Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Халемайер. Глупости! Ха-ха, братле, мен да ме прободат! Та аз няма да се дам! (Пауза.) Защо мълчите, безумци! Говорете, дявол да ви вземе!

Алквист. И кой, кой е виновен? Кой е виновен за това?

Халемайер. Глупости. Никой не е виновен. С една дума, роботите… Тъй ами, роботите някак се промениха. Може ли някой да отговаря за роботите?

Алквист. Всичко е избито. Цялото човечество! Целият свят! (Става.) Гледайте, о, гледайте, поточета кръв на всеки праг! Поточета кръв от всички къщи! О, боже, о, боже, кой е виновен за това?

Бусман (полугласно). Петстотин и двайсет милиона! Господи боже, половин милиард!

Фабри. Мисля, че преувеличавате. Къде ти, не е така лесно да избиеш цялото човечество.

Алквист. Аз обвинявам науката! Обвинявам техниката! Домин! Себе си! Всички нас. Ние, ние сме виновни! Заради своята мегаломания ли, заради нечия печалба ли, заради прогреса ли — не знам, заради някакви велики работи избихме човечеството! Ами щом е тъй, пукнете сега заради това свое величие! Такава огромна могила от човешки кости не си е издигнал никой Чингис хан!

Халемайер. Това е безсмислица! Хората така лесно няма да се дадат, ха-ха, как не!

Алквист. Ние сме виновни! Ние сме виновни!

Д-р Гал (изтрива потта от челото си). Оставете ме да говоря, момчета. Аз съм виновен за това. За всичко, което стана.

Фабри. Вие, Гал?

Д-р Гал. Да, оставете ме да говоря. Аз промених роботите, Бусман, и вие можете да ме съдите.

Бусман (става). Ее, какво ви стана?

Д-р Гал Аз промених характера на роботите. Промених тяхното производство. Всъщност само някои физически условия, разбирате ли? Главно… главно техния… иритабилитет.

Халемайер. Дяволска работа, защо точно него?

Бусман. Защо направихте това?

Фабри. Защо нищо не ни казахте?

Д-р Гал. Правех го тайно… на своя отговорност. Превръщах ги в хора. Извисих ги. Сега вече те ни превъзхождат в някои отношения. По-силни са от нас.

Фабри. И какво общо има това с бунта на роботите?

Д-р Гал. О, много. Мисля, всичко. Те престанаха да бъдат машини. Чувате ли, те чувствуват своето превъзходство и ни ненавиждат. Ненавиждат всичко човешко. Съдете ме.

Домин. Мъртви мъртвия.

Фабри. Д-р Гал, вие сте изменили производството на роботите?

Д-р Гал. Да.

Фабри. Съзнавахте ли какви могат да бъдат последиците от вашия… вашия опит?

Д-р Гал. Бях длъжен да предвидя такава възможност.

Фабри. Защо го правехте?

Д-р Гал. На своя глава. Това беше мой личен експеримент. (На вратата отляво Хелена. Всички стават.)

Хелена. Той лъже! Това е отвратително! О, Гал, как можете да лъжете така?

Фабри. Пардон, госпожо Хелена…

Домин (отива към нея). Хелена, ти ли си? Дай да те видя! Ти си жива? (Прегръща я.) Да знаеш какво сънувах! Ах, колко е страшно да бъдеш мъртъв!

Хелена. Пусни ме, Хари! Гал не е виновен, не е, не е виновен!

Домин. Извинявай. Гал имаше свои задължения.

Хелена. Не, Хари, той направи това, защото аз го исках! Кажете, Гал, колко години вече ви моля да…

Д-р Гал. Направих го на своя отговорност.

Хелена. Не му вярвайте! Хари, аз исках от него да даде на роботите душа!

Домин. Тука не става дума за душа, Хелена.

Хелена. Не, остави ме да говоря. Той също казваше, че може да измени само физиологическата… физиологическата…

Халемайер. Физиологическата корелация ли?

Хелена. Да, нещо такова. На мене ми беше така жал за тях, Хари!

Домин. Това е било голямо… лекомислие, Хелена.

Хелена (сяда). Било е… лекомислено? Нали и Нана казва, че роботите.

Домин. Недей забърква Нана!

Хелена. Не, Хари, това не бива да се подценява. Нана е глас народен. Чрез Нана говорят хилядолетията, а чрез вас — само днешният ден. Ето какво не разбирате вие…

Домин. Не се отклонявай!

Хелена. Аз се страхувах от роботите.

Домин. Защо?

Хелена. Да не ни намразят може би или не знам какво.

Алквист. Точно това и стана.

Хелена. И си мислех… че ако са като нас, ще ни разбират, няма толкова да ни мразят… Ако поне малко бяха хора!

Домин. Уви, Хелена! Никой не може да ненавижда така силно, както човек човека! Направи от камъните хора и те с камъни ще ни избият! Продължавай!

Хелена. О, не говори така! Хари, беше така ужасно, че не можехме да се разбираме с тях! Такова жестоко отчуждение съществуваше между нас. И затова… разбираш ли…

Домин. По-нататък.

Хелена. …затова молех Гал да измени роботите. Заклевам ти се, че той не искаше.

Домин. Но го направи.

Хелена. Защото аз пожелах.

Д-р Гал. Направих го за себе си като опит.

Хелена. О, Гал, това не е истина. Аз предварително знаех, че не можете да ми откажете.

Домин. Защо?

Хелена. Ти знаеш, Хари.

Домин. Да. Защото те обича — като всички. (Пауза.)

Халемайер (отива към прозореца). Пак станаха повече. Сякаш от земята извират.

Бусман. Госпожо Хелена, какво ще ми дадете, ако ви стана адвокат?

Хелена. На мен?

Бусман. На вас — или на Гал. На когото искате,

Хелена. Какво, да не би да ни бесят?

Бусман. Морално, госпожо Хелена. Търси се виновникът. Това е любима утеха при погромите.

Домин. Д-р Гал, как съчетавахте тези свои… тези свои отклонения със служебните си задължения?

Бусман. Пардон, Домин. Кога започнахте тези фокуси, Гал?

Д-р Гал. Преди три години.