да мъкна. Майко мила, та може да се наложи да стрелям!.. За какъв бяс ми е дотрябвало да се тикам под куршумите? На гол корем — пищови. На комар — ботуши. За какъв дявол ми е всичко това? Вятър работа… Ще трябва непременно да взема чичо Юра — на тия военни никаква вяра им нямам… Жега… И мазоли… И воня… А пък на самия край, за проклетия, сигурно е кучешки студ… Добре, че поне през цялото време слънцето ще бъде зад гърба ни… И Кехада трябва да взема, без Кехада няма да тръгна и толкоз — много важно, че ти му нямаш доверие, затова пък с Кехада ще бъда спокоен за научната част. И толкоз време без жени — човек може да се побърка. Ама и на теб тъпкано ще ти го върна. Първо, ще отпуснеш нови щатни бройки за моята канцелария — в отдел „Социална психология“… и в „Геодезия“ няма да е лошо… Второ, здравата ще шибнеш Варейкис през пръстите. И изобщо при мене, в науката, не искам и помен да остане от всичките тия идеологически ограничения. В другите отдели — моля, там не ме интересува… Ами че то там вода няма, да му се не види макар! Нали Градът, кой знае защо, непрекъснато се мести на юг — на север водоизточниците пресъхват. Е, и вода ли ще трябва да мъкнем със себе си? На хиляда километра оттук?…
— И водата ли на гръб ще мъкна? — ядосан попита той.
Гайгер учудено повдигна вежди.
— Каква вода?
Андрей се сепна.
— С една дума, добре — каза той. — Само че военните сам ще ги подбера, щом толкова настояваш за тях. Ако оставя на тебе, кой знае какви глупаци ще ми набуташ… И да се разберем отсега, държа на единоначалието! — той заплашително вдигна пръст. — Цялата работа ще ръководя аз!
— Ти, ти — успокои го Гайгер. Той се отпусна в креслото и се усмихна. — Изобщо ти ще си подбереш хората. Единственият човек, когото ти налагам, е Изя. Всички други оставям на теб. Погрижи се да намериш добри механици, лекар си избери…
— Между другото, някакви транспортни средства ще имам ли?
— Ще имаш — каза Гайгер. — И то истински. Такива тук още никой не е виждал. Няма да се наложи нищо да влачиш на гръб освен оръжието… Остави ги тия работи сега, това са дреболии. По-късно, когато си подбереш началниците на подразделенията, подробно ще обсъдим всичко… Вижте на какво искам да ви обърна внимание сега. Секретността! Нея трябва да ми я осигурите вие, момчета. Естествено едно такова начинание не може да остане съвсем скрито, затова ще се наложи да пуснем слух, че отивате например да търсите нефт. На двеста и четиридесетия километър. Но политическите цели на експедицията трябва да бъдат известни само на вас. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се — отвърна Андрей умислен.
— Изя, това се отнася най-вече за теб. Чуваш ли?
— Ъхъ — каза Изя с пълна уста.
— А защо всъщност е нужна чак такава секретност? — попита Андрей. — Какво толкова се каним да правим, че трябва да се крием?
— Не ти ли е ясно? — попита Гайгер и устата му се изкриви.
— Не ми е ясно — рече Андрей. — Не виждам абсолютно нищо, което може… да заплашва системата.
— Не системата бе, хапльо! — каза Гайгер. — Тебе! Ти ще бъдеш в опасност! Не можеш ли да проумееш, че те се страхуват от нас точно толкова, колкото и ние от тях?
— Кои те? Твоите антиграждани ли?
— Ами те, разбира се! Щом като най-после сме се сетили да изпратим хора на разузнаване, защо да не допуснем, че те са направили това много отдавна? Че Градът е претъпкан с техни шпиони? Не ми се усмихвай, не ми се усмихвай, глупчо! Това не ти е шега работа! Като налетиш на засада, всичките ще ви изколят като пилци…
— Тъй да бъде — каза Андрей. — Убеди ме. Млъквам.
