него от прочетеното?
— Може да е написано от свещеник — отвърна Кварт без колебание.
Помълча и добави:
— И той много вероятно е луд.
— Възможно е. — Спада отвори папката и запрелиства изрезките от вестници в нея. — Но е експерт по компютрите и това, което казва, е вярно. Църквата има проблеми. И предизвиква проблеми. През последните три месеца двама души са умрели там. Цялата работа мирише на скандал.
— Нещо повече — каза кардиналът, без да се обръща. Отново се беше превърнал в тъмна фигура на фона на сивата светлина на прозореца.
— Негово преосвещенство — обясни Спада — смята, че Инквизицията трябва да се намеси. — Той умишлено направи пауза. — Както едно време.
— Както едно време — повтори Кварт.
Той никога не беше харесвал методите на Братството. За миг видя лицето на Нелсън Корона, свещеник от бразилските бордеи, защитник на свободната теология. Кварт беше един от виновниците за смъртта му.
— Работата е там — продължаваше Спада, — че папата иска разследването да съответства на ситуацията. Смята, че ще бъде прекалено да намесва Инквизицията. Все едно да убие муха с оръдие. — Той замълча, после се обърна към Ивашкевич. — Или с огнехвъргачка.
— Ние вече не горим хора на кладата — каза кардиналът, все още загледан през прозореца. Очевидно съжаляваше за това.
— Във всеки случай — обади се архиепископът, — беше решено засега — той наблегна на последната дума — разследването да се води от Института по външни дела. Само ако се появи по-сериозно доказателство, случаят ще бъде предаден официално в ръцете на Инквизицията.
— Напомням ти, братко во Христе, че Инквизицията не съществува от тридесет години — каза кардиналът.
— Прав сте. Простете ми, Ваше преосвещенство. Исках да кажа в ръцете на „Конгрегация за защита доктрината на вярата“.
Монсиньор Спада млъкна за миг. Погледът му, отправен към Кварт сякаш казваше: „Пази се от този поляк“. Когато отново проговори, тонът му беше сдържан и формален.
— Вие, отче Кварт, ще прекарате няколко дни в Севиля. Трябва да направите всичко възможно, за да откриете кой е изпратил съобщението. Свържете се с местните църковни власти. И преди всичко, провеждайте разследването благоразумно и дискретно. — Той сложи нова папка върху първата. — Тук е цялата информация, която имаме. Имате ли въпроси?
— Само един, монсиньор.
— Да?
— Светът е пълен с църкви, затрупани с проблеми и заплашени със скандал. Какво е особеното при тази?
Архиепископът погледна към Ивашкевич, но инквизиторът мълчеше. Спада се приведе над папките върху бюрото, сякаш търсеше точните думи.
— Предполагам — каза най-накрая той, — че е, защото Папата оценява труда, който си е дал хакерът.
— Не бих казал, че го оценява — каза отнесено Ивашкевич.
Спада сви рамене.
— Тогава нека кажем, че Негово светейшество е решил да отдели лично внимание на този въпрос.
— Въпреки наглостта на хакера — добави полякът.
— Да — каза архиепископът. — По някаква причина съобщението на персоналния му компютър е пробудило любопитството му. Иска да бъде информиран за случая.
— Да бъде информиран — повтори Кварт.
— Редовно.
— Трябва ли да се съобразявам с местния църковен глава в Севиля?
— Единственият ви началник в този случай е монсиньор Спада — каза кардиналът.
В този момент електричеството се включи. Огромният полилей освети стаята и накара диамантения кръст и пръстена на кардинала да заблестят, докато сочеше към директора на ИВД.
— Ще докладвате само и единствено на него.
Светлината леко смекчаваше ъгловатото му лице и размиваше строгата линия на тънките му, твърди устни. Устни, целували само одежди, камък и метал.
Кварт кимна.
— Да, Ваше преосвещенство. Но начело на севилската епархия е архиепископът. Какви са инструкциите ми по отношение на него?
Ивашкевич преплете ръце под златния си кръст и погледна към ноктите на палците си.
— Всички ние сме братя во Христе. Добрите отношения, дори сътрудничеството са за предпочитане. Но щом веднъж отидете там, ще бъдете освободен от обета си за послушание. Нунцият на Мадрид и местната архиепископия са получили инструкции.
Кварт се обърна към Спада.
— Може би негово преосвещенство не знае — каза той, — че архиепископът на Севиля не ме обича…
Преди две години несъгласието върху мерките за сигурност по време на посещението на папата в андалуската столица беше предизвикало вражда между Кварт и Негова светлост Акилино Корво, архиепископ на Севиля.
— Знаем за проблемите ви с монсиньор Корво — каза Ивашкевич, — но архиепископът е църковен служител. Той е способен да постави по-висшата цел над личната си неприязън.
— Ние всички сме част от Църквата на свети Петър — каза Спада и Кварт осъзна, че макар и Ивашкевич да е опасен играч от отбора, ИВД има силни позиции в този случай. Позволи ми да ги запазя такива, казваше изражението на началника му.
— Архиепископът на Севиля е бил информиран от учтивост — продължи полякът. — Но вие имате пълната власт да изисквате информацията, от която имате нужда и да използвате всички средства, които сметнете за необходими.
— Законни средства, разбира се — каза Спада.
Кварт се насили да не се усмихне.
Ивашкевич ги наблюдаваше и двамата.
— Точно така — каза той след малко. — Разбира се, законни средства. — Той докосна веждата си с пръст, сякаш казваше „Внимавайте с ученическите си игрички. Една грешка и ще ви пипна и двамата“. — Помнете, отче Кварт — продължи кардиналът, — че целта на вашата мисия е само да съберете информация. Трябва да останете напълно неутрален. В зависимост от това, което откриете, по-късно ще решим какво да предприемем. Засега, каквото и да откриете, трябва да избягвате всякаква публичност или скандал. С божията помощ, разбира се. — Той млъкна и отправи поглед към фреската на Тиренско море, като движеше глава настрани, сякаш четеше някакво тайно съобщение, записано там. — Помнете, че днес истината не винаги ни прави свободни. Става дума за истината, която става обществено достояние.
Внезапно той царствено протегна ръката с пръстена към Кварт и се взря в него, свил устни, с тъмните си, пронизващи очи. Но Кварт беше от войниците, които сами избират своя предводител, затова почака секунда повече от необходимите, преди да падне на едно коляно и да целуне рубинения пръстен. Кардиналът вдигна два пръста и бавно направи над него кръстния знак — движение, което наподобяваше повече заплаха, отколкото благословия. После излезе от стаята.
Кварт издиша, изправи се и изтупа крачола, на който беше коленичил. После погледна въпросително към Спада.
— Какво мислиш? — попита директорът на ИВД. Отново беше взел ножа за писма и тревожно се усмихваше към вратата, през която беше излязъл Ивашкевич.
— Официално или неофициално, монсиньор?
— Неофициално.
