разбира се, направо към мен. Желая ти успех. Ще покажем на тия либерали поплювковци как трябва да се работи. С приятелски поздрав, твой Фриц.“
Андрей прочете, личното конфиденциално послание два пъти, после отпусна ръка с писмото и се огледа. Всички отново бяха втренчили очи в него — бледи, решителни, напрегнати. Само Изя сияеше като излъскан самовар и тайно от останалите му натриваше носа от разстояние с въображаеми камбички. Младшият адютор (какво ли би могло да означава това, дявол да го вземе, думата ми е някак позната… адютор… коадютор… дали от историята… или пък от „Тримата мускетари“), младшият адютор Раймонд Цвирик също беше вперил очи в него — гледаше го строго, но покровителствено. А до вратата пристъпваха от крак на крак — и те загледани в него — някакви неясни типове с карабини и бели ленти на ръкавите.
— Така — рече Андрей, сгъна писмото и го прибра отново в плика. Не знаеше откъде да започне.
Тогава започна младшият адютор:
— Това ваши сътрудници ли са, господин Воронин? — делово попита той, бавно сочейки надясно и наляво.
— Да — потвърди Андрей.
— Хм… — леко се усъмни господин Раймонд Цвирик, загледан право в Изя, но в този миг Кенши внезапно го запита рязко:
— А вие всъщност кой сте?
Господин Раймонд Цвирик то погледна, а после, изумен, се извърна към Андрей. Андрей се изкашля.
— Господа — рече той. — Позволете ми да ви представя господин Цвирик, младши коадютор…
— Адютор! — с възмущение го поправи Цвирик.
— Какво?… Ах, да, адютор. Не коадютор, а просто адютор… (Кой знае защо, Селма изведнъж прихна и затисна устата си с длан.) Той е младши адютор, политически представител в нашия вестник. Отсега нататък.
— Представител на какво? — не мирясваше Кенши.
Андрей тъкмо се канеше да бръкне отново в плика, но Цвирик с още по-негодуващ тон заяви:
— Политически представител на Управлението на информацията!
— Документите ви! — рязко каза Кенши.
— Какво?! — възпалените очички на господин Цвирик възмутено замигаха.
— Покажете си документите. Пълномощията. Имате ли изобщо нещо друго освен вашия идиотски кобур?
— Кой е този? — пронизително изкрещя господин Цвирик, като отново се извърна към Андрей. — Кой е тези човек?
— Това е господин Кенши Убуката — припряно рече Андрей. — Заместник-главният редактор… Кенши, не са нужни никакви пълномощия. Господинът ми предаде писмо от Фриц…
— Този Фриц пък какъв е? — рече Кенши с отвращение. — Какво общо има тук някой си Фриц?
— Без резки движения! — извика Изя. — Умолявам ви, не правете резки движения!
Цвирик въртеше глава ту към Изя, ту към Кенши. Лицето му вече не лъщеше, то бавно се наливаше с кръв.
— Виждам, господин Воронин — каза тоя накрая, — че вашите сътрудници май не си представят много добре какво именно стана днес! Или напротив! — Гласът му все повече се извисяваше. — Представят си, но по някакъв странен, извратен начин! Виждам тука изгорена хартия, виждам мрачни лица, а не виждам никаква готовност да се пристъпи към работа. В този момент, когато целият Град, целият наш народ…
— А тези какви са? — прекъсна го Кенши, сочейки към типовете с карабините. — И те ли са нови сътрудници?
— Представете си — да! Господин бивш заместник-главен редактор! Това са новите сътрудници. Не мога да ви обещая, че…
— Ще видим тази работа — с непознат, дрезгав глас рече Кенши и пристъпи към Цвирик — На какво основание…
— Кенши! — безпомощно промълви Андрей.
— На какво основание се пените тук? — продължаваше Кенши, без да обръща никакво внимание на Андрей. — Кой сте вие? Как смеете да се държите така? Защо не си показвате документите? Вие просто сте въоръжени бандити, които са нахълтали тук да ни ограбят!..
