— Балтамос! — разнесе се шепот от въздуха.
Лорд Азриел сложи ръка на шията на демона си. Снежният леопард почувства треперенето му и се опита да го успокои. Лордът се обърна към ординареца.
— Милорд, моля да…
— Ти не си виновен. Поднеси моите почитания на крал Огунве. Ще се радвам, ако той и останалите ми пълководци дойдат още сега тук. Покани и господин Базилидес с алетиометъра. И накрая, искам Втори ескадрон гироптери въоръжен и в пълна готовност. Веднага да тръгнат на югозапад заедно с балон- цистерна. Заповедите си ще получат по време на полета.
Ординарецът отдаде чест, хвърли още веднъж неспокоен поглед към празното легло и излезе.
Лорд Азриел се отправи към южния прозорец и го разтвори широко. Долу под него неугасващите огньове хвърляха отблясъците си, а гъстият дим се извиваше към тъмното небе. Дори в кулата можеше да се чуе блъскането на ковашките чукове.
— Какво пък, научихме доста, Стелмария — тихо изрече той.
— Но недостатъчно.
На вратата отново се почука и влезе алетиометристът. Беше слаб блед мъж на средна възраст. Казваше се Теукрос Базилидес, а демонът му беше славей.
— Добър вечер, господин Базилидес — поздрави го лорд Азриел. — Имаме проблем и искам да оставите всичко друго, докато не го решим…
Той разказа на мъжа какво е чул от Барух и му показа атласа.
— Намерете тази пещера. Дайте ми възможно най-точни координати. Това е най-важната задача, която някога съм ви поставял. Започнете още сега, много ви моля.
6.
Опрощение в аванс
Мощи, броеници, индулгенции, грамоти, опрощения, були. Игра на ветровете…
— А сега, Фра Павел — каза Следователят на Дисциплинарния съд на Консисторията, — искам да си спомните точно какво каза вещицата на кораба. Опитайте се.
Дванайсетимата членове на Съда се вгледаха в застаналия пред тях свещеник. Последният свидетел. Беше мъж с учен вид, чийто демон имаше облика на жаба. Съдът вече осми ден разпитваше свидетелите по случая в старинния колеж „Сейнт Джеръм“.
— Не мога да си спомня точните думи на вещицата — уморено изрече Фра Павел. — Както вече казах на Съда вчера, никога дотогава не бях присъствал на изтезания и ми прилоша. Затова не мога да ви кажа какво точно е казала, но си спомням смисъла. Вещицата каза, че северните кланове виждат в малката Лира сбъдването на древно пророчество. В нейна власт било да направи съдбовен избор, от който зависело бъдещето на всички светове. Освен това те имали за нея име, което напомняло за идентичен случай в миналото и щяло да й навлече омразата и страха на Църквата.
— Вещицата разкри ли името?
— Не. Преди да го изрече, друга вещица, която с магия беше станала невидима, успя да я убие и да избяга.
— Значи жената Колтър не би могла да чуе името, поне в дадения случай?
— Точно така.
— Госпожа Колтър си е тръгнала малко след това, така ли?
— Да.
— Какво научихте след това?
— Научих, че малката е преминала в друг свят през отворената от лорд Азриел пролука и там си е намерила помощник в лицето на едно момче, което се е сдобило отнякъде с нож с необикновена сила. — Фра Павел се прокашля нервно и попита: — Мога ли да говоря съвсем открито пред Съда?
— Имате пълна свобода, Фра Павел — прозвуча дрезгавият глас на Председателя. — Няма да ви търсим отговорност, ако кажете нещо, което сте чули от други. Моля ви, продължете.
Свещеникът продължи по-уверено:
— Ножът, който момчето притежава, можел да отваря врати между световете. Но имал и друго, по- важно свойство — простете ми още веднъж, защото онова, което ще кажа, ме плаши… Той можел да убие и най-могъщите ангели, както и онзи, който е над тях… Нямало нищо, което този нож да не може да унищожи.
Човекът се потеше и трепереше от глава до пети, а демонът му от вълнение падна на пода. Фра Павел изстена от болка, грабна жабата и я поднесе към чашата с вода пред себе си.
— Питахте ли още нещо за момичето? — попита Следователят. Открихте ли името, за което е говорела вещицата?
— Да. И още веднъж моля Съда да ми прости…
— Простено ви е! — нетърпеливо го прекъсна Председателят. — Не се бойте. Вие не сте еретик. Съобщете какво сте научили и не губете повече време.
— Съжалявам, че трябва да го изрека, наистина. Детето ще бъде Ева, жената на Адам, майка на всички ни и причина за грехопадението.
Монахините от ордена на Свети Филомел, които записваха всяка дума, бяха дали обет за мълчание. Ала при тези думи на Фра Павел една от тях сподавено изохка, а останалите започнаха припряно да се кръстят. Свещеникът потрепери и продължи:
— Моля ви, не забравяйте, че алетиометърът не предсказва. Той казва: „Ако се случи еди-какво си, тогава последствията ще бъдат…“ и така нататък. Сега той казва, че ако детето се поддаде като Ева на съблазънта, тогава ще има и грехопадение. И от резултата ще зависи… всичко. Ако се стигне до тази съблазън и детето се поддаде, тогава Прахът и грехът ще възтържествуват.
В залата цареше мъртвя тишина. Бледа слънчева светлина се процеждаше през огромните прозорци от оловно стъкло и в полегатите й лъчи танцуваха милиони златисти прашинки. Но те бях просто прах, макар че за много от членовете на съда бяха напомняне за онзи другия, невидимия Прах, който полепваше по всяко човешко същество, колкото и ревностно да спазваше законите.
— Последен въпрос, Фра Павел — каза Следователят. — Какво знаете за сегашното местоположение на детето?
— Тя е в ръцете на госпожа Колтър — отвърна свещеникът. — В Хималаите. Засега това е единственото, което мога да кажа. Веднага ще отида да попитам за по-точни координати и незабавно ще съобщя на Съда. Но…
Той замълча, превит от страх, и поднесе чашата към устните си с трепереща ръка.
— Да, Фра Павел? — подкани го отец Макфайл. — Не премълчавайте нищо.
— Отче Председател, мисля, че Обществото на Светия дух знае повече от мен.
