Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Бусман. Аха. И общо колко робота реформирахте?

Д-р Гал. Правех само опити. Неколкостотин.

Бусман. Много ви благодаря. Достатъчно, деца. Това значи, че на милион добри стари роботи се пада един реформиран робот на Гал, разбирате ли?

Домин. А това означава…

Бусман. …че на практика то няма и ей толкоз значение.

Фабри. Бусман е прав.

Бусман. Разбира се, братле. И знаете ли, момчета, на какво дължим този подарък?

Фабри. На какво?

Бусман. На броя. Ние произведохме прекалено много роботи. Честна дума, това трябваше да се очаква: когато един ден роботите станат по-силни от човечеството, ще се случи това и това, трябва да се случи, разбирате ли? Ха-ха, а ние се погрижихме то да стане колкото е възможно по- скоро; вие, Домин, вие, Фабри, и аз, героят Бусман.

Домин. Вие смятате, че вината е наша?

Бусман. И таз добра! Мислите ли, че господар на производството е директорът? Господар на производството е търсенето. Целият свят искаше да има свои роботи. Божичко, та ние само се носехме върху лавината на търсенето, и при това дърдорехме непрекъснато… за техниката, за социалния въпрос, за прогреса, за много интересни неща. Сякаш тия приказчици даваха насока, показваха накъде трябва да отиват нещата. А в това време всичко си вървеше само, по-бързо, по-бързо, все по-бързо. И всяка мизерна, лавкаджийска, мръсна поръчка прибавяше още едно камъче към лавината. Та така, милички.

Хелена. Това е безобразие, Бусман.

Бусман. Така е, госпожо Хелена. Аз също имах своя мечта. Такава една бусмановска мечта за нова икономика на света; твърде красив идеал, госпожо Хелена, срамота е да се говори. Но сега, докато правех баланса, ми дойде наум, че историята не я създават големите мечти, а малките нужди на всички почтени, умерено престъпни и себични хорица, с една дума, на всички. Всички идеи, любови, планове, геройства, всичките тия ефирни неща са само колкото да може човек да се препарира за музея на вселената с надпис: Ето го човека. Точка. А сега можете да ми кажете какво всъщност ще правим.

Хелена. И за това, Бусман, трябва да загинем?

Бусман. Не говорете така, госпожо Хелена. Та ние не искаме да загинем. Аз поне не искам. Още искам да живея.

Домин. Какво смятате да правите?

Бусман. Боже мой, Домин, да се измъкна от тази каша.

Домин (изправя се над него). Как?

Бусман. С добро. Аз винаги карам с добро. Дайте ми пълномощно и аз ще се споразумея с роботите.

Домин. С добро?

Бусман. Разбира се. Аз например ще им кажа: „Господа роботи, ваши благородия, вие имате всичко. Имате разум, имате сила, имате оръжие; но Ние имаме един интересен документ, такава една стара, жълта и мръсна хартия…“

Домин. Ръкописа на Росум.

Бусман. Да. „И там, ще кажа, и там е описан вашият благороден произход, вашето знатно производство и така нататък. Господа роботи, без тази изписана хартия вие няма да произведете нито един нов свой колега робот; след двайсет години, с извинение, вие ще изчезнете като еднодневки. Многоуважаеми, неизмерима ще бъде вашата загуба. Знаете ли какво, ще им кажа, вие ще ни пуснете, нас, всички хора от Росумовия остров, ей там, на онзи кораб. В замяна на това ние ще ви продадем фабриката и тайната на производството. Оставете ни по живо, по здраво да си отидем, и ние ще ви оставим да се произвеждате — двайсет хиляди, петдесет хиляди, сто хиляди парчета на ден, колкото искате. Господа роботи, това е почтена търговия. Танто за танто.“ Така бих им казал аз, момчета.

Домин. Бусман, вие мислите, че ще изпуснем от ръцете си производството?

Бусман. Мисля, че ще го изпуснем. Ако не с добро, тогава, хм. Или ще го продадем, или ще го намерят тука. Както искате.

Домин. Бусман, ние можем да унищожим ръкописа на Росум.

Бусман. С господа бога можем всичко да унищожим. Освен ръкописа — себе си, и другите. Правете каквото знаете.

Халемайер (отдръпва се от прозореца). Абе той има право.

Домин. Ние… ние да продадем производството?

Бусман. Както искате. Ваша воля.

Домин. Ние сме тук… повече от трийсет души. Трябва ли да продадем производството и да спасим душичките си, или трябва да го унищожим и… и… и нас всички също?

Хелена. Хари, моля те…

Домин. Момент, Хелена. Касае се за нещо много важно. Момчета, да продадем или да унищожим? Фабри?

Фабри. Да продадем.

Домин. Гал!

Д-р Гал. Да продадем.

Домин. Халемайер!

Халемайер. Дявол да го вземе, разбира се, че да продадем!

Домин. Алквист!

Алквист. Воля божия!

Бусман. Ха-ха, божичко, вие сте луди! Кой би продал целия ръкопис?

Домин. Без провокации, Бусман!

Бусман (скача). Глупости! В интерес на човечеството е…

Домин. В интерес на човечеството е да си държим на думата.

Халемайер. Има си хас да не държим на думата си.

Домин. Момчета, това е ужасна стъпка. Продаваме съдбата на човечеството; който държи в ръцете си производството, ще бъде господар на света.

Фабри. Продайте го!

Домин. Никога вече човечеството няма да може да се справи с роботите, никога няма да ги овладее…

Д-р Гал. Млъкнете и го продайте!

Домин. Край на историята на човечеството, край на цивилизацията…

Халемайер. По дяволите, продайте го!

Домин. Добре, момчета.! Аз самият… не бих се колебал нито миг; заради тези няколко души, които обичам…

Хелена. Хари, мен не ме ли питаш?

Домин. Не, дете мое, много е отговорно, разбираш ли? Това не е за теб.

Фабри! Кой ще отиде да преговаря?

Домин. Почакайте да донеса ръкописа. (Излиза вляво.)

Хелена. Хари, за бога, не отивай! (Пауза.)

Фабри (гледа през прозореца). Да можем да се измъкнем от теб, хилядоглава смърт; от теб, разбунтувана материя, глупава тълпа; потопе, спаси още веднъж човешкия род на един-единствен кораб…

Д-р Гал. Не се бойте, госпожо Хелена, ще отплаваме далече оттук и ще образуваме образцова човешка колония; ще започнем отначало…

Хелена. О, Гал, млъкнете!

Фабри (обръща се). Госпожо Хелена, животът си заслужава