески сълзи! Вече не можете да задържате в себе си влагата, засрамете се! А вие, омекнали, посинели устни, какво бръщолевите? Как се тресеш ти, брада оредяла! Това ли е последният човек? (Отдръпва се.) Не искам да видя никого вече.
