което хвърчи, се яде…
— Всичко е добро, щом свършва добре — каза Андрей.
— Още нищо не е свършило! — възрази Изя. — Откъде го измислихте, че всичко е свършило?
— Е, пукотевицата поне свърши — промърмори Андрей.
— Истинската пукотевица още не е започнала — заяви Изя. — Слушай, Фриц, а досега имало ли е покушения срещу тебе?
Гайгер се навъси.
— Що за идиотски въпрос. Разбира се, че не е имало.
— Ще има — обеща му Изя.
— Благодаря — студено отвърна Гайгер.
— Покушения ще има — продължи Изя. — Наркоманията рязко ще се увеличи. Ситите ще се разбунтуват. Вече се появиха хипита, за тях не говоря. Самоубийства в знак на протест ще има, самозапалвания, самовзривявания… Впрочем, вече ги има.
Гайгер и Андрей се спогледаха.
— Ето на — рече Андрей с досада. — Той вече знае.
— Интересно откъде? — каза Гайгер, вглеждайки се в Изя с присвити очи.
— Какво знам? — бързо попита Изя. Той остави вилицата си. — Я, чакайте… А, така значи! Това е било самоубийство в знак на протест, а? То и аз си виках — що за врели-некипели дрънкат? Някакви пияни бомбаджии се шляели с динамит по улиците… Пък то какво било! А аз, честно да ви кажа, си въобразявах, че е било опит за покушение… Сега разбирам… А кой е тоя в действителност?
— Някой си Дани Ли — каза Гайгер след кратка пауза. — Андрей го е познавал.
— Ли… — замислено рече Изя, като размаза разсеяно по ревера на сакото си капките майонеза. — Дани Ли… Чакай малко, един такъв, мършав… Журналист е нали?
— Ти също го познаваше — каза Андрей. — Помниш ли, в моя вестник…
— Да-да-да! — възкликна Изя. — Точно така! Спомних си!
— Само че, моля ти се, дръж си езика зад зъбите — каза Гайгер.
Изя с обичайната си вкаменена усмивка взе да пощипва брадавицата на врата си.
— Ето кой бил значи… — мърмореше той. — Ясно… Ясно… Опасал се с експлозив около себе си и излязъл на площада… И писма сигурно е изпратил до всички вестници този чудак… Тъй-тъй-тъй… И какво смяташ да правиш сега? — обърна се той към Гайгер.
— Вече направих каквото трябва — отвърна Гайгер.
— Ами да, ами да! — нетърпеливо каза Изя. — Засекретил си всичко, подготвил си официалните лъжи, отвързал си синджира на Румер и си го насъскал — ама за друго става дума. Питам те как изобщо преценяваш станалото? Или смяташ, че това е случайност?
— Не-не. Не смятам, че това е случайност — бавно каза Гайгер.
— Слава богу! — викна Изя.
— А ти какво мислиш? — попита го Андрей.
Изя бързо се обърна към него.
— А ти?
— Аз мисля, че маниаци има във всяко порядъчно общество. Дани беше маниак, в това съм абсолютно сигурен. Явно беше мръднал от много философствуване. В Града естествено има и други такива…
— А какво казваше той? — жадно попита Изя.
— Казваше, че му е скучно. Че не сме си поставили истинска цел. Че всичко, което правим, за да повишим жизненото равнище на народа, е глупост и нищо няма да постигнем с това. Какво ли не разправяше, ама той самият нищо свястно не можеше да предложи. Маниак. Истерик и това е.
— Но какво все пак искаше? — попита Гайгер.
Андрей махна с ръка.
— Дрънкаше обичайните глупости като всеки народник. „Ще даде всичко от себе си да изведе на широк и ясен…“
— Не разбирам! — прекъсна го Гайгер.
— Ами смяташе, че задачата на просветените хора е да издигнат народа до своето просветено равнище. Но как да стане това — естествено не знаеше.
— И за това ли се самоуби? — недоверчиво попита Гайгер.
— Нали ти казвам — беше маниак.
