рекогносцировка. Така да се каже, лично ще изучи възможния театър на военните действия. Пък и ние с него сме в много добри отношения… Между другото, момчета, днес смятам да дам малка вечеря в тесен, приятелски кръг. Месото ще бъде по бургундски. Вие какво ще кажете?
На лицето на Гайгер се изписа загриженост.
— Хм… Днес ли? Не знам, приятелю, не мога да ти обещая… Просто не знам… Може би ще прескоча за минутка.
Андрей въздъхна.
— Добре де. Само че ако не можеш да дойдеш, много те моля, не ми изпращай Румер да те замества както миналия път. Нали разбираш, аз не каня у нас президента, а Фриц Гайгер. Така че нямам нужда от официални заместители.
— Е, ще видим, ще видим… — каза Гайгер. — Да пием още по едно кафенце, а? Имаме време. Паркър!
Руменият Паркър изникна на прага, изслуша, наклонил идеално вчесаната си на път глава, нареждането за кафето и каза деликатно:
— Съветникът Румер очаква господин президента на телефона.
— Говорим за вълка, а той в кошарата… — промърмори Гайгер, ставайки. — Извинете ме, момчета, сега се връщам.
Той излезе и веднага се появиха момичетата с белите престилки. Те бързо и безшумно подредиха масата за второто кафе и изчезнаха заедно с Паркър.
— Е, ти поне ще дойдеш, нали? — обърна се Андрей към Изя.
— С удоволствие — каза Изя, като сърбаше шумно кафето и примляскваше. — А кои други ще бъдат?
— Полковникът ще бъде, Долфусови ще бъдат, може би Чачуа… А на тебе всъщност кой ти трябва?
— Долфусището, честно казано, изобщо не ми трябва.
— Нищо, ще насъскаме Чачуа срещу нея…
Изя кимна, а после неочаквано рече:
— Ама ние май много отдавна не сме се събирали, а?
— Така е, братче, ама от тази работа…
— Лъжеш ти, лъжеш, каква работа толкова имаш… Седиш си и си бършеш колекцията… Гледай някой ден да не се застреляш случайно… Добре, че се сетих! Намерил съм ти едно пистолетче. Истински „Смит енд Уесън“, от прерията…
— Наистина ли?!
— Само че е ръждясал, направо е потънал в ръжда…
— Да не вземеш да го чистиш! — развика се Андрей, подскачайки в креслото. — Донеси го както си е, че току-виж си го развалил, като те знам, че са ти вързани ръцете!.. И запомни, това не е пистолетче, а револвер. Къде го намери?
— Не е твоя работа — каза Изя. — Като тръгнем на експедицията, ще видиш колко ще намерим — няма да можеш да домъкнеш всичко до в къщи…
Андрей остави чашката с кафето. За тази страна на експедицията не беше мислил и мигновено усети, че го обзема необикновено въодушевление, представи си уникален комплект от колтове, браунинги, маузери, нагани, парабели, зауери, валтери… и по-нататък — от дълбините на времето — льофоше и льопаж10 за дуелиране… огромни абордажни пистолети с щикове… великолепни саморъчно изработени револвери от Дивия Запад… всички тия неописуеми съкровища, за които не смееше и да мечтае, четейки и препрочитайки каталога от частната сбирка на милионера Брюнер, донесен по някакво чудо в Града. Калъфи, кутии, оръжейни складове… Може би ще му провърви да намери чешка „Збройовка“ с шумозаглушител… или „Астра-900“… а може би, дявол да го вземе, и деветмилиметров „Маузер-08“, истинска рядкост, мечта… Да-а…
— А противотанкови мини не събираш ли? — попита Изя. — Или, да речем, кулеврини11?
— Не — рече Андрей, радостно усмихнат. — Само лично огнестрелно оръжие…
— Защото знам, че предлагат една базука — каза Изя. — Не е скъпа, искат само двеста тугрика.
— По базуките, братче, е Румер. Иди при него.
— Благодаря. Вече бях при Румер — усмивката изчезна от лицето на Изя.
По дяволите, ама и аз съм един, смутено си помисли Андрей, но в тоя момент за щастие се върна Гайгер. Беше доволен.
— Я налейте една чаша и на президента. За какво си приказвахте?
— За изкуството и литературата — каза Изя.
— За литературата ли? — Гайгер отпи от кафето. — Я да видим! Какво именно говорят моите съветници за литературата?
— Глупости дрънка, не му обръщай внимание — каза Андрей. — За колекцията ми си приказвахме, а не за литературата.
— А ти какво така изведнъж се заинтересува от литературата? — попита Изя, загледал се любопитно в Гайгер. — Винаги си бил толкова практичен президент…
— Затова се интересувам, защото съм практичен — каза Гайгер. — Хайде да пресметнем — предложи той и взе да сгъва пръстите си. — В Града излизат две литературни списания, четири литературни приложения на вестниците, десетина поредици с приключенски дивотии… и това май е всичко. Да прибавим и отделните книги — някъде към петнайсетина заглавия годишно. При това не се издава нищо, което да е поне донякъде прилично. Вече говорих с хора, които разбират от тия работи. И преди Обрата, и след това в Града не се е появило нито едно що-годе значително литературно произведение. Излиза само долнопробна литература. Според вас каква е причината?
Андрей и Изя се спогледаха. Да, не ще и дума, Гайгер винаги беше способен да смае човек.
— Ама все пак не те разбрах — рече Изя на Гайгер. — Всъщност какво те засяга теб тая работа? Търсиш писател, за да му възложиш твоето животоописание ли?
— Да оставим шегата настрана — търпеливо каза Гайгер. — В Града има един милион души. Повече от хиляда се смятат за писатели. И всички са бездарни. Аз самият естествено не ги чета, но…
— Бездарни са, бездарни са — кимна Изя. — Правилно са те осведомили. Нито някой нов Толстой се е пръкнал, нито нов Достоевски се мярка. Ни Лев, ни дори Алексей…
— Ама защо наистина? — попита Андрей.
— Изтъкнати писатели няма — продължаваше Гайгер. — Художници няма. Композитори няма. Тези- и… Скулптори също няма.
— Архитекти няма — подхвана и Андрей. — Кинаджии няма.
— Никакви ги няма — каза Гайгер. — На един милион души! Отначало просто се учудих, но после, честно казано, се разтревожих.
— Защо? — моментално попита Изя.
Гайгер се поколеба и прехапа устни.
— Трудно ми е да обясня — призна си той. — На мен лично не ми е ясно за какво е нужно всичко това, но съм чувал, че във всяко порядъчно общество има такива работи. А щом при нас ги няма, значи нещо не е наред… Аз разсъждавам така. Е, добре, преди Обрата животът в Града беше тежък, цареше хаос и, да речем, на хората не им е било до изящните изкуства. Но нали сега животът, общо взето, се нарежда…
— Не — прекъсна го Андрей, замислен. — Това няма нищо общо. Доколкото знам, най-добрите световни майстори са творили тъкмо в обстановка на ужасни безобразия. В тази работа няма никаква закономерност. Творецът може да е сиромах, побъркан, пияница, а може да бъде и напълно осигурен, дори богат човек като Тургенев например… Не знам.
— Във всеки случай — рече Изя на Гайгер, — ако се каниш например рязко да повишиш жизненото равнище на своите писачи…
— Така! Например! — Гайгер отново отпи от кафето и като облиза устни, втренчи в Изя присвитите си очи.
