Тайният кодекс

рецепти, както и начините за приготвянето им. И то не само от растения, но буквално от всичко в дъждовните гори — насекоми, животни и дори минерали. Всъщност, в Кодекса може и да е описано лечение на рака, или най-малко на някои видове рак. Професор Клайв ме помоли да открия собственика и да се опитам да постигна споразумение от негово име да преведе и да публикува Кодекса. Това е единственият познат пълен Кодекс на маите. Би могло да бъде зашеметяващ връх в неговата и без това достойна кариера.

— Във вашата също, предполагам.

— Да. Става дума за книга, която съдържа всички лечебни тайни на дъждовните гори, натрупани през вековете. Говорим за най-богатите дъждовни гори в света, със стотици хиляди видове растения и животни — много от които все още непознати на науката. Маите са познавали всяко растение, всяко животно, всичко по тези места. И цялото им познание се съдържа в тази книга.

Тя смушка коня си и се опита да се изравни с него. Косата й се развяваше, отпусната на воля.

— Разбирате ли какво означава това?

— Сигурно — каза Том, — медицината е напреднала много от времето на древните маи.

Сали Колорадо изсумтя.

— Първоначално двадесет и пет процента от всички наши лекарства практически са се приготвяли от растения. А до сега само половин процент от всичките 265 000 растителни вида са били оценени заради лечебните си качества. Помислете си само какъв потенциал е това! Най-успешното и ефикасно лекарство в историята — аспиринът — е бил открит първоначално в кората на дърво, използвано от местните за лекуване на болки и рани. Таксолът, много важно лекарство в онкологията, също се произвежда от дървесна кора. Кортизонът се прави от сладкия тропически картоф, а таблетките за сърце — от билката попадиино семе. Пеницилинът е бил екстрахиран от плесен. Том, този Кодекс може да се окаже най- голямото откритие в медицината!

— Виждам накъде биете.

— Когато аз и професор Клайв преведем и публикуваме този Кодекс, това ще е истинска революция в медицината. И ако дори това не ви убеди, има още нещо. Дъждовните гори в Централна Америка направо изчезват под трионите на дървосекачите. Тази книга ще ги спаси. Ще се окаже, че това, което живее в тях е многократно по-ценно от дървените трупи. Фармацевтичните компании ще платят на тези държави милиарди, само и само да получат достъп до богатствата им.

— И няма съмнение, че ще задържат една прилична печалба за самите себе си. Само не мога да разбера какво ме засяга мен това.

Пълната луна току-що бе изгряла над скалите Хобгоблин, оцветявайки ги в сребристо. Беше красива вечер.

— Кодексът принадлежи на вашия баща.

Том спря коня си и я погледна.

— Максуел Бродбент го е откраднал от една древна гробница преди повече от четиридесет години. Писал е до университета Йейл, помолил за помощ при превеждането му. Но по онова време йероглифите на маите още не са били разчетени. Човекът, който е получил писмото предположил, че става въпрос за фалшификация и го захвърлил в някаква стара картотека, без дори да му отговори. Професор Клайв откри това писмо след четиридесет години и разбра веднага, че няма фалшификация, че всичко е истина. Никой не е бил в състояние да фалшифицира писмо на маите поради простата причина, че по онова време никой не е можел да го чете. Но професор Клайв го прочете: той е единственият човек на земята, който чете тази писменост. Опитвам се да открия баща ви от четири седмици, но изглежда сякаш се е изпарил от лицето на земята. И в отчаянието си тръгнах подир вас.

Том я погледна в надвисналия здрач и започна да се смее.

— Кое е толкова смешно? — попита тя, готова да избухне.

Том си пое дълбоко дъх.

— Сали, имам лоша новина за вас.

Когато най-сетне завърши разказа си, между тях лежеше плътна тишина.

— Сигурно се шегувате — каза Сали.

— Не.

— Но той няма право!

— Има или няма, направил го е.

— И сега какво смятате да правите?

Том вдигна рамене:

— Нищо.

— Нищо? Какво разбирате под нищо? Нямате намерение да се откажеш от наследството си, нали?

Том не отговори веднага. Бяха стигнали върха на платото и спряха да погледнат отгоре. Безбройните каньони, спускащи се надолу към река Сан Хуан бяха гравирани като тъмни фрактали в обляния от лунните лъчи пейзаж; отвъд се виждаха жълтите светлини на град Блъф, и на самия край на града проблясваха светлините на сградите, където той се занимаваше със скромната си ветеринарна практика. Отляво огромният скалист гръбнак на Комб Ридж издигаше призрачните си кости на лунната светлина. Това отново му напомни за какво беше тук. След деня, в който преживя шока, след като научи, че баща му е избягал заедно с наследството, той беше взел любимата си книга: „Държавата“ на Платон. Прочете за пореден път страниците, посветени на мита за задгробното въздаяние и разказа на Ер, където питат Одисей какъв вид съществувание би избрал в следващия си живот. И какво беше избрал великият Одисей, този боец, любовник, моряк, откривател и цар? Да бъде обикновен човек, жребий, пренебрегван от другите. Единственото, което беше пожелал беше спокоен, прост живот.

Платон беше одобрил този избор. Същото направи и Том.

Това, напомни си той, го бе накарало всъщност да дойде в Блъф. Животът с Максуел Бродбент като баща бе непоносим: безкрайни поучения, предизвикателства, съревнования, критики и наставления. Беше дошъл тук да се спаси, да намери покой, да остави всичко това зад себе си. Това, и разбира се, Сара. Баща му дори се бе опитал да му намери любовница — което се бе оказало катастрофално.

Той се осмели да погледне към Сали. Хладният нощен бриз рошеше косата й, лицето й бе обляно от лунната светлина, устните — полуотворени от благоговение пред изумителната гледка. Беше отпуснала леко стройното си тяло на седлото. Господи, беше толкова красива!

Той страхливо отпъди тази мисъл. Животът му тъкмо бе станал такъв, какъвто искаше. И нямаше никакво желание да се превръща в палеонтолог — баща му бе смазал този стремеж. Да си бъде ветеринарен в Юта, какво по-добро от това? Защо всичко да се провали отново? Нали вече беше изминавал този път.

— Да — отвърна най-сетне той, — отказах се.

— И защо?

— Не съм сигурен, че мога да го обясня.

— Опитайте.

— Трябва да сте познавали баща ми. През целия си живот се опитваше да контролира всичко, което другите ми двама братя и аз правехме. Той ни управляваше. Имаше големи планове за нас. И нямаше значение какво правим, то никога не се оказваше достатъчно добро. Ние никога не бяхме достатъчно добри за него. А сега пък това. Нямам намерение да продължавам да играя тази игра. Стига ми.

Той спря, питайки се защо й бе казал всичко това.

— Продължавайте — подкани го тя.

— Искаше да стана лекар. Аз обаче мечтаех да бъда палеонтолог, да откривам останки от динозаври. Баща ми намираше това за абсурдно, „инфантилно“, както казваше. Споразумяхме се да отида във ветеринарното училище. Естествено, той се надяваше да отида в Кентъки, да стана доктор на конните състезания за милиони долари и може би дори да се занимавам с медицински изследвания върху конете, да направя голямо откритие и името Бродбент да остане завинаги в историческите книги. Вместо това аз дойдох тук, в резервата, при племето навахо. И това е, което искам да правя, което обичам да правя. Тези животни се нуждаят от мен, тези хора се надяват на мен. А