ръбеста водна чаша, пълна с благороден първак, а мазолестият показалец на вдигнатата му лява ръка стърчеше току пред носа на седящия до него Изя Кацман, който вече изобщо се бе освободил и от вратовръзката, и от сакото, а по брадата и отпред по ризата му явно личаха следи от соса на печеното.
От дясната страна на чичо Юра скромно седеше Уан — пред себе си той бе поставил най-малката чинийка, с най-дребното късче месо и най-нащърбената вилица, а за първака си бе избрал една наръбена чашка. Главата му съвсем бе хлътнала в раменете. Затворил очи, той я бе отметнал назад и блажено се усмихваше: Уан се наслаждаваше на душевния си покой.
Кенши с вечно щъкащите очи, доста поруменял, сладко си хапваше кисело зеле и оживено разказваше нещо на Ото, който пък героично се сражаваше с налегнала го дрямка и в кратките мигове на изстраданите победи над съня гръмко възкликваше: „Да! Разбира се! Да! О, да!“
Шведската курва Селма Нагел изглеждаше направо красива. Тя седеше в креслото, преметнала крака върху меката странична облегалка, и проблясващите й крака се намираха точно срещу гърдите на храбрия подофицер Фриц, така че очите му горяха и той целият бе станал на червени петна от възбуда. Фриц се вреше при Селма с пълна чаша и постоянно се домогваше да пие с нея брудершафт, а Селма го отблъскваше със своята чаша, кикотеше се, размахваше крака и от време на време избутваше косматата ласкава лапа на Фриц от коленете си.
Само столът на Андрей от другата страна на Селма беше празен, а и столът, поставен за Доналд, тъжно зееше пуст. Колко жалко, че го няма Доналд, помисли си Андрей. Карай да върви. Ще го преглътнем някак. И това ще понесем! С какви ли не сме се справяли… Мислите му малко се пообъркваха, но настроението му, общо взето, бе мъжествено с лек трагичен оттенък. Той се върна на масата, грабна чашата си и изрева:
— Тост!
Никой не му обърна внимание, само Ото рязко отметна глава като кон, нападнат от настървени мухи, и се обади: „Да! О, да!“
— Аз дойдох тука, защото повярвах! — гръмогласно ехтеше басът на чичо Юра, който не позволяваше на хилещия се Изя да отстрани мазолестия пръст, стърчащ пред носа му. — Повярвах, защото вече нямаше в какво да вярвам. Пък руският човек все в нещо трябва да вярва, ясно ли ти е, братче? Ако няма в какво да вярва, нищо освен водката не му остава. Дори жена да любиш, пак трябва да вярваш. В себе си трябва да вярваш, без вяра, братче, си като воденица без камък — брашно не мелиш…
— Ами да! Така е! — отзова се Изя. — Ако на евреина му отнемеш вярата в бога, а пък на руснака — вярата в добрия цар, те са способни дявол знае какво да правят…
— Не… Чакай малко! Евреите са по-друго нещо…
— Най-важното, Ото, е да не се натягате — разправяше в това време Кенши, хрупайки с удоволствие зелето. — И без това никакво обучение няма и просто не може да има. Помислете си само за какво е нужно професионалното обучение в града, след като всеки постоянно си сменя професията.
— О, да! — отвърна Ото, който за секунда се разсъни. — Та нали и аз това му разправям на господин министъра.
— И какво казва министърът? — Кенши взе своята чаша и сръбна няколко малки глътки водка, сякаш пиеше чай.
— Господин министърът рече, че това е изключително интересна мисъл и ми предложи да направя специална докладна записка по този въпрос. — Ото подсмръкна и очите му се напълниха със сълзи. — А аз, вместо да направя това, отидох при Елза…
— … И когато танкът се озова само на два метра от мене — мрънкаше под носа си Фриц, разливайки първака върху белите крака на Селма, — аз си спомних всичко!.. Няма да ми повярвате, фройлайн, но всичко преживяно през годините се изниза пред очите ми… Но аз съм войник! В името на фюрера…
— Да, ама вашият фюрер откога-а го няма! — втълпяваше му Селма, просълзила се от смях. — Изгориха го вашия фюрер!
— Фройлайн! — рече Фриц, заплашително изпъчил челюстта си. — Фюрерът е жив в сърцето на всеки истински немец! Фюрерът ще живее вечно! Вие сте арийка, фройлайн, вие ще ме разберете: когато руският танк… на три метра… аз в името на фюрера!..
