идея, така да се каже, на мене дължите посещението ни. Задачата беше да поизчакаме, докато шумът позатихне, докато страстите поулегнат. Къде? Стори ни се, че България е най-подходяща за целта: не поддържа връзки с Интерпол, приема чужденци без визи, далечна, малка балканска страна, отвъд желязната завеса. Решихме, че тук, у вас, вероятността да бъдем разкрити с… равна на нула!
XV. Условието на стария евреин
Изглежда, появата на Ная и Джек и последвалите събития бяха разтревожили Айзенволф. Като излезе от хотела, той се огледа внимателно и все се движеше някак странно — като човек, който се прикрива или дори очаква нападение. Донейде успокоен от това, което можа да види, той се настани в колата си и веднага запали. Въпреки горещината не свали нито едно от стъклата. Но не потегли. Добре прегря двигателя, направи няколко безцелни маневри на самия паркинг, сякаш се готвеше не просто така да пътува, а да скочи от трамплин. И все се оглеждаше — напред, встрани, в огледалото. След като редиците им през последните дни понамаляха (не без неговото участие), той несъмнено се боеше от появата на Джек Горилата. И с основание. Той го дебнеше от излизането му, следеше всяко негово движение, но не смяташе за възможно да действува открито пред хотела.
Разтакаването на паркинга можеше да бъде изтълкувано и като някакъв мълчалив призив, като „Ела, седни до мене в колата, да си поприказваме!“. Но дори и това да беше смисълът на маенето, щом Джексън излезе от прикритието и се запъти към колата, Айзенволф мигом то опроверга — даде пълна газ и потегли с максимална скорост. Със същата бързина реагира и Джексън — притича към своята кола, която бе скрита наблизо, скочи в нея и с все сила я подкара след Айзенволф.
Увлечени от своите дела — единият да избяга, а другият да го догони, — те едва ли обърнаха внимание, че след тях с не по-малка скорост се понесоха две други коли, на гид като всички останали из курорта, с нищо незабележими. Но мощността на двигателите им съвсем не съответствуваше на скромната им външност. И още една особеност ги отличаваше от другите — бяха радиофицирани. Нещо, от което седящите в тях побързаха да се възползуват:
— Докладва пети. Горилата подгони Железния вълк по шосето към Кранево.
— Докладва шести. Излязоха на шосето за Балчик. И двамата препускат с все сила. Нещо ще стане помежду им.
— Продължавайте да ги следите — зачу се гласът на полковник Ковачев. — Ние вече потеглихме.
Колите на Айзенволф и Джексън се носеха с приблизително еднаква скорост по шосето и разстоянието помежду им не намаляваше. След един завой от шасито на автомобила на Айзенволф плисна струя гъста черна течност, която се разля по асфалта. Ново доказателство за пристрастието на немеца към техническите усъвършенствувания. Джексън, макар и да видя масленото петно, при скоростта, с която се движеше, не успя да овладее колата си. Спирачките му изпищяха и въпреки старанието му колата навлезе недопустимо бързо в мазното, хлъзна се, загуби управление. Водачът й ловко успя да я изправи, пак се подхлъзна, излезе извън очертанията на банкета, премина някак канавката, без да се обърне, и успя да спре едва на петдесетина метра в прясно разораната нива.
Едната оперативна кола внимателно, с минимална скорост, прегази петното и продължи да следва Айзенволф, а втората изчака Джексън да се измъкне от рохкавата пръст, да премине благополучно канавката и да продължи преследването. От нея предупредиха:
— Внимание! Внимание! На 33-ия километър, веднага след завоя, Железният вълк обля шосето с масло. Опасност от хлъзгане. Предупредете КАТ. Опасност за катастрофи. Намалявайте скоростта!
След това и четирите коли, водени от Айзенволф, продължиха да се носят напред. Оперативните работници от наблюдението вече дори не се стараеха, както обикновено, да се прикриват и маскират. Това гонене можеше да завърши с някаква кървава саморазправа и е оглед на това дори беше желателно тези развилнели се гангстери да знаят, че не са сами.
След като профучаха край Русалка, наближиха село Камен бряг. Странно, накъде ли ги водеше тъй уверено Айзенволф. Ако се е решил да бяга в Румъния (колкото и това да изглеждаше безсмислено), очевидно бе сбъркал пътя. Макар че генерал Марков за всеки случай бе вече предупредил граничарите.
