господин следователю Воронин, е трябвало веднага да му я вземеш — от нея щеше да излезе първокласен компрометиращ материал и ето къде щяхме да държим тогава нашето еврейче!.. — Фриц показа къде щяха да държат нашето еврейче. Чуканчетата на пръстите му бяха прясно ожулени. — Впрочем той ни подписа едно протоколче, така че от краставата овца все пак добихме поне един фъндък вълна…
Андрей напипа стола и седна. Краката му не го държаха. Той отново се огледа.
— Виж какво… — каза Фриц, като спусна запретнатите си ръкави и ги захвана с копчетата за ръкавелите. — Гледам, че имаш цицина на челото. Тъй че иди при лекаря да ти направи протокол за тая цицина. На Румер вече му разбих носа и го изпратих в медицинския кабинет. Това е за всеки случай. По време на разпита подследственият Кацман нападнал следователя Воронин и младши следователя Румер и им нанесъл телесни повреди. Така че, принудени да се отбраняват, те… и така нататък. Разбра ли?
— Разбрах — промърмори Андрей, машинално опипвайки цицината си. Той се огледа още веднъж и се насили да попита: — А къде е… той?
— Ами Румер, нали го знаеш каква горила е, пак се престара… — с досада каза Фриц, закопчавайки куртката си. — Счупи му ръката, ето тука… Наложи се да го изпратя в болницата.
Част трета
РЕДАКТОР
ГЛАВА ПЪРВА
В града отдавна се издаваха четири всекидневника, но Андрей се залови първо с петия, който започна да излиза съвсем отскоро, някъде около две седмици преди да настъпи „непрогледната тъма“. Вестничето беше малко, само две странички — всъщност не бе и вестник, а по-скоро лист, и този лист го издаваше партията на радикалното възраждане, отцепила се от лявото крило на партията на радикалите. Листът „Под знамето на радикалното възраждане“ беше злъчен, агресивен и заядлив, но хората, които го списваха, винаги бяха отлично информирани и обикновено много добре знаеха какво става в Града изобщо и особено в правителството.
Андрей разгледа заглавията:
„Фридрих Гайгер предупреждава: вие потопихте града в мрак, но ние не дремем!“
„Радикалното възраждане е единствената енергична мярка срещу корупцията.“
„И все пак, кмете, къде се дяна житото от градските складове?“
„Рамо до рамо напред! Среща на Фридрих Гайгер с вождовете на селската партия.“
„Становището на работниците от стоманолеярния завод: Прекупвачите на жито да се окачат на уличните фенери!“
„Давай, Фриц! Ние сме с теб! Митинг на домакините ервистки.“
„Отново павиани?“
На карикатурата дебелогъзестият кмет, възседнал купчина жито — прозрачен намек за житото, изчезнало от градските складове, — раздава оръжие на мрачни типове с вид на престъпници. Текстът под карикатурата гласи: „Я сега им обяснете, момчета, къде се е дянало житото!“
Андрей хвърли листа на бюрото и се почеса по брадичката. Откъде Фриц има толкова пари да плаща глоби? Боже мой, колко ми е омръзнало всичко! Той стана, отиде до прозореца и погледна навън. В непрогледния мрак, сред който едва проблясваха уличните фенери, трополяха каруци, дочуваха се дрезгави псувни и мъчителна тютюнджийска кашлица, от време на време звучно цвилеха коне. Втори ден вече към забуления в тъма град прииждаха фермери.
На вратата се почука и секретарката влезе с купчина коректури на шпалти. Андрей я пропъди с ръка като досадна муха:
— На Убуката, дайте ги на Убуката…
— Господин Убуката е при цензора — плахо възрази секретарката.
— Че няма да спи там, я — раздразнено отвърна Андрей. — Като се върне, ще му ги дадете…
— Но метранпажът…
— Казах вече! — грубо я прекъсна Андрей. — Вървете.
Секретарката си излезе. Андрей се прозя, намръщи се от болката в тила, върна се на бюрото си и запали цигара. Главата му щеше да се пръсне, а в устата му горчеше. И изобщо всичко беше гадно, мрачно и кишаво. Непрогледна тъма… Някъде отдалеч се чуха изстрели — слаб пукот, сякаш пращяха сухи съчки. Андрей отново се намръщи и взе „Експеримент“ — правителствения вестник, който излизаше в шестнадесет страници.
Кметът предупреждава ервистите: правителството не спи, правителството вижда всичко!
Експериментът си е Експеримент. Мнение на нашия научен наблюдател по повод слънчевите явления.
Тъмни улици и тъмни личности. Коментар на политическия консултант на кметството във връзка с последната реч на Фридрих Гайгер.
Справедлива присъда. Алойс Тендър е осъден на смърт за носене на оръжие.
„Там, при тях, нещо се е развалило. Нищо, ще го оправят“ — казва майсторът електротехник Тиодор У. Питърс.
Пазете павианите, те са ваши добри приятели! Резолюция на последното събрание на Дружеството за защита на животните.
Фермерите — надеждна опора на нашето общество. Среща на кмета с вождовете на селската партия.
Вълшебникът от лабораторията над пропастта. Съобщение за последните резултати от опитите за отглеждане на растения без светлина.
Отново „Падащи звезди“?
Ние имаме бронетранспортьори. Интервю с шефа на полицията.
Хлорелата не е палиатив, а панацея.
Арон Уебстър се смее, Арон Уебстър пее! Петнадесети благотворителен концерт на знаменития комик.
Андрей сграбчи цялата тази купчина хартия, смачка я на топка и я запрати в ъгъла. Всичко това му се струваше нереално. Реален беше мракът, възцарил се вече дванадесети ден над града, реални бяха опашките пред магазините за хляб, реален беше зловещият тропот на раздрънканите колела под прозорците, ярко проблясващите в тъмата червени огънчета на цигарите, глухото звънтене на метал под чергилата на селските каруци. Реална беше стрелбата, макар досега никой да не можеше смислено да обясни кой и в кого стреля… И най-отвратителната реалност бяха тъпото бучене в нещастната му глава след препиването и огромният грапав език, който не се побираше в устата му, та чак му се искаше да го изплюе. Портвайн с чист спирт — може да се смахнеш! На нея какво й е, въргаля се сега под одеялото, отспива си, а той тука си блъска ангелите… По дяволите, дали пък няма да е по-добре, ако всичко това по-скоро пропадне вдън земя… Омръзна ми да я карам така, пет за четири. Да вървят на майната си със своите експерименти, наставници, ервисти, кметове, фермери и това скапано жито… Ама че велики експериментатори се извъдиха — слънчева светлина не могат да осигурят. А днес трябва да ходя и до затвора, да мъкна колет на Изя… Колко ли му остана още да лежи? Четири месеца… Не, шест. Ех, тоя кучи син Фриц, де да можеше енергията му да се впрегне за мирни цели! Виж го как не пада духом човекът. Винаги се оправя. От прокуратурата го изгониха — партия създаде, някакви планове гради, борба с корупцията, да живее възраждането, ето на и с
