Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Примус. Какво направи?

Хелена. Ще се избърше! Примус. Развали му опитите!

Хелена. Хайде де, чудо голямо. Но ти си виновен. Не трябваше да се доближаваш до мен.

Примус. Не трябваше да ме викаш.

Хелена. Като съм те повикала, това не значи, че трябва непременно да дойдеш. Погледни само. Примус, колко нещо е написал господинът!

Примус. Там не бива да гледаш, Хелена. Това е тайна.

Хелена. Каква тайна?

Примус. Тайната на живота.

Хелена. Страшно е интересно. Пълно с цифри! Какво е това?

Примус. Това са формули.

Хелена. Не разбирам. (Отива към прозореца.) Не, Примус, погледни!

Примус. Какво?

Хелена. Слънцето изгрява!

Примус. Чакай, ей сега… (Разглежда някаква книга.) Хелена, това е най-великото нещо на света.

Хелена. Ела де!

Примус. Сега, сега…

Хелена. Примус, остави тази отвратителна тайна на живота! Какво те интересува някаква си тайна? Ела да погледаш, бързо!

Примус (отива при нея до прозореца). Какво искаш?

Хелена. Чуваш ли? Птичките пеят. Ах, Примус, така искам да бъда птичка!

Примус. Какво? Птичка ли?

Хелена. Не знам, Примус. Чувствувам се някак странно, не знам, какво е това? Като побъркана съм. Загубих си ума. Боли ме тялото, сърцето, всичко ме боли… а какво ми е станало, ах, това не мога да ти кажа! Примус, аз май ще трябва да умра!

Примус. Кажи ми, Хелена, не ти ли се струва понякога, че е по-добре да умреш? Знаеш ли, ние може би просто спим. Вчера пак говорих с теб насън.

Хелена. Насън?

Примус. Насън. Говорихме на някакъв чужд или на някакъв нов език, защото не си спомням нито дума.

Хелена. За какво?

Примус. Това никой не знае. Аз сам не разбирах нищо и въпреки това знам, че никога не съм говорил по-красиви неща. Как и къде беше — не зная. Като те докоснах, имах чувството, че ще умра. И мястото беше такова, каквото никой никога не е видял.

Хелена. Аз намерих такова място, просто умът да ти се вземе, Примус. Някога там са живели хора, но сега то е обрасло с храсталаци и не се мярка жива душа. Жива душа — само аз.

Примус. Какво има там?

Хелена. Нищо. Къщичка и градина. И две кучета. Да видиш само как ми лижат ръцете, а техните кученца, ах. Примус, сигурно няма нищо по-хубаво на света! Вземеш ги в скута си, милваш ги и не мислиш за нищо, за нищо не се грижиш, докато залезе слънцето; като станеш после, имаш чувството, че си направил сто пъти повече, отколкото когато си свършил много работа. Не, наистина аз за нищо не ставам. Не зная каква съм такава.

Примус. Хубава си.

Хелена. Аз? Ух, Примус, какви ги приказваш?

Примус. Повярвай ми, Хелена, аз съм по-силен от всички роботи.

Хелена (пред огледалото). Аз хубава? Ах, тези ужасни коси, да можех да си сложа нещо в тях! Знаеш ли, в градината аз винаги си слагам в косите цветя, но там няма огледало, няма никой. (Накланя се към огледалото.) Ти? Хубава? Защо хубава? Хубави ли са косите, които само те измъчват? Хубави ли са очите, които затваряш? Хубави ли са устните, които прехапваш до болка? Какво е това? Защо ти е да бъдеш хубава? (Вижда в огледалото Примус.) Примус, ти ли си? Ела тука, нека бъдем в огледалото един до друг! Погледни, твоята глава не е като моята, имаш други рамене, други устни… Ах, Примус, защо страниш от мен? Защо трябва да тичам подир теб по цял ден? И при това казваш, че съм хубава!

Примус. Ти бягаш от мен, Хелена.

Хелена. Как си се сресал? Я да видя. (Заравя ръце в косите му.) Ииии, Примус, никого не чувствувам така при докосване, както тебе! Чакай, трябва да бъдеш хубав! (Взема от умивалника гребен и реши косите му към челото.)

Примус. Не ти ли се случва понякога, Хелена, изведнъж да ти затупка сърцето: сега, сега сигурно ще стане нещо…

Хелена (започва да се смее). Виж се!

Алквист (става). Какво… какво, смях? Хора? Кой се е върнал?

Хелена (изпуска гребена). Какво може да се е случило с нас, Примус?

Алквист (пристъпва, олюлявайки се, към тях). Хора? Вие… вие… вие сте хора? (Хелена извиква и се отдръпва.)

Алквист. Вие годеници ли сте? Хора? Откъде се връщате? (Опипва Примус.) Кой сте вие?

Примус. Робот Примус.

Алквист. Как? Дай да те видя, момиче! Коя си ти?

Примус. Робот Хелена.

Алквист. Робот? Обърни се! Какво, ти се срамуваш? (Хваща я за рамото.) Дай да те видя, роботе!

Примус. Хей, господине, оставете я!

Алквист. Какво, ти я пазиш?… Излез навън, момиче! (Хелена изтичва.)

Примус. Не знаехме, господине, че спиш тук.

Алквист. Кога е произведена?

Примус. Преди две години.

Алквист. От доктор Гал?

Примус. Да, както и аз.

Алквист. Тогава значи, мили Примус, аз… аз трябва да правя опити с роботите на Гал. От това зависи всичко по-нататък, разбираш ли?

Примус. Да.

Алквист. Добре, доведи това момиче в анатомическата зала. Ще му направя дисекция.

Примус. На Хелена?

Алквист. Разбира се, нали ти казах? Иди приготви всичко. Хайде, ще приготвиш ли? Или трябва да повикам други да я доведат?

Примус (вдига тежък пестник). Помръднеш ли се, ще ги разбия главата!

Алквист. Ами че разбий я! Само се опитай да я разбиеш! Какво ще правят тогава роботите?

Примус (пада на колене). Господине, вземи мен! Аз съм направен точно така, както и тя, от същата материя, в същия ден! Вземи моя живот, господине! (Разтваря си куртката.) Режи тука, тука!

Алквист. Върви, аз искам да направя дисекция на Хелена. Хайде, бързо.