за продукти, които отдавна вече не можеше да се купят. Всичките тези неща отдавна, отдавна бяха загубили смисъл — и въпреки това бяха така добре запазени, че човек би си помислил, че изживява един хубав пролетен ден в 2012 година…
Районът, обграден с вала, беше огромен. Мат прецени, че заема около една пета от територията на някогашния град. Когато човек беше на улицата, съвсем нямаше чувството, че се намира зад висок като кула вал.
— Кой е натрупал тези стени? — осведоми се от Маатин.
— Това е дело на Вудан — отвърна монахът, докато спокойно направляваше каретата по асфалта. — Всичко това го е създал Вудан. Прострял е закрилящата си ръка над града, когато дошла Кристофлуу, и се погрижил никакви неверници да не оскверняват тази свещена земя. Най-после това е било и мястото, където е поставено новото начало на човешката история.
— С Адакс ли? — отгатна Мат.
— Така е. Той е бил праотецът на човечеството. Всички ние сме произлезли от него. А вие, които бяхте избрани, сте негови наследници.
Приближиха се до редица къщи, от чиито входове се стичаха тълпи вярващи. Махаха им с ръка и се смееха неудържимо, а Маатин им подхвърли няколко от плодовете, които караше на капрата на каретата. Вярващите улавяха плодовете във въздуха, лудуваха буйно наоколо — като деца.
Всъщност Мат не успя да види между тях никакви деца. Също и стари хора. Ако паметта не го лъжеше, и между последователите на Лакан нямаше нито деца, нито старци. Какво ли означава това?
Попита Маатин и монахът го удостои с един загадъчен поглед.
— Такава е волята на Вудан — обясни после. Явно богът беше удобен за всякакво обяснение. — Който иска да дойде в Етера, трябва да е готов за дълъг, а понякога и изпълнен с опасности поход. Вудан е милостив бог. Не иска да подлага на такива изпитания невръстни деца и старци. Затова не ги призовава при себе си.
— Разбирам — рече Мат.
Искаше да попита още нещо…, когато пред тях изведнъж се появи огромен строеж от бетон и стомана, който се издигаше на един хълм и изглеждаше като гигантска арена. Над него се разгръщаше шатровиден покрив от блестящо стъкло, до него стърчеше остатъкът от огромна някога кула.
Позна останките на мюнхенската телевизионна кула и стария олимпийски стадион. През 2006 година беше едно от местата, където се играеха мачовете на световното първенство по футбол, тъкмо в годината, когато Мат беше преместен на служба в Берлин. Гледа някои мачове по телевизията…
— Какво е това? — попита, въпреки че се досети за вероятността през последните столетия да са започнали да използват стадиона за по-различни цели.
— Това — отвърна гордо Маатин — е темпла вудан — храмът на Вудан. Жителите на Етера могат да се движат свободно навсякъде, само това свято място им е запретено. Това е и най-голямата сграда в града. На смъртните им е забранено да влизат незвани в нея. Позволено им е само когато Вудан ги повика.
— Когато ги повика ли? — Мат повдигна вежди.
— Естествено — обясни кротко Маатин. — Това е градът на Вудан. Понякога ни вика при себе си, за да ни предаде важни послания… законите си… волята си.
— И по какъв начин ни призовава? — попита Мат.
Маатин го дари с чистосърдечна усмивка.
— Имай търпение, брате — рече. — Когато му дойде времето, ще научиш.
— Аха — каза Мат, не разбирайки нищо и сега, както и преди. Колкото и да се радваше, че поне един град е оцелял след голямата катастрофа и колкото и да изглеждаше Етера като рай — нещо тук беше прекалено мистериозно и събуждаше у него неприятно чувство…
Следобед пристигнаха нови поклонници и Мат, Аруула и другите трябваше да напуснат квартирите си в старото кметство и да си потърсят нови жилища.
Избраха си къща, която имаше добър изглед към темпла вудан. Аруула искаше да бъде по възможност най-близо до своя бог, а Мат чувстваше, че огромният строеж го привлича по някакъв тайнствен начин. Предизвикваше у него някаква омая, която трудно можеше да си обясни.