— А ти как мислиш? — обърна се Гайгер към Изя.
Изя не се замисли нито за миг:
— Ако можем да наречем маниак онзи човек, който се захваща с неразрешим проблем — съгласен съм, че е бил маниак. И ти — Изя посочи с пръст Гайгер — изобщо не можеш да разбереш това. Ти се отнасяш към хората, които се захващат само с разрешими проблеми.
— Да допуснем — съгласи се Андрей. — Но Дани беше абсолютно сигурен, че този проблем е разрешим.
Изя му махна с ръка да млъкне.
— Вие, двамата, и бъкел не разбирате — заяви той. — Ей на?, смятате се за технократи и елит на обществото. Думата демократ за вас е псувня. Всяка жаба да си знае гьола. Вие ужасно презирате широките народни маси и страшно се гордеете с това свое презрение. А в действителност сте истински, стопроцентови роби на тези маси! Всичко, с което се захващате, го правите за народните маси. Всичко, над което си блъскате главите, е нужно именно на масите. Вие живеете за тях. Ако масите изчезнат, ще се лишите от смисъла на живота си. Вие сте жалки нищожни приложници. И тъкмо затова никога няма да станете маниаци. Та нали всичко, което е нужно на широките народни маси, може сравнително лесно да се придобие. Затова всички наши задачи са безусловно разрешими. Вие никога няма да разберете хората, които се самоубиват в знак на протест…
— Защо пък няма да ги разберем? — възрази Андрей, ядосан. — Какво има толкова да им разбира човек? Естествено правим това, което иска преобладаващото мнозинство. И даваме или се стараем да дадем на това мнозинство всичко, освен от пиле мляко, което впрочем това мнозинство не иска от нас. Но винаги има едно нищожно малцинство, което смята, че се нуждае тъкмо от това пилешко мляко. Виждате ли, идея фикс имали. Капризи. Поднеси им тъкмо от пиле мляко! Просто защото от пиле мляко никой не може да намери. Ето как се пръкват на бял свят социалните маниаци. Какво има тука толкова трудно за разбиране? Или ти наистина смяташ, че можеш да издигнеш цялото това стадо до равнището на елита?
— В случая не става дума за мен — озъби се Изя. — Да не би аз да се смятам за роб на мнозинството или, другояче казано, за слуга на народа? Никога не съм работил за него и не мисля, че съм му задължен…
— Добре, добре — рече Гайгер. — Всички знаят, че си волна птичка. Да се върнем на нашите самоубийства. Значи смяташ, че самоубийства ще има, независимо каква политика провеждаме, така ли?
— И занапред ще ги има тъкмо защото провеждате определена политика! — каза Изя. — И колкото повече време минава, толкова повече ще стават, защото отнемате на хората грижата за насъщния и в замяна не им давате нищо. На хората започва да им се повдига от всичко това и им става скучно. Затова ще има самоубийства, наркомания, сексуални революции и глупави бунтове за нищо и никакви работи…
— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш, бе! — искрено развълнуван рече Андрей. — Помисли си само какви ги плещиш, въшлив експериментатор! „Пиперец му липсвал в живота, пиперец му дай!“ Дотам ли я докара? Изкуствени недостатъци ли предлагаш да създаваме? От твоите брътвежи така излиза!..
— Така излиза не от моите брътвежи — каза Изя, като се пресегна през масата с осакатената си ръка, за да вземе купичката със соса. — Така излиза от твоите брътвежи. А това, че нищо не им предлагате в замяна, си е факт. Вашите Велики строежи са глупост. Експериментът с експериментаторите е дивотия, това са празни приказки, на които всички плюят… И престанете да се нахвърляте срещу мен, защото като разправям всичко това, аз не ви осъждам. Просто така стоят нещата. Такава е съдбата на всеки народник, независимо дали е навлякъл тогата на технократ-благодетел, или се е нагърбил с непосилната задача да втълпява на народа някакви идеали, без които според него народът не може да живее… Това са двете
