Имам стопанска сграда с дворче — там гледам десетина кокошки. Когато ги храня, чистя им, разхвърлям им суха слама по пода. оправям полозите и кацалките (ах, и как се радвам на яйцата!), толкова ми е точно и добре, че вместо да си задавам въпроси, обикновено си тананикам.
Аз съм техният стопанин — това е всичко. И те отлично знаят това — тичат по мен, из краката ми, чакат от ръцете ми, подхвръкват дори.
И тук, при моите кокошки, така щастливо не се занимавам със себе си…
ИНСТРУКЦИЯ НОМЕР 16
Трябваше да пътуваме за една седмица. Подреждането на багажа по куфарите отне много по-малко време, отколкото попълването на петнайсетте листа с инструкции за децата. Майка им написа четливо и окачи из цялата къща строги забрани, полезни съвети и добри пожелания — за времето, докато ни няма.
Колата за аерогарата още не беше дошла и реших да изчета всичко.
След което реших да се проявя и аз, като написах лист номер шестнайсет.
Ето по-важните от неговите точки:
1. Когато лягате вечер, събличайте си горните дрехи.
2. Преди да заспите, гасете лампите.
3. През цялото време, докато спите, дишайте! Това правете и когато сте будни.
4. Ако почувствате жажда, пийте вода или сокове, или компот — въобще нещо течно.
5. Когато огладнеете много, потърсете начин да хапнете нещо.
6. Ако се наложи да изминете някакво разстояние, местете си краката. (Няма фатално значение дали тръгвате първо с левия или пък с десния крак, тук може да проявите свобода на личния порив.)
7. Ако искате да кажете някому нещо, служете си с думите, които знаете.
8. За по-дълги разстояния можете да вземете автобуси — те се движат по шосетата и по улиците — големи, обикновено червени, на колелета.
9. За още по-дълги разстояния ползувайте влак — той се нахожда на жп гарите. По-подробно обяснение за него има в „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Вижте.
10. Ако случайно ви напуши смях, кискайте се. но умерено.
11. При случай на дъжд (водни капки от небето), гледайте да сте на сухо.
12. В първите свободни часове прочетете още веднъж целия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон.
13. Когато излизате от къщи, обувайте си обувки според сезона.
14. Затваряйте вратата!
15. Не газете тревата!
16. Не плюйте по пода!
17. Нито по тавана!
18. Нито пък по стените!
19. И по кьошетата не плюйте.
20. Когато се наложи да се храните, първо дъвчете, а после гълтайте.
21. Четете вестниците от горе до долу и отляво надясно!
22. Не разговаряйте с непознати.
23. Ако срещнете познат, говорете му непрекъснато. (Питайте го как е и какво прави.)
24. На зелената салата слагайте олио и оцет.
25. Доматите ще познаете по това, че са по-червени от краставиците, колкото и дълги да са те.
26. Не забравяйте, че ягодите са по-вкусни, когато са зрели!
27. Важно! Когато палите клечка кибрит, главичката на тази клечка на всяка цена трябва да е на другия край на клечката, тоест на този край, който не сте стиснали между пръстите си. Главичката на клечката трябва да се съприкоснови (и то чрез средно силен удар) с драскалото, а не с широката страна на кутийката, където има рисунка на чудовище и полезни съвети заедно с номера на Българския държавен стандарт (мисля, че беше 1103–72, но това трябва да се провери официално), с броя на клечките в цифри, обикновено 48–50, и цената от четири стотинки.
28. Четете книги, но не всякакви! Първо прочетете кои книги хвалят по вестниците и започнете от тях. Така удоволствието ще остане за после.
29. Не се уригвайте! На нищо!
30. Мислете само позволени неща! Внимавайте много с това, тъй като веднъж помисленото, макар и случайно, не може никога вече да се отмисли!
31. Търсете надлежни и подробни инструкции за каквото и да е. Иначе ще развиете вашата личност неправилно.
32. И не забравяйте, че телевизията мисли вместо вас!
Оставам ваш собствен родител, който си е накапал ризата с олио и оцет, а това според родителката ви е достатъчно, за да развали не само предстоящото пътуване, но и в с и ч к о.
Послепис: Мили мои дечица, не обръщайте сериозно внимание на инструкции и съвети дори когато те са дадени от собствените ви родители.
По-после пис: А думи като „всичко“, „нищо“, „винаги“, „никога“ и други подобни не са реални никога и за нищо.
Още по-после пис: Но ето — трябват.
Най-после пис: От мен запомнете само едно, деца мои. Живейте както искате и както можете. Дори и нереално, ако това ви прави удоволствие. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.
ДРУГАТА ЧАША, ПРИЯТЕЛЮ, ДРУГАТА…
На Георги Гогов
Нещата, за които ставаше дума в кафенето на писателите, бяха като хората, които идваха и сядаха тук — едни и същи. Когато някой отвореше уста да каже нещо, другите вече знаеха как той ще продължи. Тъй в задимения въздух тук си витаеше една обичайна, тиха скука — тя рядко се нарушаваше от случайни външни лица или теми.
Един следобед се заприказвахме с моя приятел Гогича за лозови пръчки. В интелектуалния интериор се чуха прости, странни за тук много приятни имена на сортове. Ръцете заописваха във въздуха формите на зърната и големината на гроздаците. Лицата се оживиха. Гласовете набъбнаха. Неколцина от съседните маси преместиха кафетата си и охотно се включиха в разговора като участници, та и дори само като слушатели.
Час по-късно около нашата маса вреше и кипеше. Кой няма мил, далечен спомен от лозя, чардаци, асми и неповторим дядо с мустаци? Всичко това сега никнеше около масата — забито дълбоко и непоклатимо в душите.
— Ще ти дам аз пръчки — рече моят приятел. — Тури ги там, пък…
— Няма да забравиш, нали?
И това беше нашият разговор. Въодушевлението продължи дълго, темата се смени сто пъти, също и хората. Но след време портиерът ми подаде едно пакетче, на което бе написано името ми. Вътре бяха пръчките от Гогича. Не зная какво е било изражението на лицето ми, но изисканата дама, която ме придружаваше, изглеждаше поразена.
— Какво има? — с драматична нотка прошепна тя. като се блещеше насреща ми.
Показах й пръчките, ухилен до ушите.
— Е?
— Ами това е. Пръчки. Не виждаш ли?
— Виждам. Но си мисля, че ако ти бяха показали буца злато, нямаше толкова да се израдваш.
— То е друго, това — казах.
И пропастта между моя милост и изисканата дама, която бездруго бях подозирал, в този миг, зейна