Известно време Гайгер го гледаше със съмнение, после рече:
— Е, добре. Значи целите са ви ясни. За секретността също се разбрахме. Всъщност това е всичко. Днес подписвам заповедта за назначаването ти за ръководител на операцията… да речем… м-м…
— „Мъгла и мрак“ — подсказа Изя, невинно опулил очи.
— Какво? Не… Много е дълго. Да речем… „Зигзаг“. Операция „Зигзаг“. Добре звучи, нали? — Гайгер измъкна бележник от горното си джобче и записа нещо. — Андрей, ти можеш да започнеш подготовката. Засега имам предвид чисто научната част. Подбери си хора, уточни задачите… заръчай съоръженията, които ще ти трябват, екипировката… Пък аз ще осигуря зелена улица за твоите поръчки. Кой ти е заместник?
— В канцеларията ли? Бътс.
Гайгер се понамръщи.
— Е, добре — съгласи се той. — Нека да е Бътс. Прехвърли работата в канцеларията на него, а ти се посвети изцяло на подготовката на операция „Зигзаг“… И предупреди твоя Бътс по-малко да плещи! — крясна той изведнъж.
— Виж какво — каза Андрей. — Дай да се разберем…
— Стига, по дяволите! Стига! Сега не желая да разговарям на тази тема. Знам какво искаш да ми кажеш! Но рибата се вмирисва от главата, господин съветник, а ти си ги развъдил едни в твоята канцелария… д-дяволите да ги вземат!..
— Якобинци — подсказа Изя.
— А ти, евреино, млъкни! — изрева Гайгер. — Вървете по дяволите, дрънкала такива! Съвсем ме объркахте… За какво говорех?
— Че не желаеш да разговаряш на тази тема — напомни му Изя.
Гайгер неразбиращо се втренчи в него и Андрей преднамерено спокойно каза:
— Много те моля, Фриц, предпази сътрудниците ми от всичките тия благовидни идеологически глупости. Аз сам съм подбирал хората си и им вярвам, и ако ти наистина искаш да имаш наука в Града, остави ги на мира.
— Е, добре, добре — промърмори Гайгер. — Днес няма да говорим за това…
— Няма — кротко рече Андрей, изпитал умиление към самия себе си. — Ти мен ме познаваш — аз съм изцяло зад теб. Разбери, моля ти се. Тези хора не могат да не мърморят. Такива са си. Който не мърмори, пукната пара не струва. Нека си мърморят! А колкото за идеологическата нравственост в моята канцелария, сам мога да се погрижа за нея. Бъди спокоен. И кажи, моля ти се, на нашия скъп Румер да си запише на павианското чело…
— А не може ли без ултиматуми? — високомерно попита Фриц.
— Може — каза Андрей вече съвсем кротко. — Всичко може. Без ултиматуми може, без наука може, без експедиция може…
Гайгер го гледаше втренчено, като шумно дишаше през издутите си ноздри.
— Не искам сега да говоря на тази тема! — отсече той.
И Андрей разбра, че за днес му стига. Още повече че на такива теми наистина бе по-добре човек да говори на четири очи.
— Щом не искаш, няма — примири се той. — Просто стана дума, а пък Варейкис днес ме уведоми, нали разбираш… Виж какво, искам да те питам още нещо. Според теб какъв товар общо мога да взема със себе си? Макар и приблизително.
Гайгер още няколко пъти изсумтя тежко, после погледна накриво Изя и отново се отпусна в креслото.
— Някъде към пет-шест тона… а може и повече — каза той. — Свържи се с Манджуро… Но имай предвид, че макар да е четвъртият по важност човек в държавата, той нищо не знае за истинските цели на експедицията. Манджуро отговаря за транспорта. От него ще научиш всички подробности.
Андрей кимна.
— Добре. А от военните знаеш ли кого искам да взема? Полковника.
Гайгер трепна.
— Полковника ли? И ти все гледаш да е на баницата мекото? Ами аз с кого ще остана тука? Целият генерален щаб се крепи на полковника…
— Чудесно — каза Андрей. — Значи полковникът същевременно ще направи дълбока