В село Камен бряг Айзенволф навлезе все още на голяма скорост, но там, разчитайки на аванса си, намали, заоглежда се, сякаш търсеше нещо. По-вероятно подбираше по-нататъшния си маршрут. След това отби по лош, едва очертаващ се коларски път и лъкатушейки, автомобилът му се залюля по посока на морето. Айзенволф явно бягаше, търсеше къде да се скрие. А виждаше, че освен преследвача му в гоненицата участвуваха още две български коли, за които не беше трудно да се досети на кое ведомство принадлежат. И странното беше, че не направи дори опит да потърси тяхната защита или помощ. Изглежда, нещо имаше наум. Може би искаше да се възползува от положението си на преследван и да убие Джексън в състояние на законна самоотбрана.
Появи се колата на Джексън. Той сви по разклонението и веднага съзря на около половин километър мерцедеса. Приближи го внимателно. Явно и той си даваше сметка какво може да очаква от преследвания. И като разбра, че в колата вече няма никой, преди да почне да го търси, изпусна въздуха от двете предни гуми на мерцедеса, а своята кола заключи. След това, приклеквайки, се запридвижва между скалите напред, докато пред него се откри прочутата местност Яйлата. Тук равнинната тераса свършва с отвесен скат, сякаш някой е изрязал от нея това парче. На 10–15 метра по-долу следва нова голяма тераса, осеяна навсякъде с много скали, която също почти отвесно преминава в морето. Това необичайно за нашия черноморски бряг място представлява хаос от скали, пещери, храсти и групи дървета. Място, идеално за криене. Но откъде Айзенволф го знаеше? Там някъде, в този лабиринт се бе скрил Айзенволф. И без да се колебае нито за миг, към него се спусна с пистолет в ръка Джексън.
Двете оперативни коли спряха край последните къщи на селото и Петев и Дейнов с колегите си трябваше да извървят разстоянието до ската пеш. Малко преди да достигнат края на равнината се чуха два далечни, приглушени изстрела. Цялата група спря, приклекнаха зад скалите, сякаш се опасяваха някой куршум да не полети към тях. И започнаха да разглеждат платното под тях. Но не можаха да открият нито единия, нито другия.
След малко пристигна полковник Ковачев и заедно с него един капитан и двама старшини от службата по охраната. И първото нещо, което каза, още запъхтян от тичането, беше:
— Къде са? Да не сте ги изпуснали?
— Съвсем не, другарю полковник — отговори му един от местните оперативни работници. — От Яйлата друг изход няма. Долу са, няма къде да се дянат. Но вече стрелят. Два изстрела чухме.
В този миг нещо запука, чуха се още няколко изстрела и някакви фигури се замяркаха сред храстите и скалите.
— Няма да ги чакаме да се избият — каза Ковачев. — Ще се разделим на три групи. Аз с капитана вземам центъра, Дейнов левия фланг, Петев десния. Но внимателно! Те може да стрелят и по нас!
Докато оперативните работници се спускаха по почти отвесния скат, изстрелите отдолу зачестиха. Фигурите на двамата все по-често се мяркаха. На около двеста метра пред тях, криейки се зад скалите и храстите, Айзенволф и Джексън се преследваха, стреляха, пребягваха. Постепенно Джексън „притисна“ Айзенволф към морето. А по платото, разпръснати в рядка верига. Ковачев и колегите му стесняваха обръча около тях.
Като стреляше от време на време, Айзенволф се изтегли до самото море, веднага намери малка пещера и се скри в нея. Там той притихна — потънал в тъмнината, добре защитен от една канара, спокойно изчакваше кога Джексън ще го открие, ще се появи в светлия отвор като мишена.
Хората от ДС се досетиха за маньовъра на немеца. Трябваше веднага да го осуетят. Джексън, воден от някакво кучешко сетиво, се бе насочил направо към смъртта си. Петев хвърли камъчета и шумът им отвлече вниманието на Джексън от опасната за него посока. По даден от Ковачев знак капитанът се прокрадна към пещерата. Айзенволф мерна за миг фигурата му и стреля, но не го улучи. С това той само потвърди догадката къде се намира. И тогава капитанът хвърли бомба, която избухна в пещерата с лек трясък. След малко от отвора и започна да се излива бял дим. Зачу се усилено кихане. Сред дима, като ослепял, все по- често кихайки, се появи и Айзенволф. Тъй като нищо не виждаше, измъкна се от димния облак пипнешком.
