Дойде пролет и насипацвят по дърве, по полени,разиграха се сърцата —Врабчо рече да се жени.Време хубаво за сватба,вишни бели нацъфтели,щурци свирят непрестанно,гости-славеи запели.Златни мухи хоро вият,пеперуди — ръченици.В гора кукувица кука,гукат сладко гургулици.Небе синьо, въздух пресен,висоти и ширинета…— Ще се женя — писна Врабчои подскочи триж на плета.На сърце му бе падналаОрешанката мъничка.Като него тя живеешев тръните сама-самичка.Най-напред кога я срещна,той за ягода взема я —тъй мъничка, мила, ситна,тя сърцето му омая.И весело Врабчо кацнана близката трепетлика,Орешанката намерии запя, зачурулика:— Орешанчице мъничка,ха стани ми млада булка,ще те храня ситно просто,ще ти свия златна люлка!Не те искам, Врабчо сиви!Орешанка отговори. —Ти за пакости роден си,за кавги и за раздори!Аз другар съм си избралаЧервенушкиния син,по глас, по нрав и по хубосттой в гората е един.Червенушко, Червенушко —тя подплашено изписка,где си ти, ела да видиш,Врабчо ме за булка иска!Врабчо нищо не продума,сърдит мина във трънака,скрит от всички тамо свря сеи горчиво си поплака.И в душата си закле сеЧервенушко да погуби,а малката Орешанкадо перце да я оскуби…Накрай село във гората,още слънцето не пекна,насъбраха се сватбари,шум от ранно утро екна.Сватба чудна ще да има —птички пъстри на орляцистичат се и чуруликатпо зелените букаци.Червенушко — младоженец,млада булка — Орешанка,дърве с гости препълнени,с цветя горската полянка.
