избрахме пътя на окончателното поправяне и полезното трудоустрояване, оттогава значи нищо подобно не съм вършил.
— Но Хофщатер ви е познал.
— Аз много се извинявам, господин следовател — сега вече в гласа на Керкенеза звучеше явна ирония. — Ама нали господин Хофщатер малко не е наред и това всички го знаят. В главата му значи всичко се е объркало. Влизал съм в магазина му, това е вярно — картофи там да купя, лучец… И по-рано бях забелязал, че той, извинявам се, ама не е съвсем добре с главата и ако знаех как ще се обърне работата, щях да престана да ходя при него, че я вижте сега каква стана…
— Дъщерята на Хофщатер също ви идентифицира. Тъкмо вие сте я заплашвали с ножа, вие лично.
— Не е имало такова нещо. Някои други работи са ставали, ама това не. Виж, тя веднъж се залепи за мен с нож, опрян в гърлото ми — такова нещо имаше! Един път така ме натисна там отзад, в склада, че едвам успях да си плюя на петите. Мръднала е от глад за мъже, всички наоколо бягат от нея като попарени… — Керкенеза се облиза. — И най-важното ме вика: ела в склада, сам, казва, да си избереш зелето…
— Това вече съм го чувал. По-добре повторете още веднъж какво сте правили и къде сте били през нощта на двадесет и четвърти срещу двадесет и пети. Подробно, като започнете от момента, когато изключиха слънцето.
Керкенеза вдигна очи към тавана.
— Значи така — започна той. — Когато изключиха слънцето, седях в кръчмата на ъгъла на Трикотажната и Втората улица и играех на карти. После Джек Ливър ме извика да отидем в друга кръчма, тръгнахме и по пътя се отбихме у тях, искахме да вземем с нас неговата дъртофелница, ама се забавихме и се запихме. Джек се насмука до козирката и неговата дъртофелница го сложи да си легне, а мене ме изгони. Тръгнах си към къщи да спя, ама яката се бях натаралянкал и по пътя се сдърпах с някакви там, трима бяха, и те пияни, никого от тях не познавам, за пръв път в живота си ги виждам. Те така ме наредиха, че нататък вече нищо не помня, чак сутринта се свестих до самия край на пропастта, едвам се довлякох в къщи. Легнах си и хоп, дойдоха да ме приберат…
Андрей разлисти делото и намери медицинската експертиза. Листът вече бе леко омазнен.
— Потвърждава се само това, че сте били пиян. Според медицинската експертиза не са ви били. Никакви следи от побой не са открили по тялото ви.
— Внимателно значи са работили момчетата — одобрително рече Керкенеза. — Имали са значи торбички с пясък… И досега още ме болят ребрата… а отказват да ме пратят в болницата… Ще взема да пукна тука и тогава всички ще отговаряте за мене…
— Три денонощия от нищо не се оплаквахте, а щом ви показаха акта от експертизата, изведнъж ви заболя…
— Как така да не ме е боляло? Капчица сили нямах, така ме болеше, търпило не ми остана, та затуй взех да се оплаквам.
— Престанете да лъжете, Блок — уморено рече Андрей. — Срам ме е да ви слушам.
Вече му се повдигаше от този гнусен тип. Ама че бандит и гангстер. Спипали са го с явни улики, но ето че не мога да го притисна до стената… Нямам достатъчно опит, там е работата. Другите карат такива като него да си признаят всичко на бърза ръка… А в това време Керкенеза започна печално да въздиша, жално си изкриви лицето, подбели очи чак до челото и изпъшка, започна да се върти на табуретката с явното намерение колкото може по-ловко да се строполи в несвяст, за да му дадат чаша вода и да го изпратят да спи в килията. През пръстите си Андрей следеше с ненавист тия гадни въртели. „Е, хайде, давай де — мислеше си той. — Опитай само да се издрайфаш на пода и ще те заставя, кучи сине, само с една попивателна да изчистиш всичко…“
Вратата широко се отвори и в кабинета влезе с уверена походка старши следователят Фриц Гайгер. Като плъзна равнодушен поглед по сгърчения Керкенез, той се приближи до бюрото и приседна на крайчеца върху книжата. Без да бърза, изтръска от пакета на Андрей няколко цигари, пъхна едната между зъбите си, а останалите грижливо нареди в тънката си сребърна табакера. Андрей драсна една клечка, Фриц запали цигарата си, кимна в знак на благодарност и изпусна струйка дим към тавана.