— Абе досаден ставаш вече с тоя твой фюрер! — изрева Андрей. — Момчета! Хей, негодници такива, искам да вдигна тост!
— Тост ли? — сепна се чичо Юра. — Хайде! Давай, Андрюша!
— З-за прсствщтукдами! — внезапно изрече на един дъх Ото, избутвайки Кенши настрана.
— Я млъкни бе! — изкряска му Андрей. — Изя, а ти престани да се хилиш като пача! Сериозно ви говоря! Кенши, дяволите да те вземат!.. Аз мисля, момчета, че трябва да пием… ние вече пихме, но някак мимоходом, а трябва по-сериозно, по-тържествено да пием за нашия Експеримент, за нашето благородно дело и най-вече…
— За вдъхновителя на всички наши победи другаря Сталин! — изрева Изя.
Андрей се обърка.
— Не… слушай… — промърмори той. — Защо ме прекъсваш бе? Е, и за другаря Сталин, разбира се… По дяволите, загубих си мисълта… Исках да пием за нашето приятелство бе, глупак!
— Нищо, нищо, Андрюша! — каза чичо Юра. — Хубав ти е тостът, за Експеримента трябва да пием, за приятелството също трябва да пийнем. Ей, момци, вземете чашите и да пием за приятелството и всичко да е от хубаво по-хубаво.
— А пък аз ще пия за Сталин! — заинати се Селма. — И за Мао Дзедун. Ей, Мао Дзедун, чуваш ли? Пия за тебе! — извика тя на Уан.
Уан трепна, печално се усмихна, взе си чашата и отпи.
— Дзедун ли? — заплашително попита Фриц. — Този пък кой е?
Андрей гаврътна пълната чаша и леко зашеметен, припряно взе да боде с вилицата мезето. Сега всички разговори достигаха до него сякаш от другата стая. Сталин… Да, разбира се. Трябва да има някаква връзка… Как не ми е минало през ума досега? Че това са явления от една и съща величина — от космически мащаб. Непременно трябва да има някаква връзка, да са свързани помежду си… Да речем, възникне такъв въпрос: да избираме между успеха на Експеримента и здравето на другаря Сталин… Как ще постъпя лично аз като гражданин, като боец… Наистина Кацман разправя, че Сталин е умрял, но това не е толкова важно. Или, да речем, че съм изправен пред такъв избор: Експериментът или делото на Сталин… Не, глупости, не е така. Дали да продължим делото на Сталин, ръководени от неговите идеи, или да продължим делото на Сталин в абсолютно други, в необикновени условия, непредвидени от никоя теория — ето така стои въпросът…
— А откъде го измисли, че Наставниците продължават делото на Сталин? — достигна внезапно до него гласът на Изя Кайман и Андрей разбра, че от известно време говори на глас.
— Че с какво друго могат да се занимават? — учуди се Андрей. — Има само едно дело на Земята, с което си заслужава да се занимава — построяването на комунизма! А това е делото на Сталин.
— Двойка по „Основите“ — отвърна Изя. — Делото на Сталин — това е построяването на комунизма в една отделно взета страна, последователната борба с империализма и разширяването на социалистическия лагер, докато обхване целия свят. Ама нещо не виждам как можеш да осъществиш тези задачи тук.
— Ску-учно ми е! — замрънка Селма. — Пуснете музика! Искам да танцувам!
Но Андрей вече нищо не виждаше и не чуваше.
— Ти си догматик! — сопна се той. — Талмудист и схоластик! И изобщо си метафизик. Не виждаш нищо друго освен формата. Нали Експериментът може да приеме какви ли не форми? Но съдържанието му може да бъде само едно и крайният резултат също е един: установяване на диктатура на пролетариата в съюз с трудещите се фермери…
— И с трудовата интелигенция! — добави Изя.
— Глупости! С каква ти интелигенция… Я не хвърляй камък в рядко лайно!..
— Да, наистина — каза Изя. — Този лозунг беше от друга епоха.
— Интелигенцията изобщо е импотентна! — яростно заяви Андрей. — Лакейска прослойка. Служи на тези, които са на власт.
— Банда жалки нищожества! — изрева Фриц. — Нищожества и дърдорковци, които са вечен извор
