Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Бусман. Петстотин и двайсет милиона банкноти и чекове! Половин милиард в касата! За половин милиард ще продадат… За половин милиард…

Д-р Гал. Да не сте полудели, Бусман?

Бусман. Аз не съм джентълмен. Но за половин милиард… (Тръгва, препъвайки се, наляво.)

Домин. Къде отивате?

Бусман. Оставете ме, оставете ме! Дево Марийо, за половин милиард може да се продаде всичко! (Изчезва.)

Хелена. Какво иска Бусман! Нека остане с нас! (Пауза.)

Халемайер. Ух, душно. Започва…

Д-р Гал. … агонията.

Фабри (поглежда през прозореца). Като вкаменени са. Сякаш очакват да се стовари нещо върху тях. Нещо страшно лъха от тяхното мълчание…

Д-р Гал. Душата на тълпите.

Фабри. Може би. Издига се над тях… като мараня…

Хелена (приближава се към прозореца). Ах, Исусе Христе… Фабри, това е чудовищно!

Фабри. Няма нищо по-страшно от тълпата. Този отпред е водачът им.

Хелена. Кой?

Халемайер (отива към прозореца). Покажете ми го!

Фабри. Този с наведената глава. Сутринта говори на пристанището.

Халемайер. Аха, този с голямата тиква. Сега я вдига — виждате ли го?

Хелена. Гал, това е Радиус!

Д-р Гал (приближава се до прозореца). Да.

Халемайер (отваря прозореца). На мен не ми харесва. Фабри, можете ли да улучите кофа от сто крачки.

Фабри. Надявам се.

Халемайер. Тогава опитайте.

Фабри. Добре. (Вади пистолета и се цели.)

Хелена. За бога, Фабри, не стреляйте в него!

Фабри. Той им е водач.

Хелена. Престанете! Та той гледа насам!

Д-р Гал. Огън!

Хелена. Фабри, моля ви…

Фабри (отпуска пистолета). Добре, така да бъде.

Халемайер (заплашва с юмрук). Ти, негоднико! (Пауза.)

Фабри (наведен през прозореца). Бусман. Дявол да го вземе, какво прави Бусман пред къщата?

Д-р Гал (навежда се през прозореца). Носи някакви пакети. Хартия.

Халемайер. Това са пари! Пакети пари! Какво ще прави? Хей. Бусман!

Домин. Да не би да иска да си откупи живота? (Вика.) Бусман, полудяхте ли?

Д-р Гал. Прави се, че не чува. Тича към мрежата.

Фабри. Бусман!

Халемайер (крещи). Бус-ман! Назад!

Д-р Гал. Говори на роботите. Показва им парите. Посочва към нас…

Хелена. Иска да ни откупи!

Фабри. Само да не се допре до мрежата!

Д-р Гал. Ха-ха, как ръкомаха!

Фабри (крещи). По дяволите, Бусман! Дръпнете се от мрежата! Не се докосвайте до нея! (Обръща се.) Бързо, изключете!

Д-р Гал. Оооо!

Халемайер. Божичко!

Хелена. Господи, какво му стана?

Домин (дърпа Хелена от прозореца). Не гледай!

Хелена. Защо падна?

Фабри. Загина от тока.

Д-р Гал. Мъртъв.

Алквист (става). Първият! (Пауза.)

Фабри. Лежи там… с половин милиард на сърцето… Финансовият гений.

Домин. Той беше… момчета, той беше посвоему герой… Голям… пожертвователен… другар… Плачи. Хелена!

Д-р Гал (до прозореца). Знаеш ли, Бусман, никой крал не е имал по-голяма могила от твоята. Половин милиард на сърцето. Ах, та това е като шепа сухи листа върху убита катеричка, бедни Бусман!

Халемайер. Божичко… той беше… Нашето уважение, Бусман… Божичко, той искаше да ни откупи!

Алквист (с молитвено събрани ръце). Амин. (Пауза.)

Д-р Гал. Чувате ли?

Домин. Бучене. Като вятър.

Д-р Гал. Като далечна буря.

Фабри (запалва крушката на камината). Свети ти, последна свещ надгробна на човечеството! Динамата още се въртят, нашите са още там… Дръжте се, мъже от електроцентралата!

Халемайер. То било велико нещо — да бъдеш човек. Нещо огромно, неизмеримо. В мен бръмчат като в пчелен кошер милион съзнания. Милион души се събират в мен. Приятели, то било велико нещо.

Фабри. Още светиш ти, хитроумна светлинка, още ослепяваш със своя блясък, сияйна, несекваща мисъл! Науко водеща — прекрасно творение на хората! Пламенна искро на духа!

Алквист. Вечна лампо божия, огнена колеснице, свята свещ на вярата, моли се! Жертвен олтаре…

Д-р Гал. Първи огньове, пламтящи клончета в пещера! Лагерен огън! Стражева клада!

Фабри. Още бдиш, човешка звездице, сияеш, без да трепкаш, съвършен пламък, дух ясен и изобретателен. Всеки твой лъч е велика мисъл…

Домин. Факел, предаван от ръка на ръка, от век на век, вечно напред,

Хелена. Семейна лампа във вечерта. Деца, деца, трябва да спите вече. (Крушката угасва.)

Фабри. Край.

Халемайер. Какво е станало?

Фабри, Падна електроцентралата. Сега е наш ред. (Отваря се вратата вляво, в рамката й стои Нана.)

Нана. Паднете на колене! Дойде часът на разплатата!

Халемайер. Дявол да го вземе, ти жива ли си още?

Нана. Покайте се, неверници! Дойде краят на света! Молете се! (Тича