Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Домин. Това са безсмислици. Тук те твърдят, че са по-висши същества от човека. Че са по-интелигентни и по-силни. Че човекът е техен паразит Това е просто отвратително.

Фабри. А сега третия пасаж.

Домин (чете). „Роботи от цял свят, заповядваме ви да изтребите цялото човечество. Не щадете мъжете. Не щадете жените. Запазете фабриките, железопътните линии, машините, мините и суровините. Всичко останало унищожете. После се върнете на работа. Работата не бива да се прекъсва.“

Д-р Гал. Това е чудовищно!

Халемайер. Нехранимайковци!

Домин (чете). „Да се изпълни веднага след получаване на разпореждането!“ Следват подробни инструкции. Фабри, и провежда ли се наистина всичко това?

Фабри. Изглежда.

Алквист. Свършено е. (Нахълтва Бусман.)

Бусман. Аха, получихте ли подаръка, деца?

Домин. Бързо на „Ултимус“!

Бусман. Почакайте, Хари. Почакайте мъничко. Не бива да се бърза. (Отпуска се в креслото.) Ах, приятели, така се уморих! Домин. Защо да чакаме?

Бусман. Защото не може, моето момче. Не бързай. На „Ултимус“ са вече роботите.

Д-р Гал. Пфу, лоша работа.

Домин: Фабри, телефонирайте в електроцентралата…

Бусман. Фабри, миличък, не правете това. Нямаме ток.

Домин. Добре. (Разглежда револвера си.) Ще отида там.

Бусман. Къде?

Домин. В електроцентралата. Там има хора. Ще ги доведа тук. Бусман. Знаете ли какво, Хари? По-добре не ходете там.

Домин. Защо?

Бусман. Ами защото много е вероятно да сме обкръжени.

Д-р Гал. Обкръжени? (Тича към прозореца.) Хм, май сте прав.

Халемайер. По дяволите, много бързо! (Отляво Хелена.)

Хелена. О, Хари, случило ли се е нещо?

Бусман (скача). Моите почитания, госпожо Хелена. Честито! Славен ден, а? Ха-ха, желая ви още много такива дни!

Хелена. Благодаря ви, Бусман. Хари, случило ли се е нещо?

Домин. Нищо, съвсем нищо. Не се безпокой. Моля те, почакай мъничко.

Хелена. Хари, какво е това? (Показва роботските възвания, които е крила зад гърба си.) Намерих ги при роботите в кухнята.

Домин. И там ли? Къде са?

Хелена Излязоха. Около къщата има толкова много! (Фабрични свирки и сирени.)

Фабри. Фабриките свирят.

Бусман. Обед.

Хелена. Хари, помниш ли? Точно сега стават десет години…

Домин (гледа часовника си). Още не е обед. Това е сигурно… това е по-скоро…

Хелена. Какво?

Домин. Тревога на роботите. Настъпление.

Завеса

Второ действие

Същият салон на Хелена. В стаята вляво Хелена свири на пиано. Домин се разхожда из стаята, д-р Гал гледа през прозореца, а Алквист седи отстрани в креслото, захлупил лице в дланите си.

Д-р Гал. О, небеса, те стават все повече и повече.

Домин. Роботите ли?

Д-р Гал. Да. Стоят пред градинската мрежа като стена. Защо са така тихи? Това е безобразие, да те обсаждат мълчаливо.

Домин. Много съм любопитен какво чакат. Трябва да започнат всеки миг. Ние си изпяхме песента, Гал.

Алквист. Какво свири госпожа Хелена?

Домин. Не зная. Репетира нещо ново.

Алквист. Ах, още репетира? Д-р Гал. Слушайте, Домин, ние решително допуснахме грешка.

Домин. (спира се). Каква?

Д-р Гал. Дадохме на роботите твърде еднакви лица. Сто хиляди еднакви лица, обърнати насам. Сто хиляди мехура без израз. Това е като кошмарен сън.

Домин. Ако всеки беше различен…

Д-р Гал. Гледката нямаше да е така ужасна. (Отдръпва се от прозореца.) Добре че не са въоръжени!

Домин. Хм. (Гледа с далекогледа към пристанището.) Много съм любопитен какво толкова разтоварват от „Амелия“.

Д-р Гал. Само да не е оръжие. (През тапицираната врата влиза гърбом Фабри и дърпа след себе си две електрически жици.)

Фабри. Пардон. Оставете жицата, Халемайер!

Халемайер (влиза след Фабри). Ух, ама че работа падна! Какво ново?

Д-р Гал. Нищо. Здравата сме обсадени.

Халемайер. Барикадирахме коридора и стълбищата, момчета. Нямате ли малко вода? Аха, ето. (Пие.)

Д-р Гал. Какво ще правим с тази жица, Фабри?

Фабри. Един момент, един момент. Дайте ми някакви ножички.

Д-р Гал. Откъде да ги взема? (Търси.)

Халемайер (отива към прозореца). По дяволите, колко много станаха! Вижте!

Д-р Гал. Може ли за маникюр?

Фабри. Дай ги. (Прерязва кабела на електрическата лампа, поставена на бюрото, и свързва с него своята жица.)

Халемайер (при прозореца). Нямате хубав изглед, Домин. Чувствува се… някак си… смъртта.

Фабри. Готово!

Д-р Гал. Какво?