Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

това; и доколкото зависи от нас, ще направим от него нещо… нещо, което сме пренебрегнали. Това ще бъде едно малко имение, с един кораб, Алквист ще ни построи къща и вие ще ни управлявате… В нас има толкова любов, толкова жажда за живот…

Халемайер. Представям си.

Бусман. Така е, приятели, аз веднага бих започнал съвсем отначало. Много просто, старозаветно, по пастирски… Това е само за мен. Това спокойствие, този въздух…

Фабри. И това наше имение може да стане зародиш на бъдещото човечество. Знаете ли, такова едно островче, за което човечеството ще се залови, на което може да събира сили — душевни и телесни сили… И бог знае, но вярвам, че след няколко години отново ще може да завладее света.

Алквист. И сега ли вярвате?

Фабри. И сега. И вярвам, Алквист, че наистина ще го завладее. Че пак ще бъде господар на сушата и на моретата; че ще роди безброй герои, които ще понесат своите пламтящи души начело на хората. И вярвам, Алквист, че отново ще мечтае за завладяване на планетата и слънцето.

Бусман. Амин. Виждате ли, госпожо Хелена, положението не е чак толкова лошо. (Домин отваря стремително вратата.)

Домин (пресипнало). Къде е ръкописът на стария Росум?

Бусман. Във вашия сейф. Къде другаде може да бъде?

Домин. Къде е изчезнал ръкописът на стария Росум? Кой… го… е откраднал?

Д-р Гал. Това не е възможно!

Халемайер. Дяволска работа, това все пак…

Бусман. За бога, не може да бъде!

Домин. Тихо! Кой го е откраднал?

Хелена (става). Аз.

Домин. Къде го остави?

Хелена. Хари, Хари, всичко ще ти кажа! Само ми прости, за бога!

Домин. Къде го сложи? Бързо!

Хелена. Изгорих го… тази сутрин… двата екземпляра.

Домин. Изгори го? Тук, в камината?

Хелена (пада на колене). За бога, Хари!

Домин (тича към камината). Изгорила го! (Прикляка пред огнището и рови в него.) Нищо, нищо освен пепел!… Ах, ето! (Изважда обгоряло парче хартия и чете.) „С при-ба-вя-не-то…“

Д-р Гал. Дайте. (Взема хартията и чете.) „С прибавянето на биоген към…“ Нищо повече.

Домин (става). От него ли е?

Д-р Гал. Да.

Бусман. Господи небесни!

Домин. Значи сме загубени.

Хелена. О, Хари…

Домин. Стани, Хелена!

Хелена. След като ми простиш… след като ми простиш…

Домин. Да. Само стани, чуваш ли? Не ще понеса да…

Фабри (вдига я). Моля ви, не ни измъчвайте.

Хелена (става). Хари, какво направих!

Домин. Да, видиш ли… Моля те, седни.

Халемайер. Как треперят ръчичките ви!

Бусман. Ха-ха, госпожо Хелена, та нали Гал и Халемайер трябва да знаят наизуст какво е било написано там.

Халемайер. Разбира се. Тоест поне някои неща.

Д-р Гал. Да, почти всичко, включително и за биогена и… и… ензим Омега. Те се произвеждат така рядко… достатъчна е незначителна доза от тях…

Бусман. Кой го правеше?

Д-р Гал. Аз самият… веднъж за известно време… винаги по ръкописа на Росум. Знаете ли, това е доста сложно.

Бусман. Е, и какво, толкова много ли зависи от тези две водички?

Халемайер. До известна степен… разбира се.

Д-р Гал. Впрочем от тях зависи дали роботът изобщо ще живее. Това беше самата тайна.

Домин. Гал, не можете ли по памет да възстановите Росумовата рецепта на производството?

65

Д-р Гал. Изключено.

Домин. Гал, спомнете си! Заради живота на всички ни!

Д-р Гал. Не мога. Без опити това е невъзможно.

Домин. А ако правите опити?…

Д-р Гал. То може да трае години. И после… аз не съм старият Росум.

Домин (обръща се към камината). Ето тук… това беше най- големият триумф на човешкия дух, момчета. Тази пепел. (Рита я.) Сега какво?

Бусман (страшно отчаян). Господи небесни! Господи небесни!

Хелена (става). Хари… какво направих!

Домин. Бъди спокойна, Хелена. Кажи, защо го изгори?

Хелена. Аз ви погубих!

Бусман. Господи небесни, ние сме загубени!

Домин. Тихо, Бусман! Кажи, Хелена, защо го направи?

Хелена. Исках… исках да заминем оттук, всички! Да няма вече фабрика, да няма нищо… Да се върне всичко… Беше така ужасно.

Домин. Какво, Хелена?

Хелена. Това… това, че хората се превърнаха в ялови цветове!

Домин. Не разбирам.

Хелена. Това, че престанаха да се раждат деца… Хари, то е толкова страшно. Ако производството на роботи продължеше и в бъдеще, никога нямаше да има деца… Нана казваше, че това е наказание… Всички, всички казваха, че не могат да се раждат хора, понеже се произвеждат толкова роботи… И за това, само за това, чуваш ли…

Домин. Хелена, за това ли мислеше ти?

Хелена. Да. О, Хари, аз го мислех толкова хубаво!

Домин (бърше си потта). Ние го мислехме… много добре, ние, хората.

Фабри. Хубаво сте направили, госпожо Хелена. Сега вече роботите не могат да се размножават. Роботите ще загинат. До двайсет години…

Халемайер. …не ще остане нито един от тия негодници.

Д-р Гал. А човечеството ще остане. След двайсет години светът ще бъде негов; дори и да останат само неколцина диваци на най-малкия остров…

Фабри. …ще бъде едно начало. А като има някакво начало, е хубаво. За хиляда години могат да ни достигнат, а после ще отидат по-далече от нас…

Домин. …за да изпълнят това, което ние само пелтечехме в мислите си.

Бусман. Чакайте… Ах, какъв глупак съм аз! Боже господи, как не съм се сетил досега!

Халемайер. Какво има?