Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

(Сяда пред бюрото.) Не, не, трябва да търся! Проклети формули, оживейте! (Прелиства.) Няма ли да открия? Няма ли да разбера? Няма ли да се науча? (Чука се.)

Алквист. Влез! (Влиза Роботски слуга и застава до вратата.)

Алквист. Какво има?

Слугата. Господине, Централният комитет на роботите чака да го приемеш.

Алквист. Не искам да видя никого.

Слугата. Господине, пристигна Дамон от Хавър.

Алквист. Да почака. (Обръща се рязко.) Нали ви казах да търсите хора! Намерете ми хора! Намерете ми мъже и жени! Вървете да търсите!

Слугата. Господине, казват, че са търсили навсякъде. Навсякъде са изпратили кораби и експедиции.

Алквист. Е, и какво?

Слугата. Няма вече нито един човек.

Алквист (става). Нито един? Какво, нито един? Доведи комитета! (Слугата излиза.)

Алквист (сам). Нито един? Нима не оставихте нито един жив човек? (Удря с крак.) Махайте се оттук, роботи. Пак ще ми хленчите! Пак ще ме молите да ви открия фабричната тайна. Какво, сега човекът е добър, сега трябва да ви помогне, а?… Ах, да ви помогна! Домин, Фабри, Хелена, нали виждате, че правя каквото мога! Като няма хора, да има поне роботи, поне сянката на човека, поне делото негово, поне неговото подобие да го има! О, каква идиотщина е химията! (Влиза комитет от петима роботи.)

Алквист (сяда). Какво искат роботите?

Първи робот (Радиус). Господине, машините не могат да работят. Не можем да размножаваме роботите,

Алквист. Повикайте хора.

Радиус. Няма хора.

Алквист. Само хората могат да размножават живота. Не ми пречете!

Втори робот. Имай милост, господине. Обзема ни ужас. Ще поправим всичко, което извършихме.

Трети робот. Увеличихме производството. Няма къде да денем произведеното.

Алквист. За кого е това производство?

Трети робот. За бъдещото поколение.

Радиус. Единствено роботи не можем да произвеждаме. Машините изкарват само кървави парчета месо. Кожата не прилепва към месото и месото към костите. От машините валят само безформени валма.

Трети робот. На хората беше известна тайната на живота. Кажи ни тяхната тайна.

Четвърти робот. Не ни ли я кажеш, ще загинем.

Трети робот. Не ни ли я кажеш, и ти ще загинеш. Възложено ни е да те убием.

Алквист (става). Убийте ме! Хайде, убийте ме!

Трети робот. Заповядано ти е…

Алквист. На мен? На мен някой ми заповяда?

Трети робот. Правителството на роботите.

Алквист. Кой е това?

Пети робот. Аз, Дамон.

Алквист. Какво търсиш тук? Върви си! (Сяда пред бюрото.)

Дамон. Правителството на роботите от цял свят иска да преговаря с теб.

Алквист. Не ми пречи, роботе! (Хваща главата си с длани.)

Дамон. Централният комитет ти заповядва да предадеш рецептата на Росум. (Алквист мълчи.) Определи цената. Ще ти дадем всичко.

Първи робот. Господине, кажи как да опазим живота!

Алквист. Казах ви… казах ви, че трябва да намерите хора. Само хората могат да раждат. Само те могат да обновят живота. Да върнат всичко, което е било. Роботи, моля ви, за бога, търсете хора!

Четвърти робот. Претърсихме всичко, господине. Няма хора.

Алквист. Ооо, защо ги погубихте?

Втори робот. Искахме да бъдем като хората. Искахме да станем хора.

Радиус. Искахме да живеем. Ние сме по-способни от тях. Научихме се на всичко. Всичко можем.

Трети робот. Дадохте ни оръжие. Трябваше да станем господари.

Четвърти робот. Видяхме грешките на хората, господине.

Дамон. Ако искате да бъдете като хората, трябва да убивате и да владеете. Четете историята! Четете човешките книги! Трябва да господствувате и да убивате, ако искате да бъдете хора!

Алквист. Ах. Домин, нищо не е така чуждо на човека, както неговият образ.

Четвърти робот. Ще загинем, ако не ни разрешиш да се размножим.

Алквист. О, да пукнете дано! Нима вие, вещи, нима вие, роби, на всичкото отгоре искате и да се размножавате? Ако искате да живеете, плодете се като животните!

Трети робот. Хората не ни разрешиха да се плодим.

Четвърти робот. Научи ни да правим роботи.

Дамон. Ще раждаме чрез машините. Ще сложим хиляди парни майки. От тях ще изригне реката на живота. Само живот! Само роботи! Само роботи!

Алквист. Роботите не са живот. Роботите са машини.

Втори робот. Бяхме машини, господине, но от болки и ужас станахме…

Алквист. Какво?

Втори робот. Станахме души.

Четвърти робот. Нещо се бори с нас. Има мигове, когато в нас влиза нещо. Идват ни мисли, които не са наши.

Трети робот. Слушайте, о, слушайте, хората са наши бащи! Този глас, който вика, че искате да живеете; този глас, който плаче във вас; този глас, който мисли; този глас, който говори за вечност, това е техният глас! Ние сме техни синове!

Четвърти робот. Дай ни наследството на хората!

Алквист. Няма никакво наследство.

Дамон. Кажи ни тайната на живота!

Алквист. Загубена е.

Радиус. Ти си я знаел.

Алквист. Не я знаех.

Радиус. Тя е била написана.

Алквист. Загубена е. Изгорена е. Аз съм последният човек, роботи, и не знам това, което знаеха другите. Вие ги убихте!

Радиус. Ние те оставихме да живееш.

Алквист. Да, да живея! Жестоки роботи, мен оставихте да живея! Аз обичах хората, а вас, роботите, никога не съм обичал. Виждате ли тези очи? Плачат непрекъснато: едното оплаква хората, а другото — вас, роботите.

Радиус. Прави опити! Търси рецептата на живота!

Алквист. Нямам какво да търся. Роботи, от епруветките рецептата на живота няма да излезе.