Недалеч от стадиона имаше къпалня, някогашен закрит плувен басейн, зад чиито стъклени стени растяха буйно екзотични растения. Мнозина от поклонниците, които бяха пристигнали в Етера едва през последните дни, се отморяваха тук от напрежението на дългия поход. Плуваха в големите басейни, подлагаха се на обливания с топла вода или на масажи. Красиви млади жени, които не носеха върху телата си нищо друго освен фини, почти прозрачни туники, имаха грижата да глезят посетителите на къпалнята и да отгатват по очите им всяко тяхно желание.
Мат и Аруула също посетиха къпалнята, която им беше препоръчана от няколко други поклонници. Малко спокойствие и отмора нямаше да им се отразят зле.
Жената воин не се колеба дълго. Бързо смъкна туниката си и смело се хвърли с главата напред в един басейн. Голата й кожа блестеше като алабастър, преди да се потопи всред пръски в синята вода.
Останалите мъже и жени лудуваха наоколо като деца. Бяха безгрижни, без страх, мнозина — за пръв път през живота си. Онова, което оставаше зад стените на Етера, изглежда, отдавна го бяха забравили…
Мат свали дрехите си и скочи след Аруула. Мигът, когато се потопи и бе обгърнат от освежителната влага, му се стори истинско избавление. Изплува, после с Аруула се състезаваха по плуване, задяваха се и се смееха. Мат имаше усещането сякаш е юноша на плажа в Дейтън Бийч. Чувстваше се млад и щастлив. Малкото съмнения, които беше изпитвал, занапред бяха отмити от хладката вода.
Когато с Аруула излязоха от водата, бяха посрещнати от две дългокоси красавици, които пристъпиха към тях с предизвикателно поклащащи се гърди и им подадоха снежнобели кърпи. Избърсаха се, увиха кърпите около хълбоците си и бяха заведени от усмихващите се, но мълчаливи момичета при леглата за масаж.
Мат легна с готовност, отпусна се и остави красавицата да мачка напрегнатите му мускули. Аруула, която никога преди това не беше се подлагала на масаж, малко се поколеба. После и тя легна на твърдото легло, зачака скептично какво ще последва.
Стресна се, когато младата жена с дългата руса коса я докосна. Но в следващия момент уханието на етеричните масла стигна до носа й и го обласка. Дишаше дълбоко и си отпочиваше, наслаждаваше се на начина, по който нейната благодетелка плъзгаше опитните си ръце по гърба й.
— Човече — чу да казва Мат, — какъв живот…
Тя затвори очи. Пое съблазнителното благоухание с носа си, приятно галещата музика — с ушите си и заспа.
Когато отново се събуди, не можеше да каже колко време е минало. Отвори очи, с поглед настрани се увери, че Мат все още лежи до нея.
Тогава погледна надолу към проблясващата водна повърхност на басейна, видя собственото си отражение и това на младата жена, която я масажираше. Ала вместо прелестното като картина лице, обгърнато от руси къдрици, в огледалната вода Аруула зърна черна, люспеста демонска мутра!
Стресна се и размаха ръце. Младата жена, която я масажира, се отдръпна уплашено и загледа объркано.
— Всичко ли е наред? — попита Мат.
Аруула се изправи, разтри слепоочието си. Изведнъж почувства пулсираща болка в главата си.
— Няма нищо — излъга тя. — Само съм уморена, това е всичко.
— Напълно ли си сигурна? — Мат я измери с угрижен поглед.
— Сигурна съм. — Аруула кимна и от сърце си пожела наистина да беше толкова сигурна…
През цялата вечер Аруула почти не говореше. Откакто бяха в къпалнята, явно нещо я потискаше. Мат се питаше каква ли е причината.
Имаше чувството, че спътницата му е видяла нещо. Нещо, което я е уплашило и трайно е помрачило радостта й, че е намерила Етера.
На вечерята, която монасите раздаваха на един обществен площад недалеч от храма, отново бяха сервирани изискани лакомства, но Аруула явно нямаше апетит. Без настроение човъркаше бифтека от шасе, не преглътна нито хапка. Очевидно нещо много й тежеше на душата. Накрая Мат вече не издържа. Реши да я попита.