— Шефът нареди да взема от тебе делото за Черните Скрипи — тихо каза той. — Ако не възразяваш, разбира се. — Фриц още повече сниши гласа си и многозначително сбърчи устни. — По всичко личи, че главният прокурор здравата е наругал шефа. Той сега вика един по един всички при себе си и им трие сол на главата. Бъди готов, скоро ще стигне и до тебе…
Фриц още веднъж смукна дълбоко от цигарата и хвърли поглед към Керкенеза. Протегнал врат да подслушва за какво си шепне началството, Керкенеза тутакси пак се сви и жално изпъшка. Фриц попита:
— С този вече свърши, нали?
Андрей поклати глава. Срамуваше се. През последните десет дни Фриц за втори път идваше да взема дело от него.
— Хайде бе? — учуди се Фриц. Няколко мига той преценяващо оглеждаше Керкенеза, после рече полугласно: — Ще разрешиш ли? — и без да дочака отговора, скочи от масата.
Фриц се приближи плътно до подследствения и състрадателно се наведе над него, като държеше цигарата далеч встрани.
— Всичко те боли, нали? — съчувствено попита той.
Керкенеза изпъшка утвърдително.
— Жаден си, нали?
Керкенеза отново изпъшка и протегна треперещата си лапичка.
— И сигурно много ти се пуши?
Керкенеза недоверчиво поотвори едното си око.
— Всичко го боли, горкичкият! — високо каза Фриц, без да се обръща всъщност към Андрей. — Жал ме е да го гледам как се мъчи човекът. Тука го боли… и тука го боли… и ето тука го боли…
Като повтаряше тези думи по различни начини, Фриц правеше някакви резки и странни движения с ръката, в която не държеше цигарата, и жалното мучене на Керкенеза изведнъж секна, смени се с някакво пискливо охкане, а лицето му побеля като платно.
— Стани, гадино! — неочаквано изрева Фриц с цяло гърло и направи крачка назад.
Керкенеза мигновено скочи и Фриц му нанесе страхотен къс и отсечен удар в корема. Керкенеза се присви, а Фриц замахна с изпъната длан и тъп удар отекна под брадичката на Керкенеза. Той се олюля, събори табуретката и падна по гръб.
— Стани! — отново изрева Фриц.
Задъхвайки се и подсмърчайки, Керкенеза трескаво зашава на пода. Фриц връхлетя отгоре му, хвана го за яката и с рязко движение го изправи на крака. Сега лицето на Керкенеза изглеждаше възбяло с отсянка на суха пръст, изхвръкналите му очи бяха обезумели и той обилно се потеше.
Мръщейки се от погнуса, Андрей сведе поглед и с треперещи пръсти взе да рови в пакета, като се мъчеше да извади някоя цигара. Трябваше да направи нещо, по не знаеше какво. От една страна, действията на Фриц бяха жестоки и отвратителни, но, от друга, не по-малко жесток и отвратителен беше и този върл бандит и разбойник, който най-безочливо се гавреше с правосъдието. Той и другите като него бяха гнойна язва върху тялото на обществото…
— Струва ми се, че май си недоволен от отношението към теб? — звучеше в това време мазният глас на Фриц. — Като те гледам, дори май се каниш да се оплачеш. Та да знаеш тогава, че името ми е Фридрих Гайгер. Старши следователят Фридрих Гайгер…
Андрей насила вдигна очи. Керкенеза стоеше изпънат, леко наведен назад, а Фриц плътно се беше надвесил над него с ръце на кръста.
— Можеш да се оплачеш — сегашното ми началство го знаеш… А известно ли ти е кой е бил предишният ми началник? Райхсфюрерът от СС Хайнрих Химлер! Чувал ли си това име? А знаеш ли къде съм работил по-рано, а? В едно учреждение, наричано гестапо! А знаеш ли с какво бях известен най-много в това учреждение?…
Телефонът иззвъня. Андрей вдигна слушалката.
