Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Фабри. Кабелът. Сега можем да пуснем ток по цялата градинска мрежа. Кой ще посмее после да се допре до нея, дявол да го вземе! Поне докато там са наши.

Д-р Гал. Къде?

Фабри. В електроцентралата, учени господине. Надявам се поне… (Отива към камината и пали малката крушка в нея.) Слава богу, там са. И работят. (Загасна.) Щом свети, добре е.

Халемайер (обръща се от прозореца). Тези барикади са също добри, Фабри. Абе какво свири госпожа Хелена? (Отива към вратата вляво и слуша. От тапицираната врата излиза Бусман, мъкне огромни търговски книги, спъва се в жицата.)

Фабри. Внимавай, Бус! Пази жиците!

Д-р Гал. Ало, какво носите?

Бусман (поставя книгите на бюрото). Главните книги, милички. Искам да си уредя сметките, докато… докато… е, добре де, този път няма да чакам с баланса до Нова година. Какво има? (Отива към прозореца.) Но там е съвсем спокойно!

Д-р Гал. Вие нищо ли не виждате?

Бусман. Нищо освен огромна синя площ.

Д-р Гал. Това са роботи.

Бусман. Ах, да, жалко, че не ги виждам. (Сяда до бюрото и разгръща книгите.)

Домин. Оставете това, Бусман, роботите от „Амелия“ стоварват оръжие.

Бусман. Е, и какво? Мога ли да им забраня?

Домин. Не можем да им забраним.

Бусман. Тогава оставете ме да работя. (Започва да работи.)

Фабри. Това още не е краят, Домин. Пуснахме в мрежата две хиляди волта и…

Домин. Чакайте, „Ултимус“ обърна оръдията към нас.

Д-р Гал. Кой?

Домин. Роботите на „Ултимус“.

Фабри. Хм, тогава, разбира се… тогава… тогава с нас е свършено, момчета. Роботите са военно обучени.

Д-р Гал. Значи ние…

Домин. Да. Неизбежно. (Пауза.)

Д-р Гал. Момчета, това е злодеянието на старата Европа, че научи роботите да воюват! Не можеха ли, дявол да го вземе, да престанат с тази своя политика? Това е злодеяние, да направиш от живия труд войници!

Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!

Домин. Какво?

Алквист. Злодеяние беше да се произвеждат роботи!

Домин. Не, Алквист, аз и сега не съжалявам за това.

Алквист. И сега?

Домин. И сега, в последния ден на цивилизацията. Това беше велико нещо.

Бусман (полугласно). Триста и шестнайсет милиона.

Домин (тежко). Алквист, това е последният ни час; говорим почти от онзи свят. Не беше лоша мечта това, Алквист, да отхвърлиш робството на труда. Унизителния и страшен труд, който човекът трябваше да върши. Бъхтане мръсно и убийствено. О, Алквист, много трудно се работеше. Много трудно се живееше. А да се преодолее…

Алквист. …не това беше мечтата на двамата Росумовци. Старият Росум мислеше за своите безбожни фокуси, а младият за милиардите си. И не това е мечтата на вашите Р. У. Р. акционери. Тяхна мечта са дивидентите. И заради техните дивиденти човечеството ще загине.

Домин (озлобен). По дяволите дивидентите им! И един час не бих работил за тях! (Удря по бюрото.) За себе си правех това, чувате ли? За свое утешение. Исках човекът да стане господар! Да не живее само за парче хляб! Исках да не дивее пред чуждата машина нито една душа човешка, да не остане нищо, нищо, нищо от тази проклета социална вехтория! О, мене ме отвращават унижението и болката, противна ми е бедността! Исках да създам ново поколение! Исках… Мислех…

Алквист. Е?

Домин (по-тихо). Исках от цялото човечество да направим аристокрация на света. Неограничени, свободни и независими хора. И може би повече от хора.

Алквист. Е, тогава свръхчовеци.

Домин. Да. О, само да имах сто години време! Още сто години за бъдещото човечество!

Бусман (полугласно). Триста и седемдесет милиона превод. Така. (Пауза.)

Халемайер (при вратата вляво). Абе музиката е велико нещо. Трябваше да слушате. Това някак си одухотворява човека, прави го по-фин…

Фабри. Кое собствено?

Халемайер. Това гъмжило от хора, по дяволите! Момчета, аз ставам бонвиван. Трябваше да се отдадем по-рано на това. (Отива към прозореца и гледа навън.)

Фабри. На кое?

Халемайер. На бонвиванството. На хубавите неща. Толкова хубави неща има на този свят, дявол да го вземе! Светът бил хубав, а ние… ние тука… Момчета, момчета, кажете ми, какво разбрахме ние от живота?

Бусман (полугласно). Четиристотин петдесет и два милиона, отлично.

Халемайер (до прозореца). Животът бил велико нещо. Приятели, животът бил… Хей… Фабри, пуснете малко ток в тази ваша мрежа!

Фабри. Защо?

Халемайер. Посягат към нея!

Д-р Гал (до прозореца). Включете! (Фабри щраква електрическия ключ.)

Халемайер. Исусе Христе, как само се сгърчиха! Двама, трима, четирима убити!

Д-р Гал. Отстъпват.

Халемайер. Петима убити!

Д-р Гал (отдръпва се от прозореца). Първата схватка!

Фабри. Чувствувате ли смъртта?

Халемайер (успокоен). Брей, станаха на въглен. Съвсем на въглен. Ха-ха, човек не бива да се предава! (Сяда.)

Домин (трие си челото). А може би още преди сто години сме убити и сега сме само призраци. Може би отдавна, отдавна сме мъртви и се връщаме само да издекламираме това, което сме говорили някога… преди смъртта. Струва ми се, че някога съм изживял всичко това… Струва ми се, че някога, преди много години, съм получил рана от куршум… тука… във врата. И вие, Фабри…

Фабри. Какво аз?

Домин. Застрелян.

Халемайер. Дявол да го вземе, а аз?

Домин. Прободен.

Д-р Гал. А аз?

Домин. Разкъсан. (Пауза.)