— Затвори си устата, жълтогъза маймуно! — внезапно изрева Цвирик като луд, хващайки се за кобура.
Андрей политна напред, за да застане между двамата, но в този миг рязко го блъснаха в рамото и пред Цвирик се озова Селма.
— Как си позволяващ такива ругатни пред жени бе, гадино мръсна! — изкрещя тя. — Ти си дебелогъзо говедо! Бандит с бандит такъв!
Андрей съвсем се обърка. Едновременно крещяха и Цвирик, и Кенши, и Селма. С крайчеца на окото си забеляза, че типовете до вратата колебливо се споглеждаха и вдигаха карабините, готови да се намесят, но изневиделица край тях се озова Дани Ли, стиснал за крака тежката табуретка на редактора с метална седалка. Най-страшна от всички, просто да не повярваш на очите си, беше никаквицата Амалия — някак хищно прегърбена и оголила големите си бели зъби, изпъкващи твърде зловещо на издълженото й като на мъртвец лице, тя крадешком се приближаваше към Цвирик, вдигнала като стик за голф над дясното си рамо димящия ръжен… „Помня те аз тебе, к-кучи сине! — неистово крещеше Кенши. — Ти окраде парите за училищата, мръснико, а сега си станал коадютор, а?“ — „Аз вас, всичките, в лайната ще ви навра! Има да ми ядете лайна! Врагове на човечеството!..“ — „Млъкни, курвенска мутро! Млъкни, докато си още жив!..“ — „Без резки движения! Умолявам ви!..“ Безсилен да помръдне, Андрей като омагьосан следеше с очи вдигнатия ръжен. Усещаше, знаеше, че сега ще стане нещо ужасно и непоправимо, и това ужасно нещо вече не може да бъде предотвратено.
— На бесилката ще ви окача! — ревеше като освирепял звяр младшият адютор с лице, налято с кръв, и размахваше огромен автоматичен пистолет. Сред цялата тази врява в суматохата бе успял да измъкне пистолета и сега безразсъдно го размахваше и непрекъснато крещеше пронизително. Тогава Кенши се хвърли срещу него, сграбчи го за реверите на палтото, а Цвирик започна да го блъска с две ръце, внезапно проехтя изстрел, веднага след него втори и трети. Ръженът безшумно се мярна във въздуха и всички се вцепениха.
Цвирик стоеше по средата на кабинета и лицето му бързо посивяваше. С едната си ръка той разтриваше натъртеното от ръжена рамо, а другата му ръка, все още протегната във въздуха, трепереше. Пистолетът се търкаляше на пода. Типовете на вратата — всички зяпнали по един и същи начин — стояха със свалени карабини.
— Аз не исках… — с треперящ глас рече Цвирик.
На пода издрънча падналата от ръцете на Дани табуретка и чак тогава Андрей разбра къде са устремени погледите на всички. Те гледаха към Кенши, който някак странно, бавно-бавно политна назад, притискайки с две ръце гърдите под сърцето си.
— Аз не исках… — повтори с проплакващ глас Цвирик. — Бог ми е свидетел, не исках!..
Краката на Кенши се подкосиха и той меко, почти безшумно се свлече в купчината пепел край камината. От гърдите му се изтръгна неразбираем звук и той с усилие сви колене към корема.
В тоя момент Селма със страшен писък впи ноктите си в тлъстото, лъщящо, сивкавобяло лице на Цвирик, а всички останали се втурнаха, трополейки, към лежащия на пода, наобиколиха го, струпаха се над него, а после Изя се изправи, извърна към Андрей неестествено изкривеното си лице и с високо вдигнати от учудване вежди промълви:
— Мъртъв е… Убит…
Рязък телефонен звън разцепи тишината. Без да съобразява какво прави, Андрей като на сън протегна ръка и вдигна слушалката.
— Андрей? Андрей! — Беше Ото Фрижа. — Жив и здрав ли си? Слава богу, пък аз така се безпокоях за теб! Е, сега вече всичко ще бъде наред. Сега, ако има нещо, Фриц ще ни защити…
