— Да. — Навахо сви рамене извинително. Случват се и такива неща, казваше този жест. Никой от нас не е виновен. — Питахме го и за другите два инцидента, просто формално, но той нито отрече, нито потвърди за тях. Неприятно е, защото те бяха приключени, а сега ще трябва да подновим разследването.
Той отиде до вратата и се загледа в светлините на пустата улица с ръце в джобовете.
— Да ви кажа истината — каза той — колегата ви не е много общителен. През цялото време отговаря само с „да“ и „не“ или мълчи, както го посъветва адвокатът.
— Това ли е всичко?
— Да. Дори не му трепна окото, когато го изправихме пред госпожица… ъъ… сестра Марсала.
Кварт погледна към вратата.
— Тя още ли е тук? — попита той.
— Да. Подписва последните формуляри с адвоката, който повикахте. Скоро ще може да се прибере.
— Тя подкрепя ли признанието на дон Приамо?
Навахо направи гримаса.
— Точно обратното. Не му вярва. Казва, че свещеникът е неспособен да убие когото и да било.
— А той какво казва?
— Нищо. Само я гледа и мълчи.
Вратата в края на коридора отново се отвори и излезе адвокатът Арсе. Беше спокоен на вид човек в тъмен костюм, със златната значка на Адвокатската Асоциация на ревера. От години се занимаваше с юридическите дела на Църквата и беше известен с умението си да се справя с необичайни ситуации като тази. Хонорарът му беше баснословен.
— Какво прави тя? — попита Навахо.
— Подписа показанията си — отвърна Арсе. — Поиска да остане няколко минути насаме с отец Феро, за да се сбогува. Вашите колеги не възразиха, така че ги оставих да си поговорят. Под наблюдение, разбира се.
Заместник-началникът погледна с подозрение първо Кварт, а после — адвоката.
— Говорят повече от три минути — каза той. — По-добре идете и я изведете.
— В килия ли ще затворите отец Феро? — попита Кварт.
— Тази нощ ще прекара в болничното отделение — отвърна Арсе с жест, който показваше, че трябва да благодарят на заместник-началника за това благоволение. — До решението на съдията утре.
Вратата отново се отвори и Грис Марсала беше изведена от един полицай с напечатани листа в ръцете. Монахинята изглеждаше отчаяна и изтощена. Носеше обичайните джинси и маратонки с дънково яке над синята й риза. На острата бяла светлина изглеждаше още по-уязвима, отколкото сутринта.
— Какво каза той? — попита Кварт.
Цяла вечност й отне да се обърне към свещеника, сякаш отначало не го беше познала.
— Нищо — каза тя с равен глас. — Казва, че го е убил и това е всичко.
— А вие не му вярвате?
Някъде от сградата се дочу приглушения шум на отварящи се и затварящи се врати. Грис Марсала погледна Кварт с безкрайно презрение в сините си очи.
След като адвокатът и монахинята си тръгнаха с такси, Навахо сякаш се отпусна. Мразя тези типове, призна той на Кварт. С всичките им номера за неприкосновеността на личността. Не мога да ги понасям, отче, а вашият крие повече фокуси от илюзионист в ръкава си. Щом Навахо се облекчи с това признание, прегледа листата, които колегата му беше донесъл и после ги подаде на свещеника.
— Ето копие от признанията. Това не е много прието, затова не казвайте на никого. Но вие и аз… — Навахо се усмихна.
— Иска ми се да можех да ви помогна повече в тази работа.
Кварт го погледна с благодарност.
— Вие ми помогнахте.
— Нямам предвид това. Да арестуваш свещеник за убийство… — Навахо се заигра притеснено с опашката си. — Нали, разбирате, това не ме кара да се чувствам много горд с работата си.
Кварт прегледа фотокопията, изписани на официален език. Дон Приамо Феро Ордас от Тормо в провинция Уеска, пристигнал в Севиля на тази и тази дата. Най-отдолу на последния лист се виждаше подписът на свещеника — тромава драскулка.
— Кажете ми как го е направил — каза Кварт.
Навахо посочи листата.
— Всичко, което ни каза, е тук. Останалото предположихме от въпросите, на които отказа да отговори. Бонафе е дошъл в църквата около осем или осем и половина. Вероятно е влязъл през ризницата. Отец Феро влязъл в църквата, за да я провери, преди да заключи, и попаднал на него.
— Той се опитваше да изнудва всички — каза Кварт.
— Може би това е била причината. Дали Бонафе е имал среща или е било просто случайност не знам, но енорийският свещеник казва, че го е убил и това е всичко. Не дава подробности, само казва, че после заключил вратата на ризницата и оставил Бонафе вътре.
— В изповедалнята?
Навахо поклати глава.
— Не иска да каже. Но моите хора успяха да възпроизведат случилото се. Бонафе сигурно е бил на скелето пред олтара, до статуята на Богородица. Отец Феро изглежда също се е качил там. — Навахо придружаваше обяснението си с обичайните движения на ръцете. — Скарали са се, сбили се или нещо подобно. Бонафе паднал или бил блъснат от пет метра височина. Наранил е ръката си, когато се опитал да се хване за скелето. На земята, тежко ранен, но все още жив, е пропълзял няколко метра и стигнал до изповедалнята. Там припаднал и умрял.
Пръстите, които изобразяваха Бонафе, сега лежаха неподвижни върху дланта на другата ръка, която представляваше изповедалнята. Кварт можеше лесно да си представи картината, но историята му се виждаше недостоверна и той сподели усещането си с Навахо.
Заместник-началникът отвърна на погледа му, без да трепне.
— Не съм съгласен — каза той най-накрая. — Като свещеник бихте искали да има друго обяснение. Моралният аспект не ви е по вкуса, разбирам. Но погледнете от моя гледна точка. — Той свали очилата си и ги вдигна към светлината. — Аз съм полицай и имам много малко съмнения. Имам доклада от лекаря и човек, макар и свещеник, който е напълно нормален и признава убийството. Както казваме тук: ако е бяло и е в бутилка, значи е мляко. Пълномаслено или не, както искате, но мляко.
— Добре. Вие знаете, че го е направил. Но аз трябва да знам как и защо.
— Е, отче, това е ваша работа. Мога да ви дам още няколко подробности. Бонафе е бил на скелето, когато отец Феро го е нападнал. — Той сложи очилата и извади от джоба си малко найлоново пликче. — Вижте какво намерихме у трупа.
— Прилича на перла.
— Перла е — каза Навахо. — Една от двадесетте, инкрустирани в лицето, короната и мантията на Богородица. Беше в джоба на сакото на Бонафе.
Кварт недоумяващо се втренчи в пликчето.
— И какво от това?
— Фалшива е. Както и останалите деветнадесет.
В своя кабинет, заобиколен от празни бюра, замеетник-началникът даде на Кварт и останалата информация. Той му наля кафе, а за себе си отвори бутилка бира. Беше отнело цял следобед и част от вечерта, за да бъдат направени необходимите изследвания, но беше ясно, че някой е заменил всички перли
